Въльо
10-22-2013, 15:58
Преди време, много исках да летя като Хари Потър, и затова помолих моята баба Кукуруз да ми даде метла за да полетя. Първата метла която ми даде беше направена по пълнолуние от сляпа девица, облечена в рокля от коприва, оказа се дефектна и се прибих, затова помолих за втора такава. С втората, дизел инжекцион, също нямах голям успех, и след кратки премеждия установих, че на дръжката на метлата, има снимка на която се вижда че имам брат, и той живее в Нисебър. На гърба на снимката пишеше:
"На моите любими близнаци
Въльо и Аспарух"
Поговорих с баба Кукуруз и тя ми разказа, че когато майка ми ни родила, била съкрушена от бендотия. Баща ми още като чул, че била бременна и избягал, а като разбрал, че са близнаци, избягал още по-далеч. И така бедната ми майка била принудена да направи това, което правили всички в нейното положение... Да запази едното дете, а другото да хвърли в реката с малко трухи хляб, да не умра от глад, с надеждата някой да го намери и отгледа...
За туй риших, да отида до Нисебър и да намеря брат си Аспарух! Тръгнах аз, не-знаейки на къде е Нисебър. След малко попаднах в един ГМО бар, където ми обясниха, че идинствиния човек койт може да ма закара до Нисебър, е Цонко Късмета. След кратки премеждия и с него, той се съгласи да ми покаже на къде е Нисебър. Тръгнахме и вървяхме дълго (около 3 минути) преди да стигнем до един мост. Цонко каза, минаваш моста и си в Нисебър. И докато се обърна - Цонко го нямаше... Тръгнах аз да пресичам моста, и там като падна една мъгла, и кат са вдигна и се оказах пак в началото... пред къщата на баба Кукуруз...
Влязох блъскайки вратата с мисълта, че може би баба Кукуруз ми е напрайла магия да ма върни в къщата, но се оказа, че не е така... тя ма пусаветва да пиша тук, щото можело да има някой друг който да се бил сблъсквал с моя проблем.
"На моите любими близнаци
Въльо и Аспарух"
Поговорих с баба Кукуруз и тя ми разказа, че когато майка ми ни родила, била съкрушена от бендотия. Баща ми още като чул, че била бременна и избягал, а като разбрал, че са близнаци, избягал още по-далеч. И така бедната ми майка била принудена да направи това, което правили всички в нейното положение... Да запази едното дете, а другото да хвърли в реката с малко трухи хляб, да не умра от глад, с надеждата някой да го намери и отгледа...
За туй риших, да отида до Нисебър и да намеря брат си Аспарух! Тръгнах аз, не-знаейки на къде е Нисебър. След малко попаднах в един ГМО бар, където ми обясниха, че идинствиния човек койт може да ма закара до Нисебър, е Цонко Късмета. След кратки премеждия и с него, той се съгласи да ми покаже на къде е Нисебър. Тръгнахме и вървяхме дълго (около 3 минути) преди да стигнем до един мост. Цонко каза, минаваш моста и си в Нисебър. И докато се обърна - Цонко го нямаше... Тръгнах аз да пресичам моста, и там като падна една мъгла, и кат са вдигна и се оказах пак в началото... пред къщата на баба Кукуруз...
Влязох блъскайки вратата с мисълта, че може би баба Кукуруз ми е напрайла магия да ма върни в къщата, но се оказа, че не е така... тя ма пусаветва да пиша тук, щото можело да има някой друг който да се бил сблъсквал с моя проблем.