View Full Version : Дразни ме
със огромната си асоциалност. И аз съм такава до някъде, но неговото... Приятелите ми го приемат за част от компанията, той се дърпа, дразни им се и не иска да излизаме заедно. Пък казва, че ги харесва, че му е приятно и интересно. Гадняр. Не общува с никого -само с мен и родетелите и учителите си и то по задължение. Казва, че всеки един момент, в който не се учи да прави програми, е загуба на ценно време. Понякога се налага дори да го дърпам от компютъра, за да се гушкаме. Как можах да се влюбя в бъдещ програмист не знам. Всякакви опити за разговори и срещи с други хора се сгромолясват като водите на Анхел.
Общо взето темата беше,за да се оплача от това ужасно животно, което е обзело мислите ми. Не е нужно да коментирате, все пак не търся помощ или нещо такова. Просто съм в кофата и се изхвърлям.
Сигурно го харесваш, защото има голям хуй?
вевеее
все едно чета за 'моя'
той е пооочти същия с разликата, че не харесва приятелите ми, понеже са почти всички момчета и е много ревнив
голям темерут е
в крайна сметка беше ясно как ще свърши всичко...
Абе как винаги хората попадат в някакви такива връзки?
Не е, че сте скучни, споко.
fUcKsMiLe
10-16-2013, 20:47
Радвам се, че при мен няма такива неща.
Като изключим кратките му "забивания" в компютъра, с една "прекрасна" игра.
Иначе до сега не познавам човек, чието гадже да е забил така сериозно. о.о
Странно ми е. Всеки човек с нещата си.
Мен примерно не можеш да ме вдигнеш от компютъра, ако почна да гледам сериозно някой сериал.
Чудо трябва да стане.
DarkTemplar
10-16-2013, 20:48
Абе как винаги хората попадат в някакви такива връзки?
Ами явно мазохизмът е всеобща тенденция.
Тате, не го харесвам заради големината на достойнството му. Ива, много успокояващо, благодаря. Числата, не мисли, че сме скучни. Просто не изпитва нужда да се вижда с друг, различен от мен. Поне при мен кръга е по- разширен.
Спри да се самоизтъкваш. Цербер-тиранин.
Тате, не го харесвам заради големината на достойнството му. Ива, много успокояващо, благодаря. Числата, не мисли, че сме скучни. Просто не изпитва нужда да се вижда с друг, различен от мен. Поне при мен кръга е по- разширен.
хахаххахахха
дано при вас не се получат нещата така както при нас
иначеее все едно чета за себе си
той е затворен, ревнив, мълчалив
аз съм общителна, имам голямо обкръжение от хора около себе си, не обичам да съм сама 8-)
heartshapedbox
10-16-2013, 20:59
все едно чета за 'моя'
same here.
PainMonopoly
10-16-2013, 22:48
Донякъде го разбирам, но само донякъде. :Д
хахаххахахха
дано при вас не се получат нещата така както при нас
иначеее все едно чета за себе си
той е затворен, ревнив, мълчалив
аз съм общителна, имам голямо обкръжение от хора около себе си, не обичам да съм сама 8-)
Аз съм общителна само като става дума за моите си хора, така че не е съвсем-съвсем еднакво.
Толкова ли е кофти за околните да си темерут, бе?! :cool:
EinGutesKind
10-17-2013, 20:42
И как сте се гаджосали, като не общува с никой :D
NeutralMilkHotel
10-17-2013, 23:15
И аз съм така. Без компютрите, слава богу. 8-)
От моя гледна точка нещата седят така:
Имала съм много познанства с какви ли не персони. Отделяла съм ужасно много време, енергия и емоции. И какво съм постигнала с това? На сто човека, едно-две истински и стойностни отношения. И това с хората с които още в началото ми е било ясно, че си пасваме като личности и ще излезнат качествени отношения. Кафенцата и компанийките са ми безсмислени, имам нужда от малък кръг от хора с които действително имаме нещо красиво помежду си. Не е нужно да си прекарваме лигаво и "забавничко" - наживяла съм се на такива отношения. Нужно ми е да имаме истински допирни точки - общи цели; общ възглед относно светът; моралният ни компас да сочи в една и съща посока; човек с който заедно и обща помощ ще растем като личности; и да са двупосочни отношения - много лоялност, любов и уважение, а не просто "да си се харесваме".
По-добре да си пред компа, от колкото в празни и повърхностни отношения. Жалко, че ми трябваше да го разбера по трудният начин... Сега предпочитам да се виждам с трима души, да си общувам само с качествените хора от обкръжението ми (с останалите е на автопилот, едно повърхностно и никво, колкото да пием по бира, примерно - а това ми е малко, не ме зарежда), а през останалото време да си действам по моите си нещица.
Толкова ли е кофти за околните да си темерут, бе?! :cool:
Ако трябва да съм честна, адски много ме дразни и ми е отвратителен така. Иде ми да му изкормя ръката и да почна да го налагам с нея по тъпата тиква.
Насе, ами трудно беше, но си струваше.
И аз съм така. Без компютрите, слава богу. 8-)
От моя гледна точка нещата седят така:
Имала съм много познанства с какви ли не персони. Отделяла съм ужасно много време, енергия и емоции. И какво съм постигнала с това? На сто човека, едно-две истински и стойностни отношения. И това с хората с които още в началото ми е било ясно, че си пасваме като личности и ще излезнат качествени отношения. Кафенцата и компанийките са ми безсмислени, имам нужда от малък кръг от хора с които действително имаме нещо красиво помежду си. Не е нужно да си прекарваме лигаво и "забавничко" - наживяла съм се на такива отношения. Нужно ми е да имаме истински допирни точки - общи цели; общ възглед относно светът; моралният ни компас да сочи в една и съща посока; човек с който заедно и обща помощ ще растем като личности; и да са двупосочни отношения - много лоялност, любов и уважение, а не просто "да си се харесваме".
По-добре да си пред компа, от колкото в празни и повърхностни отношения. Жалко, че ми трябваше да го разбера по трудният начин... Сега предпочитам да се виждам с трима души, да си общувам само с качествените хора от обкръжението ми (с останалите е на автопилот, едно повърхностно и никво, колкото да пием по бира, примерно - а това ми е малко, не ме зарежда), а през останалото време да си действам по моите си нещица.
Донякъде и моето мнение е такова - мразя хората и съм го споменавала не един път, че дори и тук, някъде из кофата. Харесва ми да се събирам с 10тина човека общо взето. Той и за това не прави усилия. Страшно е непукистичен, имам чувството, че дори и да го удари нещо по главата, ще продължи да не прави нищо. Писна ми в продължение на две години и горница да го ръчкам да стане от компютъра и да се сети, че съществува свят и извън къщи. Казва, че ако не съм била аз, е щял да седи още повече време в къщи. Не че не съм благодарна за нещата, които прави, а именно да заебава всичко за някой и друг час заради мен. Може би трябва да свикна. Не искам да го променям. Само искам да има повече време на дневна светлина и с хора. Не хора, които са ужасно лигави или искат да го наранят, а хора, които го харесват и искат да прекарват време заедно. Искат да скачат, да се набират и такива неща.
Казва, че всеки един момент, в който не се учи да прави програми, е загуба на ценно време.
Нещо ако ти е приятно и те бива като излезеш навън *сред хора* и се чудиш защо си пилееш времето с тях. Не че са лоши, скучни или нещо от тоя род - просто не представляват интерес.
Та прав е. Не му се сърди на момчето. Пробвай вместо това да се поинтересуваш какво точно пише - доста теми за разговор ще ви се отворят. Аз ако тръгна да ти обяснявам днеска какво съм правил на компютъра, защо, как и с какво ще ми е от помощ в бъдеще цял ден мога да си приказвам и пак няма да ми стигне времето. Ама ти ако не вдяваш от тия неща и 1 дума няма да обеля по въпроса ...
Та поинтересувай се, колко му е ...
Не е като да не си говорим, даже напротив. Доста неща научавам за него относно компютрите. Може би твоето мнение е най-правилно спрямо случая. Пак казвам - не усеща нужда да се среща с хора. Благодаря за коментарите на всички ви.
И аз съм така. Без компютрите, слава богу. 8-)
От моя гледна точка нещата седят така:
Имала съм много познанства с какви ли не персони. Отделяла съм ужасно много време, енергия и емоции. И какво съм постигнала с това? На сто човека, едно-две истински и стойностни отношения. И това с хората с които още в началото ми е било ясно, че си пасваме като личности и ще излезнат качествени отношения. Кафенцата и компанийките са ми безсмислени, имам нужда от малък кръг от хора с които действително имаме нещо красиво помежду си. Не е нужно да си прекарваме лигаво и "забавничко" - наживяла съм се на такива отношения. Нужно ми е да имаме истински допирни точки - общи цели; общ възглед относно светът; моралният ни компас да сочи в една и съща посока; човек с който заедно и обща помощ ще растем като личности; и да са двупосочни отношения - много лоялност, любов и уважение, а не просто "да си се харесваме".
По-добре да си пред компа, от колкото в празни и повърхностни отношения. Жалко, че ми трябваше да го разбера по трудният начин... Сега предпочитам да се виждам с трима души, да си общувам само с качествените хора от обкръжението ми (с останалите е на автопилот, едно повърхностно и никво, колкото да пием по бира, примерно - а това ми е малко, не ме зарежда), а през останалото време да си действам по моите си нещица.
.
Само, дето трудно се намират такива хора...