Помагаш,помагаш,а накрая като на теб ти трябва нещо няма към кого да се обърнеш ...

[LeightonM]

Съжалявм,че пиша тук глупавата си тема,но просто няма с кой друг да споделя.Мда проблема е в така наречените ми "приятели".Не мога повече така.Винаги съм услужлива към тях,помагам им винаги съм готова да дам съвет,но насреща никога не получавам същото.Нямам с кого да споделя радост-болка защото просто аз никога не съм изслушвана,винаги когато започна аз да говоря темата се сменя или не се проявява никаква реакция.Колко пъти съм имала нужда да споделя нещо,но те са го подминавали ей така или са кимали.Не искам да е така.Искам и аз да получавам някакво уважение,както аз уважавам тях.Често споделям нещо и след това като заговоря пак за него ми казват "а това никога не си го казвала,за какво говориш",което много ме обижда.Обещанията към мен също често са пренебрегнати и забравени.Понякога се чудя как пък точно всичко,което кажа аз само то не е чуто и се забравя.Не ме разбирайте погрешно,не мрънкам за внимание,просто понякога и аз имам нужда да бъда изслушана.Писна ми да съм кошче за отпадъци,да помагам и давам съвети и после аз да нямам към кой да се обърна.Всеки ме търси само когато му трябва нещо,само тогава помни за разговора ни.Наистина вече не знам какво да правя,реших да споделя защо наистина вече ми дойде до гуша,а нямам просто с кой да поговоря и да съм сигурна,че му пука поне малко. :( Едва ли някой е изпадал в такава ситуация,не ви пожелавам ...

[ayti]

В момента най-много аз мога да те разбера как се чувстваш, защото и аз съм в същото положение..

[Auriss]

Така. Две неща мога да ти предложа и нито едно от тях не е реално решение на 'проблема' ти. Слагам го в кавички, защото е вероятно проблемът да не е в теб, а в околните / обществото / приятелите ти - както щеш ги наричай.

Или се научи малко на апатия към околните или си търси близки хора с отношение към другите като твоето.

Принципно ти казвам, че познавам такива като теб, които тичат по другите и им правят какви ли не услуги за щяло и нещяло и истината е, че го виждам по-скоро като проблем със самочувствието. Може и да греша.

Съветът ми е да се вземеш в ръце и като не ти изнася нечие отношение просто го вадиш този човек от живота си и това е - без драми, без обяснения, без да очакваш да му/й пука. Стегни се и спри да очакваш от хората каквото и да било. Ако ти прави удоволствие - помагай си им там. Но не го прави с идеята, че ще ти се върне някой ден.

[chupachups]

1-во Живота е гаден! И е пълен с неблагодарници!
2-ро както казаха по-горе, спри да им помагаш/даваш съвети или нещо друго, щом те не го правят за теб. Като ти искат нещо им казваш "нямам", а ако ти поискат съвет "не мога да ти помогна" или нещо друго. Те като свикнат с това, че всичко им даваш винаги ще ти искат още и още и още и т.н. Трябва да отстояваш себе си! Иначе винаги ще бъдеш използвана.

[Баща Ти]

Удари им по един шамар на тия лекенца!

[Cloud9]

Няма приятелство между жени казала съм го милион пъти!!!! И аз бях в такова положение преди години.Зарязах ги и после като се усетиха че няма кой да им търпи глупостите да видиш как търчат при мен. Зарежи ги и ти и намери хора,за които няма да ти пука толкова и просто ще си убивате времето.Такова е.

[bilqnavod]

Уважението на хората не се печели лесно. Но в крайна сметка щом толкова време нещата между тебе и тези момичета запират, не виждам смисъл да се движиш с тях. Намери си друга компания. Има вероятност да се присъединиш към хора, с които мислите на едни честоти...

[IcyHeart]

Зарежи ги тия, запознай се с някои хора, все ще намериш свестни :)

[Dagichka]

веднага ми дойде на ум една картинка, която бях виждала в интернет, но сега не мога да я намеря.. смисълът беше "не се чувствай зле, ако хората се сещат за теб, само когато имат нужда от помощ. ти си нещо като светлинка, която огрява тъмните им съзнания" нещо подобно ;д така че, ако ти е кеф да помагаш - давай, просто се научи да не очакваш в замяна същото. хората са различни, да, някои не заслужават, но това не значи и ти да ставаш като тях. (:

[NissaN]

еми тогава не помагай.