Luci
10-07-2013, 22:25
Хора идват и си отиват от живота ти, някои остават до края с тебе, други просто влизат за някакъв период от време, преобръщат целият ти свят и после излизат, недокоснали се до най-тъмните кътчета негови... А ти от своя страна си отчасти променен, за да можеш да ги възприемеш. Като че ли влизат в една своеобразна галерия от картини и разглеждат ли разглеждат, но не стигат до края, защото в даден момент нещо не им харесва и не стигат до най-прекрасните творения от твоя свят. А за тебе остава само разочарованието, че не си успял да покажеш всичко, което си измайсторил.Излизат от живота ти и за тебе остава само да ги запеметиш на бледото платно, като поредната поредица от събития... допълвайки галерията си. Оставаш за момент извън всичко, а навън вали и ти трябва да се научиш да танцуваш под дъжда, надявайки се капките да заличат разочарованието ти. Да обуздаеш бурята вътре в себе си. Хубавото е, че който и да влезне в живота ти, не знаеш до къде ще стигне и какво ще остави там. За добро или за лошо всичко ще бъде изобразено и запазено и така до следващия път когато пак ще очакваш бурята, но ще се надяваш тя никога да не дойде. А галерията? Тя ще си остане същата, като тук там през някое време ще се появява нещо ново. Някои неща ще пожълтеят и ще се вмиришат, може би защото не са толкова изпълнени с живот, а с повече тъга и мъка, но все пак са твое творение. А други ще блестят все така, защото са най-големите ти достижения, знак да не забравяш че винаги можеш повече! И така накрая като погледнеш всичко ще ти изглежда като на филм, само че няма да знаеш още краят му! А най-хубавото кое е? Галерията си е лично твоя и никой не може да ти я отнеме!