Как да му покажа, че може да ми се довери напълно?

[summer_love]

С приятелят ми сме заедно от 1 година. И двамата сме на 15. Вярваме си много. Напоследък му се случиха доста неща. Той преживя голяма загуба. Загуби член на семейството си при което доста се промени. Започна да ми повтаря, че ме обича и че не може без мен, но все още крие, че е претърпял голяма загуба. Научих от най-добрият му приятел за това. Вчера когато отидох до у тях да учим и видях некролога той ми се развика, а после ме целуна и ми се извини. Не знам как да му покажа, че може да ми има доверие..

[CoockieMonster]

Не е нормало да сте заедно от 1 година и той да не ти споделя такива важни работи. Най-малкото ти можеш да го утешиш, нали така? Изчакай малко време и седни говори с него. Не е много яко да разбираш такива неща от приятелите му. Но от друга страна той е на 15 и е много емоционално несигурен, дай му време. :)

[xoxi]

Абсолютно нормално е на тези години да изживява огромен шок и стрес в момента, най-малкото, че на 15 човек още не може да осъзнае, че един ден семейството няма да е около него, а един по един ще си отидат.
Не го притискай по никакъв начин. Когато е готов, ще говори с теб, ако има желание за това. Момчетата попринцип се затварят в себе си в такива моменти, не са като момичетата да се разтоварват с ненужни приказки.
Помагай му с каквото можеш, бъди до него, подкрепяй го, без да изискваш нищо от него. Доверието се печели бавно, най-вече с действия, а не с думи.
(всъщност въобще не мисля, че при него става въпрос за доверие... както казах, шокът е огромен, най-вероятно просто му трябва достатъчно време)

[fUcKsMiLe]

Според мен не опира до доверие тук. Просто не е искал да ти се показва като един вид "слаб".

Това. Остави го, човека сигурно е в шок. Все пак някой е починал.
Дай му време да приеме загубата и после си поговорете.
И все пак, след цяла година би трябвало да ти споделя, някак ми е странно.

[PainMonopoly]

Всеки изживява мъката по различен начин. Някои хора оревават всичко и търсят на кого да се оплакват и като цяло разчитат на хората за опора. Други пък издигат защитна стена и се затварят в себе си, изолират се от хората и/или се чувстват виновни да ги натоварват.

Приятелят ти явно е от вторите. Трябва да го оставиш да си изживее мъката по свой начин. Ако има нужда от теб, ще те потърси. Обаче ако се буташ в мъката му, нито ще му помогнеш, нито нещо ще спечелиш.

[Баща Ти]

Аз пък никога нищо не съм споделял на гаЖенцата си?

[baby_baby]

Всеки изживява мъката по различен начин. Някои хора оревават всичко и търсят на кого да се оплакват и като цяло разчитат на хората за опора. Други пък издигат защитна стена и се затварят в себе си, изолират се от хората и/или се чувстват виновни да ги натоварват.

Приятелят ти явно е от вторите. Трябва да го оставиш да си изживее мъката по свой начин. Ако има нужда от теб, ще те потърси. Обаче ако се буташ в мъката му, нито ще му помогнеш, нито нещо ще спечелиш.

Това

[GiveMeLove]

Деца сте, което е разбираемо.. Никой голям човек няма да скрие загубата, тъй като отсрещния ще види адска промяна.. Чиста логика - усмихвайте се повече, правете щуротии и без това няма да сте заедно повече от още 2 години .. :)