invisibleeeeee
10-12-2013, 18:13
Първо искам да започна с това, че може да бъркам форума, в който трябва да пиша, направих си регистацията преди една мминута и моля за извинение, ако съм сгафила някъде :D
Така, да започвам.....
Понеже нямам на кого да споделям, трябва да си го излея някъде. На 15 години съм, дебела съм, грозна, висока, пъпчива. Уча в най-елитната гимназия в града ми. Имам проблеми с всичко в живота...... Родителите ми живеят под един покрив, въпреки че се мразят и ВСЯКА БОЖИЯ ВЕЧЕР се псуват, поливат се с алкохол, обиждат се... и това е малко. Колкото и за тъпо да го вземете, само на 15, аз наистина съм влюбена. Това е друг въпрос, но момчето ме наранява адски много. В училище всичко върви ужасно. Коридорите са като моден подиум, обсъждат те отгоре до долу с какво си и не приемат в обществото си хора, които нямат supra, vans, шанели и тем подобни. Класът ми е отвратителен. Говоря само с момичето, което седи до мен. Другите постоянно ме подиграват. Тази вечер вече не издържам. Свикнала съм да плача винаги преди да заспа.. но днес стана нещо. Родителите ми се обърнаха срещу мен, обиждаха ме, казаха ми че не ставам за нищо. Съсипах се и започнах да рева с глас. От ярост скъсах всички книги, които имам, изтрих фейсбука си, разхвърлих всичките си учебници, дрехи, листи и всичко което намеря в стаята си на земята напук на майка ми и баща ми. И се почувствах добре колкото и зле да съм! След това татко дойде и ми се развика, каза че ще ми вземе абсолютно всичко, ако не почистя до 30 мин. Така де, успях, но в момента започнах да мисля за всичко, плюс как искам да умра. Нарязах се, за бога до къде стигнах......... Съсипана съм, нямам никой до мен, нямам за какво да живея..... Някой да ме вразуми, моля ви ;(
Така, да започвам.....
Понеже нямам на кого да споделям, трябва да си го излея някъде. На 15 години съм, дебела съм, грозна, висока, пъпчива. Уча в най-елитната гимназия в града ми. Имам проблеми с всичко в живота...... Родителите ми живеят под един покрив, въпреки че се мразят и ВСЯКА БОЖИЯ ВЕЧЕР се псуват, поливат се с алкохол, обиждат се... и това е малко. Колкото и за тъпо да го вземете, само на 15, аз наистина съм влюбена. Това е друг въпрос, но момчето ме наранява адски много. В училище всичко върви ужасно. Коридорите са като моден подиум, обсъждат те отгоре до долу с какво си и не приемат в обществото си хора, които нямат supra, vans, шанели и тем подобни. Класът ми е отвратителен. Говоря само с момичето, което седи до мен. Другите постоянно ме подиграват. Тази вечер вече не издържам. Свикнала съм да плача винаги преди да заспа.. но днес стана нещо. Родителите ми се обърнаха срещу мен, обиждаха ме, казаха ми че не ставам за нищо. Съсипах се и започнах да рева с глас. От ярост скъсах всички книги, които имам, изтрих фейсбука си, разхвърлих всичките си учебници, дрехи, листи и всичко което намеря в стаята си на земята напук на майка ми и баща ми. И се почувствах добре колкото и зле да съм! След това татко дойде и ми се развика, каза че ще ми вземе абсолютно всичко, ако не почистя до 30 мин. Така де, успях, но в момента започнах да мисля за всичко, плюс как искам да умра. Нарязах се, за бога до къде стигнах......... Съсипана съм, нямам никой до мен, нямам за какво да живея..... Някой да ме вразуми, моля ви ;(