За любовта и разстоянието

[0bsessi0n]

Ще си кажете - типичната тема за връзка м/у двама души, които се намират надалеч един от друг. Но не прибързвайте със заключенията. В началото не изглеждаше толкова трудно, но напоследък осъзнавам, че наистина липсата се усеща. Това лято се запознахме и бяхме неразделни цели две седмици, възползвахме се от времето, което прекарахме заедно, за да се изясним какво изпитваме един към друг. И тъкмо когато поставихме основите се наложи да се прибера в родния си град, като се разбрахме, че следващия месец ще се видим отново. Така и стана. Отидох при него и прекарахме най-хубавата седмица само двамата. Чувствата ни се засилиха още повече за това време. За мен беше истинско щастие, но дойде моментът, в който трябваше да замина да уча в друг град и се озовахме на 500 километра далеч. Всеки ден си общуваме чрез средствата на съвременната комуникация, избягваме да говорим за това колко е болезнено да не се виждаме, ако стане въпрос сменяме темата, за да не се натоварваме взаимно. Всъщност си говорим за съвсем обикновени неща, повечето пъти обръщаме всичко на майтап и ни е забавно. Но в момента, в който му затворя телефона или изляза от чата, сърцето ми се къса на хиляди парченца. Няма как да се виждаме често при такова разстояние, а и аз уча, той си има работа и не може да я остави - знаете с какви бързи темпове се развива живота и как ангажиментите изместват свободното време. Още като си говорихме отначало знаехме, че ще е непосилно тежко, но си казахме, че сме достатъчно големи да поемем този риск и да се справим. Все повече почвам да се замислям обаче, дали бихме могли да издържим няколко години по този начин, опасявам се, че би могло да му писне, все пак колко хора избират трудния път? Колкото и да се лъжем повечето гледат лесното и достъпното и не си правят дори усилието да опитат нещо, което ще ги натовари в известна степен... Изпитвам частичен страх, да не би да се откаже от мен, въпреки че държим един на друг. Споделете мнения по въпроса.

[Perky]

Здравей. Според мен няколко години в такава... връзка могат да бъдат доста мъчителни. Но ако усещаш, че той е човекът за теб, защо да се предаваш? И аз мисля, че повечето хора се предават и не искат да опитат. Поне опитайте ;) Ако се откаже от теб, значи не е твоя човек.

[Mary_Jane_69]

Той ли е твоят? Ако засега мнението ти е такова, стискай зъби и се надявай на най-доброто, повярвай в него, и то само ще дойде. Идеята е, колкото и да е трудно, да не се предаваш, защото всяко усилие се заплаща в бъдеще. Все пак успех и важното е да не пречупваш дух.

[leadyflame]

Може и ти да си тази, която ще го остави първа. Ти ако виждаш смисъл продължи, той също ако вижда, ще разберете до къде ще ви отведе опоритостта и желанието.

[marilyn]

Не вярвам в тези връзки. Да се виждате през няколко месеца за по седмица може да ви изиграе лоша шега, защото не се познавате достатъчно. Едно е да си споделяте и да си говорите всяка вечер по скайп, но е съвсем различно всеки ден да прекарвате време заедно.
А и като обичаш някой и го няма... нормално е да ти липсва. В един момент щастливите мигове, в които сте заедно май са по-малко, отколкото времето, в което не се виждате и само страдате един по друг. А това е безсмислено.
Ако имате шанс след няколко месеца например, да се съберете да живеете наблизо или заедно, това има смисъл. Но да мислиш как ще креташ така няколко години е ... губене на време.

[kitty02]

Не вярвам в тези връзки. Да се виждате през няколко месеца за по седмица може да ви изиграе лоша шега, защото не се познавате достатъчно. Едно е да си споделяте и да си говорите всяка вечер по скайп, но е съвсем различно всеки ден да прекарвате време заедно.
А и като обичаш някой и го няма... нормално е да ти липсва. В един момент щастливите мигове, в които сте заедно май са по-малко, отколкото времето, в което не се виждате и само страдате един по друг. А това е безсмислено.
Ако имате шанс след няколко месеца например, да се съберете да живеете наблизо или заедно, това има смисъл. Но да мислиш как ще креташ така няколко години е ... губене на време.
+++++++++++
Подкрепям с 2 ръце.

[GiveMeLove]

Първото ми неписано правило в живота.. Връзки от разстояние - НИКОГА!

[Skeletoner]

Хай,

Колкото и невъзможно да ти се струва е много вероятно ти да се разделиш с него по собствено желание. Мъжете много обичат идеала(идеята) за връзка, за перфектните отношения, колкото по-далече е понякога една жена толкова повече я обичат. Жените обичат близостта, интимността да го виждат всеки ден да могат като се издразнят, не да затворят телефона, а да завъртят един шамар. Каквото и да се случи, забавлявай се говорете си, когато имате възможност си изкарвайте хубави уикенди и ваканции. Когато или Ако нещата станат много тягостни вие сами ще го осъзнаете и ще си поемете по пътя. Извлечи и научи максимум като отношения и каквото ще да става :))))

Поздрави,
Батя Skeletoner

[0bsessi0n]

Като цяло аз съм си идеалистка, въпреки че повечето прогнози за този тип връзки са негативни. Виждам, че има и такива мнения, които напълно ги заклеймяват, но защо да се отказваме от нещо, само защото е трудно. Не знам, може би аз съм повече от типа хора, които по някакъв изкривен начин търсят съвсем преднамерено подводния камък, в който да се препънат и изпитват душевно задоволство от това, наред с агонията. Защото смятам, че трябва да се преодоляват препятствията - човек се учи само по този начин. В страданието има много смисъл, ако се замислиш. Но идеята ми е, че аз бих изтърпяла, ако знам, че и той ще бъде там за мен, когато преминем през това. Там е работата, че няма как да съм сигурна, защото никога няма гаранция. От друга страна и аз съм несигурна в себе си, тъй като винаги ме е привличала самата идея за любовта. Иска ми се да възприема връзката ни на по-дълбоко емоционално ниво, а някак усещам, че май аз съм тази, която си живее в имагинерния приказен свят. Не казвам, че не я приема насериозно, но сякаш не изживява нещата по този начин и на такова духовно ниво. Знам, че звуча малко фанатизирано за днешните времена, когато почти никой не се задълбочава, но както казах имам собствени представи и идеали. Ако някой има да каже още нещо по темата да заповяда, благодаря на всички останали, че изразиха становищата си.

[TROLLDADLOLCAKE]

Ами аз имам връзка от разстояние,но при нас е малко по-различно,защото се виждаме през ден-два (учим в един град) Честно да ти кажа а 2 месеца дори не сме си казали нещо на въпреки,и като цяло всичко върви перфектно,но това е при нас.Всеки има различни желания,различни представи за една връзка,а до колкото разбрах вие не сте малки...Не искам да те депресирам излишно,но си задай въпроса "Дали ще стои по месец-два на сухо,когато всяка една от неговия град/село може да му предложи по-добри "условия"" ?Макар,че този въпрос трябваше да си го зададеш преди да решиш да започваш сериозна връзка с него.Дано да греша и дано всичко да е наред и да се задържите,успех!

[Skeletoner]

Хай,

Идеалистит е много силна дума, която бива често свързвана с утопията. Страданието е "феномен" който вълнува силно и религия, и философия от хилядолетия, не желая да навлизам в тематиката. Проблема е там, че много препятствия не си прескочила и все още си с хубави розови очилца. Разбирането за отношенията мъж-жена - не на теория, а на практика са ти все още лимитирани. След като идеализма ти пречи обективно да прецениш дадени отношения, значи имаш неправилни очаквания, а колкото повече очакваш нещо да се случи, толкова по голямо е и разочарованието (ако евентуално не сполучат нещата). Но пък колкото повече навлизаме в субективното, толкова повече наближаваме темата Любов, така че кой може да спре гората да се разлиства в крайна сметка :D

Поздрави,
Батя Skeletoner

П.С. Все пак, разгледай пак предният ми пост :)

[Tsukuda_Hiroshi]

Убедил съм се през годините, че връзките от разстояние или са кратки, или макар и продължителни се разпадат. За това се пазя от това като дявол от тамян. Четейки мнението ти, ми изникват няколко въпроса.
1. Как успява човек да се влюби в някого само за 2 седмици. За толкова малко време не можеш да опознаеш някого достатъчно добре, за да се влюбиш в него. Поне според мен е така. Предполагам, че други съфорумници ще скочат веднага срещу мен и ще започнат да ми изнасят лекции за любовта от пръв поглед и т.н.
2. Казваш, че сте достатъчно големи, за да поемете подобна отговорност. Добре, да приемем, че е така. След като твоя човек работи (което означава че е пълнолетен), не може ли да се премести в твоя град. Очевидно е, че ти не можеш да се преместиш в неговия поради обясними причини.
3. Във връзка с "частичния страх", който изпитваш: нормално е да го има. Надявам се, даваш си сметка, че това означава 2 неща:
а) нямаш му достатъчно доверие;
б) мислиш, че той би се отказал от теб, защото вероятно допускаш, че след време ТИ би прекратила връзката си.

Личното ми мнение е, че дори и да прекарате известно време..."заедно", накрая връзката ви ще се разпадне и ще има сълзи и сополчета. Помисли и за това.

[marilyn]

Авторке, струва ми се, че имаш грешна представа за това за кое си струва да се бори човек и за страданието. Разбира се, човек трябва да се бори, да не се отказва, когато е тръгнал, но вървиш ли по грешния път... къде отиваш?
Не е нужно нещо да е изстрадано за да е ценно и силно. Години наред да издържиш такава връзка... ако е възможно, после ако се съберете в един град... ще си много разочарована според мен. Защото си градила един идеал в съзнанието си, който лесно ще рухне.

[Sh@d0w]

Преди да напиша каквото и да е ми кажи - има ли изгледи скоро в близките една две години да сте отново близко?

[0bsessi0n]

Ще сумирам последните няколко въпроса в едно мнение: Тъй като влюбването е сложен процес, като всеки влага различен смисъл в него, мога да кажа само, че е възможно да се привържеш към някого за отрицателен период от време. Какво значение има дали си го опознал достатъчно добре, та ние не познаваме самите себе си дори. А може да има само 1 нещо, което да виждаш по-различно у дадения човек и то да те привлича. Относително е да се каже.
Иначе, не, не може да се премести, защото там е семейството и работата му, съответно не мога да искам да ги изостави на този ранен етап от връзката ни.
За доверието ми е пределно ясно, че не е 100 процентово и според мен никога не може да бъде такова, защото хората сме прекалено мнителни. Независимо от колко време си с някого и през колко неща сте минали, както знаете всеки си има тъмна страна, която не желае да показва. Всеки, който каже, че има пълно доверие на половинката си се самозаблуждава и в собствената си обърканост се опитва да убеди и другите в това. Лично аз не се връзвам на подобни твърдения.
Друго, което бих искала да спомена е, че само защото някой има различна от вашата представа, не значи, че е грешна.
Колкото до последния въпрос - какво ще рече изгледи да сме отново близко, защото примерно летата можем да сме заедно почти непрекъснато, но през другото време няма как да стане. Ако става въпрос дали може да сме в един град, би могло да стане само ако той дойде при мен, но вече обясних за това.

[Sh@d0w]

Ако няма изгледи да заживеете заедно скоро, по - добре не си го причинявайте. Едно на ръка че доста време ще се чувствате така, ще ви е тъжно и раздразнено че не може да сте близо, второ на ръка че това е идеална предпоставка за караници. Ще се чувствате, ако вече не се чувствате де оковани един за друг а в същото време не може да се имате.

И ще си пропилеете младостта без да знаеш дали ще се получи нещо накрая или не.

[Elsaveta]

Здравей. Според мен няколко години в такава... връзка могат да бъдат доста мъчителни. Но ако усещаш, че той е човекът за теб, защо да се предаваш? И аз мисля, че повечето хора се предават и не искат да опитат. Поне опитайте ;) Ако се откаже от теб, значи не е твоя човек.

������Здравей.Съгласна съм с Perky че ако се откаже не е бил за теб обаче око найстина те обича няма начин да те остави просто ей така.А и живеем в 21век ще се виждате през ваканциите и празниците.

[Colouring]

Имаш ЛС.

[d.anny..]

Била съм в такава връзка и много добре знам как се чувстваш и те разбирам напълно. Съветът ми е да не се отказваш, времето ще мине бързо и след това със смях ще се връщате назад в годините и ще ти припомняте заедно спомените. Любовта е безгранична и километрите не значат нищо за нея. Любовта винаги побеждава, когато е истинска и силна! :)

[Luci]

Аз също съм бил в подобна връзка и то на доста по-голямо разстояние. Мога само да ти кажа да се бориш за това, в което вярваш, а то е предполагам връзката ви в момента. Мисли за моментите, в които ще сте заедно, не за тези в които не сте... така по-малко ще боли от разстоянието. И другото, което мога да те посъветвам е да не си правите дългосрочни планове, а просто да живеете за момента :)) Ако и двамата го искате истински просто няма начин да не се получи.

[Tsukuda_Hiroshi]

Ще сумирам последните няколко въпроса в едно мнение: Тъй като влюбването е сложен процес, като всеки влага различен смисъл в него, мога да кажа само, че е възможно да се привържеш към някого за отрицателен период от време. Какво значение има дали си го опознал достатъчно добре, та ние не познаваме самите себе си дори. А може да има само 1 нещо, което да виждаш по-различно у дадения човек и то да те привлича. Относително е да се каже.
Иначе, не, не може да се премести, защото там е семейството и работата му, съответно не мога да искам да ги изостави на този ранен етап от връзката ни.
За доверието ми е пределно ясно, че не е 100 процентово и според мен никога не може да бъде такова, защото хората сме прекалено мнителни. Независимо от колко време си с някого и през колко неща сте минали, както знаете всеки си има тъмна страна, която не желае да показва. Всеки, който каже, че има пълно доверие на половинката си се самозаблуждава и в собствената си обърканост се опитва да убеди и другите в това. Лично аз не се връзвам на подобни твърдения.
Друго, което бих искала да спомена е, че само защото някой има различна от вашата представа, не значи, че е грешна.
Колкото до последния въпрос - какво ще рече изгледи да сме отново близко, защото примерно летата можем да сме заедно почти непрекъснато, но през другото време няма как да стане. Ако става въпрос дали може да сме в един град, би могло да стане само ако той дойде при мен, но вече обясних за това.

Очевидно си отделила доста голямо внимание на поста ми... Благодарско, за което. И да - не е нужно да се придържаш, следваш или вслушваш в моето ( или на когото и да е ) мнението, но предполага се, че пишеш тук, за да чуеш мааалко по-различно от твоето мнение. И пак - предполага се - че не всички дадени мнения ще съвпадат с твоето... Колко е невероятен и шарен свят ни заобикаля!!!

[Perky]

Била съм в такава връзка и много добре знам как се чувстваш и те разбирам напълно. Съветът ми е да не се отказваш, времето ще мине бързо и след това със смях ще се връщате назад в годините и ще ти припомняте заедно спомените. Любовта е безгранична и километрите не значат нищо за нея. Любовта винаги побеждава, когато е истинска и силна! :)
Подкрепям това мнение! :))) Много ми хареса.

[Kills]

Аз също съм бил в подобна връзка и то на доста по-голямо разстояние. Мога само да ти кажа да се бориш за това, в което вярваш, а то е предполагам връзката ви в момента. Мисли за моментите, в които ще сте заедно, не за тези в които не сте... така по-малко ще боли от разстоянието. И другото, което мога да те посъветвам е да не си правите дългосрочни планове, а просто да живеете за момента :)) Ако и двамата го искате истински просто няма начин да не се получи.

Подкрепям.

[Azoria]

Когато започнах моята връзка имах абсолютно същите терзания, породени от това,че все още не познавам човека, че имаме около месец заедно и след това ще ни разделят 300км през повечето време, че не знам колко и дали изобщо това между нас ще издържи. Общо взето се чувствах доста прецакана от факта,че започвам да изпитвам силни чувства към момче, с което бъдещето ни е крайно мъгливо и несигурно.
Заедно сме от малко повече от година, като през последните 3-4 месеца вече живеем в един град. Сега като се замисля изградихме връзката помежду ни в доста трудни (някои биха употребили думата "невъзможни" ) условия и това е най-хубавото от цялата работа. Минахме през трудното и сега се радваме на хубавото и съм щастлива, че реших да опитам тогава, защото тази една година ме промени много и си струваше усилията.
Но все пак според мен, ако няма шансове да заживеете заедно по-скоро от "няколко години", то няма и големи шансове да запазите връзката си. И както ти го казаха по-нагоре - вероятността ти да си тази, която ще го пожелае е доста голяма.
Съветвам те да го обсъдите двамата - има ли възможност след определено време, ако ви потръгне да дойде при теб и да си намери работа там или не. Ако е склонен да го направи при евентуално положително развитие на връзката ви - няма да имате проблем. Ако не... честно казано не виждам как ще стане.

[Soul_Kitchen]

Очи,които не се виждат се забравят...