pifiella
10-03-2013, 21:58
Здравейте,сладури!
Не съм писала от известно време,може някои да ме знаят,други не - здраве да е. Не това е важното.
А важното е(поне за мен), че преди известно време ми се случи нещо прекрасно, то се случи тук и искам да ви споделя, искам да вярвате в любовта,защото тя съществува...ТУК! Да, възможно е да срещнеш любовта си във форум, ВЪЗМОЖНО Е да намериш своето човече сред многото никове...
Никога не съм вярвала в това - ''любов от пръв поглед", никога не съм си и помисляла,че така може да започне нещо и това нещо да е истинско,красиво,толкова прекрасно и разтърсващо.Все едно някой ти удря силен шамар и ти казва:"Ти до сега не си живял истински,не си бил цял и завършен човек..." Но ето,че е било възможно.
Няма да се впускам в подробности,ще се опитам синтезирано да преразкажа нашата история.
Засичахме се известно време,контрирахме се по коментарите,(той мен,а аз него),после започнахме да спамим по темите. Едни дълги чатове и теории за живота развивахме,закачахме се постоянно и така докато моето човече не ми писа на лично. Като видях,че ми е писал си казах - "Боже,пак неква лепка...",ама взех,че му отговорих :)
И така "поставихме" основите...Цял ден по скайпа,после по телефона,после по камерата и това всеки ден с часове...Нямаше пропуснат ден,нямаше мой ден без него или негов ден без мен. С всяко редче, с всяка дума, аз го обиквах все повече и повече,преоткривах света и себе си чрез неговите очи... Знаехме всичко един за друг,всяка една подробност.Пълно единомислие,пълен сихрон.Знаехме,че се обичаме още преди да се видим,знаехме,че сме създадени един за друг,знаехме,че всичко е въпрос на време и че така ни е било писано... Обичах го,той мен също.
Видяхме се... и в този миг светът ми спря да се върти,никога няма да го забравя. НИКОГА! Очите му, в които се отразяваха моите. Именно затова си струва да живее човек...да погледне в две очи, които са изпълнени с любов и с топлина. И те да го гледат с най-чистия, влюбен и вълшебен поглед. Няма такова чувство - да докоснеш човечето, което означава всичко за теб и което до предната вечер си виждал само по скайпа, да го гушнеш и усетиш с всяко едно сетиво...Чувството е,как да кажа- разтърсващо,пронизващо и зашеметяващо,изпепеляващо. ВЪЛШЕБСТВО беше,е и ще продължава да бъде! Нещата са ясни...
Сега сме заедно,обичаме се,не се разделяме,щастливи сме и всеки ден си мисля "Добре,че отговори на съобщението"...
Та целия този роман го изписах не да ви се хваля колко съм щастлива(именно с такава цел сбих историята),а за да ви кажа- Хора,не подминавайте и не отхвърляйте съдбата си,защото на нас ни се случи и е вълшебно. Всеки един ден ни е вълшебен,всеки един е подарък и е едно малко чудо...Защото си е чудо сред толкова хора да намериш своето човече и то да надхвърля и най-смелите ти очаквания!
Обичайте се и бъдете щастливи! Вярвайте в съдбата и не търсете любовта, тя сама ще ви намери,когато трябва! :)
Не съм писала от известно време,може някои да ме знаят,други не - здраве да е. Не това е важното.
А важното е(поне за мен), че преди известно време ми се случи нещо прекрасно, то се случи тук и искам да ви споделя, искам да вярвате в любовта,защото тя съществува...ТУК! Да, възможно е да срещнеш любовта си във форум, ВЪЗМОЖНО Е да намериш своето човече сред многото никове...
Никога не съм вярвала в това - ''любов от пръв поглед", никога не съм си и помисляла,че така може да започне нещо и това нещо да е истинско,красиво,толкова прекрасно и разтърсващо.Все едно някой ти удря силен шамар и ти казва:"Ти до сега не си живял истински,не си бил цял и завършен човек..." Но ето,че е било възможно.
Няма да се впускам в подробности,ще се опитам синтезирано да преразкажа нашата история.
Засичахме се известно време,контрирахме се по коментарите,(той мен,а аз него),после започнахме да спамим по темите. Едни дълги чатове и теории за живота развивахме,закачахме се постоянно и така докато моето човече не ми писа на лично. Като видях,че ми е писал си казах - "Боже,пак неква лепка...",ама взех,че му отговорих :)
И така "поставихме" основите...Цял ден по скайпа,после по телефона,после по камерата и това всеки ден с часове...Нямаше пропуснат ден,нямаше мой ден без него или негов ден без мен. С всяко редче, с всяка дума, аз го обиквах все повече и повече,преоткривах света и себе си чрез неговите очи... Знаехме всичко един за друг,всяка една подробност.Пълно единомислие,пълен сихрон.Знаехме,че се обичаме още преди да се видим,знаехме,че сме създадени един за друг,знаехме,че всичко е въпрос на време и че така ни е било писано... Обичах го,той мен също.
Видяхме се... и в този миг светът ми спря да се върти,никога няма да го забравя. НИКОГА! Очите му, в които се отразяваха моите. Именно затова си струва да живее човек...да погледне в две очи, които са изпълнени с любов и с топлина. И те да го гледат с най-чистия, влюбен и вълшебен поглед. Няма такова чувство - да докоснеш човечето, което означава всичко за теб и което до предната вечер си виждал само по скайпа, да го гушнеш и усетиш с всяко едно сетиво...Чувството е,как да кажа- разтърсващо,пронизващо и зашеметяващо,изпепеляващо. ВЪЛШЕБСТВО беше,е и ще продължава да бъде! Нещата са ясни...
Сега сме заедно,обичаме се,не се разделяме,щастливи сме и всеки ден си мисля "Добре,че отговори на съобщението"...
Та целия този роман го изписах не да ви се хваля колко съм щастлива(именно с такава цел сбих историята),а за да ви кажа- Хора,не подминавайте и не отхвърляйте съдбата си,защото на нас ни се случи и е вълшебно. Всеки един ден ни е вълшебен,всеки един е подарък и е едно малко чудо...Защото си е чудо сред толкова хора да намериш своето човече и то да надхвърля и най-смелите ти очаквания!
Обичайте се и бъдете щастливи! Вярвайте в съдбата и не търсете любовта, тя сама ще ви намери,когато трябва! :)