HeaDStr0nG_BG
10-08-2013, 01:00
Здравейте.
Имам проблем...естествено...пиша във форум..
С приятелката ми бяхме заедно 1 година и 3 месеца, аз сам на 21 тя на 19.Докато беше 12 клас,всичко беше приказка.Разхождахме се хванати ръка за ръка(преди това и двамата смятахме,че е лигаво) и всеки ден,постоянно стига да имаме възможност се виждахме.Паснахме си още от началото,сходни характери,сходни интереси,една и съща музика..всичко беше супер...до преди 2 месеца.Преди 2 месеца тя отиде да учи в Търново във военния университет.Тя е единствено момиче в цялата рота,общо от всички роти на 1ви курс са 10-12 момичета.Тя е хубава и естествено всички на нея.Аз й имах доверие,тя се справяше с тях,постепенно спрях да я ревнувам,въпреки че се виждахме 1 път в месеца за 2 дни.Звънеше ми когато имаше време.Там е строго,нямат много свободно време.С това се примирих.Тя е такава ,че се разбира повече с момчета,пък и там няма много момичета,вярвах й че ги държи във ФРЕНД ЗОНАТА..но постепенно започна да забравя да ми праща смс-и,да ми звъни..когато аз й звънна казва " да мога да говоря" , като я питам защо не ми звънна " щях да ти звънна по-късно" . Разбирам,че трябва да има приятели там и че не може постоянно да е с телефона.Преди 2 седмици ходихме с майка й в Търново за нейната клетва.В същия ден се прибрахме (спя в тях или тя в нас).На вечерта като си легнахме тя ми каза,че иска да се разделим.За причина даваше това,че й е писнало да ходим за ръце или това ,че й е писнало да й казвам,че я обичам.Последва дълъг разговор със сълзи от двете страни,легнахме да спим "утрото е по-мъдро от вечерта",обаче тя получава СМС от пич на който му ходихме на свиждане във ВМА"Сигурно ти е тежко сега,искаш да си събереш мислите,но аз съм си аз и ще одържа на обещанието си :{ :P.",който учи там(за който бях питал"само приятел,един от малкото с които мога да говоря"ми каза тя тогава).Скъсахме миналата седмица и аз в следващите 2 дни не успях да ям нищо,без апетит...Изпратих си я на Търново,като се надявах да изгладим нещата,обаче тя се отдалечи още толкова.Сега в този петък си влизам във фейсбук от телефона(тя ми използваше телефона за фейсбук),не се беше логаутнала и аз си влизам във съобщенията и гледам този същия...пишат си колко си липсват (той се отказа и напусна ВУ Търново,но живее близо),как нямат търпение да се видят..а аз имам надежда да се саберем...тя ми забрани да говоря за чуствата си към нея тази седмица...и все пак му казваше че й липсва...че няма търпение да го види...разбит съм,от високо се пада най-тежко...имах й 100% доверие...знаех си,че имаме проблеми ,но не съм предполагал,че са толкова сериозни,че да я тласнат при някой друг...Дори като я попитах тя отрече да има нещо между тях,аз не издържах и й казах,че съм видял.Тя ми се разсърди и ме игнорира хептем...тоя гаден долен подмазвач...беше винаги в нейната компания,докато тя слагаше стени между много други ,които показваха намеренията си,той се приплъзваше бавно,докато тя не го допусна прекалено близо до себе си.Той е сладкодумник,обича да говори,сваля звезди,висок предполагам красавец..но се чуствам предаден и ме боли...
Имам проблем...естествено...пиша във форум..
С приятелката ми бяхме заедно 1 година и 3 месеца, аз сам на 21 тя на 19.Докато беше 12 клас,всичко беше приказка.Разхождахме се хванати ръка за ръка(преди това и двамата смятахме,че е лигаво) и всеки ден,постоянно стига да имаме възможност се виждахме.Паснахме си още от началото,сходни характери,сходни интереси,една и съща музика..всичко беше супер...до преди 2 месеца.Преди 2 месеца тя отиде да учи в Търново във военния университет.Тя е единствено момиче в цялата рота,общо от всички роти на 1ви курс са 10-12 момичета.Тя е хубава и естествено всички на нея.Аз й имах доверие,тя се справяше с тях,постепенно спрях да я ревнувам,въпреки че се виждахме 1 път в месеца за 2 дни.Звънеше ми когато имаше време.Там е строго,нямат много свободно време.С това се примирих.Тя е такава ,че се разбира повече с момчета,пък и там няма много момичета,вярвах й че ги държи във ФРЕНД ЗОНАТА..но постепенно започна да забравя да ми праща смс-и,да ми звъни..когато аз й звънна казва " да мога да говоря" , като я питам защо не ми звънна " щях да ти звънна по-късно" . Разбирам,че трябва да има приятели там и че не може постоянно да е с телефона.Преди 2 седмици ходихме с майка й в Търново за нейната клетва.В същия ден се прибрахме (спя в тях или тя в нас).На вечерта като си легнахме тя ми каза,че иска да се разделим.За причина даваше това,че й е писнало да ходим за ръце или това ,че й е писнало да й казвам,че я обичам.Последва дълъг разговор със сълзи от двете страни,легнахме да спим "утрото е по-мъдро от вечерта",обаче тя получава СМС от пич на който му ходихме на свиждане във ВМА"Сигурно ти е тежко сега,искаш да си събереш мислите,но аз съм си аз и ще одържа на обещанието си :{ :P.",който учи там(за който бях питал"само приятел,един от малкото с които мога да говоря"ми каза тя тогава).Скъсахме миналата седмица и аз в следващите 2 дни не успях да ям нищо,без апетит...Изпратих си я на Търново,като се надявах да изгладим нещата,обаче тя се отдалечи още толкова.Сега в този петък си влизам във фейсбук от телефона(тя ми използваше телефона за фейсбук),не се беше логаутнала и аз си влизам във съобщенията и гледам този същия...пишат си колко си липсват (той се отказа и напусна ВУ Търново,но живее близо),как нямат търпение да се видят..а аз имам надежда да се саберем...тя ми забрани да говоря за чуствата си към нея тази седмица...и все пак му казваше че й липсва...че няма търпение да го види...разбит съм,от високо се пада най-тежко...имах й 100% доверие...знаех си,че имаме проблеми ,но не съм предполагал,че са толкова сериозни,че да я тласнат при някой друг...Дори като я попитах тя отрече да има нещо между тях,аз не издържах и й казах,че съм видял.Тя ми се разсърди и ме игнорира хептем...тоя гаден долен подмазвач...беше винаги в нейната компания,докато тя слагаше стени между много други ,които показваха намеренията си,той се приплъзваше бавно,докато тя не го допусна прекалено близо до себе си.Той е сладкодумник,обича да говори,сваля звезди,висок предполагам красавец..но се чуствам предаден и ме боли...