Ivan_lili
10-07-2013, 21:19
Здравейте искам да споделя моето щастие и същевременно да поискам някой друг съвет.
Преди около 3 седмици се разделихме с моята приятелка.В продължение на една седмица бях като ходещ призрак, не знаех какво е храна,сън и всичко останало,все за нея мислех , не ме интересуваше другото.В продължение на една седмица се опитах да и покажа,че мога да бъда отново човека на когото тя да разчита, да се доверява и всичко останало.
След една седмица опити и с намесата на едно прекрасно момиче ( нейна приятелка, която и е като сестра )нещата се получиха отново.Въпросната приятелка ми помогна много, поговори и малко защото моята половинка беше много объркана и наранена.Както и да е, оправиха се нещата.Първата седмица от както бяхме заедно отново беше малко тежка,втората нещата взеха да се пооправят и вече на 3-тата седмица всичко е просто перфектно, все едно е приказка, не мога да го опиша, просто невероятно чувство.
Та както казах исках да споделя за щастието си и за нещо което ме притеснява и искам съвет.
Както казах от 3-тата седмица нещата са като приказка,но ме притеснява това , че е прекалено хубаво да е истина и постоянно мисля за това и доста ме потиска.Знам , че е е по-добре да не мисля за това и да не мисля лоши работи като цяло защото ще се случат,но не мога просто.Това нещо ме изгаря от вътре , страхувам се да не сбъркам нещо или не знам и аз, объркан съм.
Преди около 3 седмици се разделихме с моята приятелка.В продължение на една седмица бях като ходещ призрак, не знаех какво е храна,сън и всичко останало,все за нея мислех , не ме интересуваше другото.В продължение на една седмица се опитах да и покажа,че мога да бъда отново човека на когото тя да разчита, да се доверява и всичко останало.
След една седмица опити и с намесата на едно прекрасно момиче ( нейна приятелка, която и е като сестра )нещата се получиха отново.Въпросната приятелка ми помогна много, поговори и малко защото моята половинка беше много объркана и наранена.Както и да е, оправиха се нещата.Първата седмица от както бяхме заедно отново беше малко тежка,втората нещата взеха да се пооправят и вече на 3-тата седмица всичко е просто перфектно, все едно е приказка, не мога да го опиша, просто невероятно чувство.
Та както казах исках да споделя за щастието си и за нещо което ме притеснява и искам съвет.
Както казах от 3-тата седмица нещата са като приказка,но ме притеснява това , че е прекалено хубаво да е истина и постоянно мисля за това и доста ме потиска.Знам , че е е по-добре да не мисля за това и да не мисля лоши работи като цяло защото ще се случат,но не мога просто.Това нещо ме изгаря от вътре , страхувам се да не сбъркам нещо или не знам и аз, объркан съм.