vagarious
10-17-2013, 16:03
Така.
Не пиша за някакви съвети или насоки.Пиша, за да видя какво се случва с хората, които са били в моето положение .. как са приели всичко, как са се чувствали и общо взето всичко..
Та, моята история е следната: имах връзка година и половина с момче, с което сме студенти в един град, но родом сме от различни .. т.е връзка от разстояние, което разстояние се появяваше само миналото лято и част от тазгодишното.През останалото време или бяхме заедно или кратките почивки през сесиите са ни се отразявали добре, нормално.Като цяло няма да изпадам в дълбоки подробности, но на кратко ще кажа, че преди 1 месец се разделихме по негово желание и както става ясно от заглавието на темата, за мен този край не е край.Аз останах с чувствата и любовта си към него, докато той от своя страна ми показа само студ.Когато се видяхме, понеже всичко се случи по телефона, защото обстоятелствата бяха такива и аз го разбирам, не го упреквам(има доста неща, които ви спестявам) .. та когато се видяхме, все едно не беше той.Тогава осъзнах как всъщност наистина, човек днес обича, а утре вече не обича..просто щракаш с пръсти и вече нищо не е останало.Да, за него нищо не беше останало.Изведнъж станах обикновено момиче, а не просто .. аз! Причините са битови, не е нещо като друго момиче или изневяра, или Бог знае още какви грозни работи, които за моя радост .. в нашата връзка не са присъствали.Винаги сме били честни и откровени един към друг.Истински в намеренията си. Не знам кой какво и как ще разбере историята ми, но то няма и какво повече да кажа.Аз бях зарязаната и както казах, останах с чувствата си към него.Сега всеки ден се виждаме случайно, гледаме се като изтървани мишоци, но все пак някоя друга дума разменяме.В мен съответно не е така спокойно, а напротив .. изгарям отвътре.Не ми излиза от мислите, навсякъде спомени,спомени .. а ме убива като гледам как живее сега .. поне по това, което виждам, добре му е без мен.Може иначе да не е така, не знам, а и не ми се вярва .. просто това е, което виждам аз .. добре е без мен, всякаш не му липсвам, всякаш не ме ревнува, всякаш не мисли за мен и т.н.Просто едно голямо НИЩО.
Обръщам се към тези, които наистина ме разбират .. какво следва оттук нататък? Ясно е, че трябва просто да се откажа, защото път назад няма .. но как се справяте с това?Ами ако сте родени борбени личности, да се борите винаги за това, което искате ... а в положение като това, трябва да се откажете..какво правите?Как се приема такова нещо, как се реагира??Изключтелно объркана се чувствам, много тежи, много боли .. даже мислите си не мога да подредя, предполагам, че е станало ясно хаха.Съжалявам за което .. та, който е разбрал това, което съм пропуснала да кажа, но все пак наистина ме разбира, какво мисли? Благодаря и съжалявам за обърканата тема..............
Не пиша за някакви съвети или насоки.Пиша, за да видя какво се случва с хората, които са били в моето положение .. как са приели всичко, как са се чувствали и общо взето всичко..
Та, моята история е следната: имах връзка година и половина с момче, с което сме студенти в един град, но родом сме от различни .. т.е връзка от разстояние, което разстояние се появяваше само миналото лято и част от тазгодишното.През останалото време или бяхме заедно или кратките почивки през сесиите са ни се отразявали добре, нормално.Като цяло няма да изпадам в дълбоки подробности, но на кратко ще кажа, че преди 1 месец се разделихме по негово желание и както става ясно от заглавието на темата, за мен този край не е край.Аз останах с чувствата и любовта си към него, докато той от своя страна ми показа само студ.Когато се видяхме, понеже всичко се случи по телефона, защото обстоятелствата бяха такива и аз го разбирам, не го упреквам(има доста неща, които ви спестявам) .. та когато се видяхме, все едно не беше той.Тогава осъзнах как всъщност наистина, човек днес обича, а утре вече не обича..просто щракаш с пръсти и вече нищо не е останало.Да, за него нищо не беше останало.Изведнъж станах обикновено момиче, а не просто .. аз! Причините са битови, не е нещо като друго момиче или изневяра, или Бог знае още какви грозни работи, които за моя радост .. в нашата връзка не са присъствали.Винаги сме били честни и откровени един към друг.Истински в намеренията си. Не знам кой какво и как ще разбере историята ми, но то няма и какво повече да кажа.Аз бях зарязаната и както казах, останах с чувствата си към него.Сега всеки ден се виждаме случайно, гледаме се като изтървани мишоци, но все пак някоя друга дума разменяме.В мен съответно не е така спокойно, а напротив .. изгарям отвътре.Не ми излиза от мислите, навсякъде спомени,спомени .. а ме убива като гледам как живее сега .. поне по това, което виждам, добре му е без мен.Може иначе да не е така, не знам, а и не ми се вярва .. просто това е, което виждам аз .. добре е без мен, всякаш не му липсвам, всякаш не ме ревнува, всякаш не мисли за мен и т.н.Просто едно голямо НИЩО.
Обръщам се към тези, които наистина ме разбират .. какво следва оттук нататък? Ясно е, че трябва просто да се откажа, защото път назад няма .. но как се справяте с това?Ами ако сте родени борбени личности, да се борите винаги за това, което искате ... а в положение като това, трябва да се откажете..какво правите?Как се приема такова нещо, как се реагира??Изключтелно объркана се чувствам, много тежи, много боли .. даже мислите си не мога да подредя, предполагам, че е станало ясно хаха.Съжалявам за което .. та, който е разбрал това, което съм пропуснала да кажа, но все пак наистина ме разбира, какво мисли? Благодаря и съжалявам за обърканата тема..............