katetohita
10-14-2013, 16:16
Имам да пиша есе за домашното насилие,трябва да напиша методи за решаване с него.Бихте ли ми помогнали?
1 Вариант:
Алчност, леност, чревоугодничество, гордост, гняв, похотливост и завист- това, според произведението “Ад” на Данте, са седемте смъртни гряха. Но аз смятам, че многоуважаваният автор не е споменал осмия грях- Насилието.
Насилието в днешни дни е толкова популярно, че не прави впечатление. Всеки ден сме свидетели на някакъв вид насилие. В училище, в семейството, на улицата. Децата се бият, направо убиват с толкова жестока злоба. Чак се питам откъде идва цялата тази омраза. Нима ако ти кажат лоша дума трябва да се превърнеш в насилник? Не мисля. И кой е виновен за насилието? Факторите са много. Например екшан филмите и компютърните игри с насилие и убийства. А децата прекарват по-голяма част от времето си играейки тези игри и после превръщат игрите в реалност. Днешните деца не четат книги и не играят нормалните игри, които ние като деца сме играли. И после мислят за насилие. Събират пари не за книги, а за нож, пистолет, бухалка.. Всичко е толкова жестоко.
Казват, че насилието предизвиква насилие. Съгласна съм с това. Ако едно дете израсне в насилие и тормоз от страна на семейството си, ако гледа как баща му пребива майка му, след години това дете ще се превърне в насилник, защото такъв пример е взело от своите родители. Че трябва да бие жена си и децата си, а не да ги обича и уважава. Казват, че педофилите и изнасилвачите в детството си са били малтретирани. Психиката им се разбутва и те се превръщат в насилници.
Насилието е навсякъде около нас. Насилници много. Чак да те е страх да излезеш вечер на разходка или през деня да пуснеш малко дете на играе на воля на улицата. Рецепта за предпазване от насилието няма. Насилието не е болест, която може да се излекува. Не можеш да се заключиш някъде предпазвайки се от насилието. И да искаш не можеш да се скриеш. Никой не е застрахован. Може да си добър, лош, мъж, жена, беден, богат или невинно дете- насилието пак ще те застигне.
Насилието е жестоко и страшно. Не можем да го спрем. Можем само да бъдем по-човечни, да учим децата на добри дела, да защитаваме правата си и да се молим тази война наречена Насилие да свърши!
2 Вариант:
Все по-голям е броя на децата станали жертва на домашно насилие в България. Какво кара много от родителите и познатите на семействата да нараняват децата по толкова жестоки начини? Кой е виновен това да се случва? Как може да се намали семейното насилие и как да помогнем на тези деца? Това са много въпроси на които си мислим, че знаем отговора но истината е друга.
Доказано е, че в най-честите случай малтретираните деца са от по бедни семейства, с по-ниско образование. Не винаги е така. Физическите насилници са хора по-слабо образовани от по-ниските слоеве на обществото. Докато психическите насилници са добре образовани хора, в чести случаи от по-високите слоеве на обществото. Независимо от това най-голямата причина за домашното насилие си остава липсата на средства.
При домашното насилие в повечето случаи насилника е бащата. Обикновено изкарващ не достатъчно средства, с които да издържа семейството си или пък безработен. Много от бащите често се прибират в къщи ядосани и отчаяни, че не осигуряват достатъчно пари за семейството и тогава най-лесния начин да излеят яда си е да наранят беззащитните си деца или съпруги.
Не е задължително детето да е пряка жертва на насилие, за да е наранено. Дори когато майката е малтретирана, детето става несъзнателна жертва на насилие. То изживява тежко преживяното от неговата майка и в чести случаи изпитва вина за това, което се случва.
Детето може да е жертва и на физическо насилие. Трябва да се обръща много внимание на децата. Малките наранявания, за които детето не може да даде адекватно обяснение със сигурност, са признак на физическо насилие. Но ако на тези малки наранявания не бъде обърнато внимание, те непременно ще бъдат последвани от по-големи травми, които могат да доведат и до смърт.
Деца станали жертва на физическо насилие могат да реагират по два начина. Единия, при който търсят всевъзможни начини да наранят себе си, за да подтиснат душевната болка. Те смятат тялото си за обвивка, която служи само да бъде наранявана и да правят каквото си искат с нея. Другия начин е да се запишат да тренират бойни изкуства, за да могат за в бъдеще да се защитават. Много от тези деца го правят само за да могат да имат поне за кратко и те надмощие над някого.
Друг вид насилие на който детето може да бъде подложено е психическото насилие. То е много по-страшно и по-трудно преодолимо от физическото. Болката, синините и счупванията с времето отминават, никои не е казал, че става бързо и лесно, но все пак отминават. Докато увреждания в следствие на психическо насилие оставят дълбоки следи за цял живот.
Деца жертва на психическо насилие непрекъснато са обиждани и сравнявани с други деца, които са постигнали малко повече. Много от родителите си мислят, че това сравнение ще стимулира детето им да постигне повече. Това е една голяма заблуда. В тези случаи детето се подтиска, започва само да си втълпява, че е глупаво и че не може да постигне нищо. Психическото насилие е може би най-тежкото. То обременява децата за цял живот.
Друг вид насилие, който е прилаган при деца на по-малка възраст, когато още не осъзнават какво точно им се случва е сексуалното насилие. Колко трябва да е извратен човек, за да посегне на малко дете само за да си достави удоволствие? Дълго време се е смятало, че сексуалните насилници не познават жертвите си. С времето обаче е доказано, че процентът при който сексуалното насилие се извършва от роднини на детето или познати на семейството, е много по-голям от колкото при насилие извършено от непознат. Най-дълготрайната вреда след преживяно сексуално насилие е липсата на самоувереност и самочувствие, което може да продължи и в зряла възраст.
В повечето случай насилието в семейството се повтаря с поколенията. Малко са децата които успяват да се спасят от този затворен кръг. За да успее да преодолее преживяното, детето трябва да има силен характер и някой, който да го изслуша и да му помогне. За огромно съжаление обаче има родители, които не обръщат внимание на това, което се случва с децата им. Някои от тях си мислят, че след като детето им е малко то няма да помни какво му се е случило. Но не е така, то помни повече лошите моменти от колкото хубавите. Травмите се запечатват в съзнанието му за цял живот. И ако на това дете не се помогне, след години спомените ще се появят в съзнанието му след като дълго време са останали скрити. За това много възрастни търсят помощ, за да се справят с проблемите от детството си, ако дотогава не им е било помогнато.
Децата преживяли какъвто и да било вид насилие имат два вида поведение. Агресията, която се е натрупала у детето може да е насочена към другите или към него самия. Когато насочва агресията към околните то се държи грубо, обижда хората около себе си и съзнателно нарушава правилата. Това са така наречените „проблемни деца”. Оказва се, че в същност възрастните, които са ги наранили, са виновни те да са такива. Много по-лошо е когато агресията и гнева на детето е насочена към самия него. То се затваря в себе си, запазва всичките си чувства и мисли, не споделя с никои. И когато всичко, което е било дълбоко скрито стане прекалено много и прекалено тежко за детето и то не може да се справи само, а и не търси помощ, може да се стигне до емоционален срив. Тогава става още по-трудно да му се помогне. Такива деца мислят, че никога няма да успеят да се възстановят след преживяното. И когато пораснат и самите те станат отговорни възрастни, те са вече неспособни да създадат пълноценни връзки, в които да споделят с някого.
Често децата не искат да споделят какво са преживели. Те се срамуват и изпитват вина за случилото се. Мислят си, че с нещо са предизвикали възрастните, дали са им повод да ги наранят. Станалите жертва на сексуално насилие деца трудно се доверяват. Детето първоначално пробва дали може да вярва на избрания възрастен на който е решило да сподели. Лесно може да се отрече от думите си ако усети заплаха за себе си. Страх го е, че може да не му повярват и че ще бъде наказано за лъжата.
Как би трябвало да реагират възрастните които решават да помогнат на детето да се справи с травмите след преживяното? Много родители си задават този въпрос. Най-важното е да се потърси специализирана помощ. Родителите имат важна роля в оздравителния процес. Както родителите, така и психолозите трябва да обяснят на детето, че то няма никаква вина за случилото се и че ще му бъде оказана помощ това да не се повтори. Когато детето сподели, не трябва да се демонстрират силни реакции. Не трябва да показват отвращението, което вероятно биха изпитали, защото детето може да си помисли, че са отвратени от него самия.
Психолозите и другите възрастни, които помагат на детето, трябва да знаят, че да дават оценка за родителите на детето, ако те са насилници е абсолютно грешно. Колкото и да е било малтретирано от родителите, за него те са най-важните възрастни и то ги обича независимо от всичко.
Детските души са крехки и лесно раними. Нека всеки родител, който е на път да посегне на детето си, да не го прави. Детето е това, което осмисля живота на всеки родител. Нека не обременяваме живота на своите деца.