miss_sunshine90_gone
10-19-2013, 14:03
Здравейте и благодаря на всички, които ще прочетат всички, което ще напиша. Моля да не ме съдите ами да изкажете своето мнение, което може да ми помогне...
Накратко на 15 започнах много сериозна 5 годишна връзка. но за жалост се разделихме, защото трябваше да замина да уча в чужбина следващата година и той искаше да свикнем да сме приятели. Мисля че е излишно да споменавам колко трудно го преживях.... Тогава обаче се запознах с друго момче с което бяхме почти година. Общо взето и той преживяваше много тежка раздяла и двамата един вид си помогнахме. Нещата обаче почнаха да стават много сериозни. Наложи ми се 2-3 седмици да пътувам и след това разбрах, че ми е изневерил с една "приятелка". Разделихме се, заминах.. Срещнах друго момче, което беше много различно от останалите, но за съжаление след 3 месеца се разделихме, поради несъвместимост в характерите. Осъзнавах,че трябва да си дам почивка, но сякаш имах нужда да имам някой до мен.. тъкмо си мислех, че сама не е чак толкова страшно и след 1-2 месеца се появяваше някой. Сякаш търсех онова чувство, което изпитвах с първото момче и когато усещах че се появява тръпка я сграбчвах с всички сили с мисълта, че това е моя шанс отново да съм щастлива. Гледам да не показвам проблемите си пред околните, защото всеки има такива. Винаги ще ме видят с усмивка на лице и готова да помогна. Наясно съм, че имам известен проблем със споделянето на чувствата и когато някой ме попита какво ми има доста често блокирам и почвам да треперя и с времето става все по-сериозно. Запознах се с друго момче, което доста ми помогна да се освободя от това притеснение да споделям, всичко беше много хубаво, до момента когато се наложи да пътувам отново и да отсъствам 3 месеца. Бяхме наясно, че ще е трудно, но и също толкова сигурни, че ще се справим, защото се обичаме. Да, обичах го! Както вече ви казах трудно мога да започна да говоря за чувствата си, но и бях наясно, че щом ги изпитвам значи е нещо наистина сериозно. Бях щастлива, но за съжаление ВСИЧКО се обърка през тези 3 месеца. Всичко! Нямах възможността да му звъня редовно, най-много 1-2 пъти на ден, но това на него не му беше достатъчно и почнаха скандалите. Той до такава степен се промени, че това ме отдръпна от него. Всичко се върна- отново усещах как се затварях в черупката си, да се чудя защо толкова бързо изстивам и губя желание да се боря... Като се върнах се разделихме. Обясних му, че не мога така, не мога да съм сигурна, че при следващото ми заминаване той няма да се държи по същия начин, колкото и да ме убеждава. Знам че вината е в двама ни- той започна, а аз довърших нещата. Знам че изпитва още нещо към мен, но просто не мога да рискувам... Минаха вече 3-4 месеца, откакто сме разделени, но той не спира да ме тормози, било то лично или публично. Каза, че ще направи всичко възможно аз да не съм щастлива и да ми го върне затова, че не сме заедно. Да, той непрекъснато ми пишеше как се чувства, колко много ме обича, аз не го направих, но това е защото така прецених. Моля ви, кажете Вашето мнение, какво бихте направили на мое място? Искам просто всичко да свърши и да ме остави на мира- нещо, което той каза, че няма да направи.
Честно казано всичко останало ми е наред. Единствения ми проблем е това.. че искам пак да изпитам онова чувства, което изпитвах преди.. защото то беше истинско, силно и въпреки че не сме заедно и двамата се уважаваме и сме благодарни, че сме имали шанса да изпитаме нещо толкова силно. Аз уважих неговото решение да не сме заедно- както ви казах, не искаше връзка от разстояние, и единственото, което искам е и това момче да уважи моето решение. :(
Накратко на 15 започнах много сериозна 5 годишна връзка. но за жалост се разделихме, защото трябваше да замина да уча в чужбина следващата година и той искаше да свикнем да сме приятели. Мисля че е излишно да споменавам колко трудно го преживях.... Тогава обаче се запознах с друго момче с което бяхме почти година. Общо взето и той преживяваше много тежка раздяла и двамата един вид си помогнахме. Нещата обаче почнаха да стават много сериозни. Наложи ми се 2-3 седмици да пътувам и след това разбрах, че ми е изневерил с една "приятелка". Разделихме се, заминах.. Срещнах друго момче, което беше много различно от останалите, но за съжаление след 3 месеца се разделихме, поради несъвместимост в характерите. Осъзнавах,че трябва да си дам почивка, но сякаш имах нужда да имам някой до мен.. тъкмо си мислех, че сама не е чак толкова страшно и след 1-2 месеца се появяваше някой. Сякаш търсех онова чувство, което изпитвах с първото момче и когато усещах че се появява тръпка я сграбчвах с всички сили с мисълта, че това е моя шанс отново да съм щастлива. Гледам да не показвам проблемите си пред околните, защото всеки има такива. Винаги ще ме видят с усмивка на лице и готова да помогна. Наясно съм, че имам известен проблем със споделянето на чувствата и когато някой ме попита какво ми има доста често блокирам и почвам да треперя и с времето става все по-сериозно. Запознах се с друго момче, което доста ми помогна да се освободя от това притеснение да споделям, всичко беше много хубаво, до момента когато се наложи да пътувам отново и да отсъствам 3 месеца. Бяхме наясно, че ще е трудно, но и също толкова сигурни, че ще се справим, защото се обичаме. Да, обичах го! Както вече ви казах трудно мога да започна да говоря за чувствата си, но и бях наясно, че щом ги изпитвам значи е нещо наистина сериозно. Бях щастлива, но за съжаление ВСИЧКО се обърка през тези 3 месеца. Всичко! Нямах възможността да му звъня редовно, най-много 1-2 пъти на ден, но това на него не му беше достатъчно и почнаха скандалите. Той до такава степен се промени, че това ме отдръпна от него. Всичко се върна- отново усещах как се затварях в черупката си, да се чудя защо толкова бързо изстивам и губя желание да се боря... Като се върнах се разделихме. Обясних му, че не мога така, не мога да съм сигурна, че при следващото ми заминаване той няма да се държи по същия начин, колкото и да ме убеждава. Знам че вината е в двама ни- той започна, а аз довърших нещата. Знам че изпитва още нещо към мен, но просто не мога да рискувам... Минаха вече 3-4 месеца, откакто сме разделени, но той не спира да ме тормози, било то лично или публично. Каза, че ще направи всичко възможно аз да не съм щастлива и да ми го върне затова, че не сме заедно. Да, той непрекъснато ми пишеше как се чувства, колко много ме обича, аз не го направих, но това е защото така прецених. Моля ви, кажете Вашето мнение, какво бихте направили на мое място? Искам просто всичко да свърши и да ме остави на мира- нещо, което той каза, че няма да направи.
Честно казано всичко останало ми е наред. Единствения ми проблем е това.. че искам пак да изпитам онова чувства, което изпитвах преди.. защото то беше истинско, силно и въпреки че не сме заедно и двамата се уважаваме и сме благодарни, че сме имали шанса да изпитаме нещо толкова силно. Аз уважих неговото решение да не сме заедно- както ви казах, не искаше връзка от разстояние, и единственото, което искам е и това момче да уважи моето решение. :(