niq17
10-17-2013, 07:44
Дори не знам от къде да започна.През последната година преживях пълна "метаморфоза"-от срамежливо, свито и до степен сдухано момиче се превърнах в общителна, иниециетивна, изричам всичко което мисля, независимо как ще бъде прието от другата страна, е да смятам, че се вписва в границите на тактичното, но може би от време на време да прекалявам.Всичко това се случи благодарение на момчето, в което продължавам да бъда влюбена макар, че от доста време нямам никакъв контакт.Предварително се извинявам, че съм прекалено описателна натура и може би крайният резултат ще бъде един чаршаф. На 17 години съм.Когато харесам някой се стремя този някой да е някой, с който бих имала реален шанс, да не надхвърлям възможностите си.Човек, който се стреми към подобряване на себе си, но боя се, че трябва да имам стимул и в повечето случаи това е човек.Скоро става точно година, от когато вървейки по коридора в училището ми, търсеща просто нещо да се случи..видях него..на пръв поглед тоолкова загадъчен, със светещи очи, който "зацепиха" точно върху мойте.Не спирах да мисля за него, дори без да го познавах..изградих си престава за него, дори и да беше огромна грешка..в очите ми беше идеален, неповърхностен, лъчезарен, ("кавалер", или просто елементарно възпитание - задържаше ми врата след себе си (докато бях непознатата).Минаха 4 месеца на "самоизтезания" дали би се получило, как би реагирал а в това време получавах "цялото зрително внимание на света", не бях получавала толкова зрителен контакт от никой, има;е и леки мимики...Подтикването на приятелките ми да направя нещо през тези 4 месеца в един момент "изби" .Както се прибирах сама си казах, че колкото и срам да ме е. той имаше правото да знае какво чувствам.Оттеглянето на срама се простираше само до там, да му пиша във фейсбук и там да му кажа, да на пръв поглед незначително, но за мен беше голям напредък.Е събрах си мислите и започнах да пиша един такъв чаршаф, в който обяснявах, какво чувствам "бла, бла". Той много добре знаеше коя съм! Първо ме попита дали съм луда, а след повече от час, започна да ми обяснява как не трябвало да се притеснявам и такива, че било нормално някой да харесва някой, че съм симпатично и свястно момиче.Започнахме да се поздравяваме в училище, изобилие от усмивки, от "гледане", няколко чата, в които разбира се аз писах първа, говорихме за филми, но след кратко време завършваше с нещо от рода "отивам да гледам филм", "отивам да ям, после ще ти пиша" и никога не пишеше, а сега като върна времето назад, просто е било очеизвадно, че има цел всичко това.Е един ден дойде при мен, пред всички, при което се чуваше скандиране, попитах го дали шоу ще правим на някой, а той ми стисна ръката, попита ме как съм 9видимо спечен) аз казха добре, заговорихме се, че ще излезем и той ми отговори, че допълнително ще се разберем, аз казах, че ще му пиша.. и до тук .Цялата треперих, летях, бях толкова разсеяна, ...не видях, че шкафа е отворен и си изтрясках главата с пълна силна..:Д ..СЕГА КАТО СЕ ЗМАСИЛЯ ДА СЕ БЯХ ОПОМНИЛА СЛЕД ТОЗИ УДАР :д Писах му, а той вяеднага огладня и трябваше да отиде да яде.Стана ми ясно, че има нещо гнило и категорично не му обръщах внимание на следващия ден..не го поглеждах, не го пзодравявах и нищо.След няколко дни го видях обвързан във фейсбук (впрочем на 18 е) .Започнах да го избягвам, задавах си въпроса наистина ли е..ей такива, докато в един момент реших, че вместо да се чудя какво се случва имам правото да знам, попитах го, а той се отнесе така грубо....след малко ми писа въпросното момиче..още доза егоизъм,заплахи и обиди.Е време беше да се откажа, да, но не можах, разбира се спрях да му пиша, да го поздравявам и да му досаждам както той каза.Мина време, доста време 3 месеца може би, докато дойде едно момиче от класа му и ми разказа какво говори за мен, че съм хубава, ама много съм се възгордяла, той веднъж ми казал здрасти, а аз пък съм взела, че съм мислела, че е влюбен в мен... ами когато ме попита за излзиане...е вбесих се не издържах, просто исках да го сваля на земята, защото знаех, че това не е той знаех, че всъщност е свито момче, но на мой гръб изкаше да се издигне в очите на съучениците си..казах му, да спре да говори за мен, дори да не произнася името ми пред тях, камо ли да им се обяснява какво е станло, че всичко е било нагласено, че съм се разбрала с някой от тях да му кажа , че го харесвам, че никога не е било така, че сме исскали да се пошегуваме..да принизих се още повече, но просто исках да свърши да не говори за мен..просто да не сме част от живота на другия.(Впрочем беше ме премахнал от приятели).Сега след броени дни става година, а аз продължавма да съм влюбена в него, изгаря ме..когато е на разстояние от мен виждам как ем гледа, а когато рпиближи поглкежда настрани, или надолу... точно както правех аз..не говорим, не се и засичаме много..но аз просто ен мога да го забравя..Живота ми е скучен, просто защото знам, че нямам стимул да подобрявам себе си, да се старая да бъда "идеална"...чувствам се по-сама от всякаога.. Не знам.. Дори не знам какъв е въпроса ми..