OverDrive
10-22-2013, 22:15
Не сме малки, държа да започна с това, или поне аз не съм, не зная вече. До сега не бих се замислил какво да правя, не че сега не знам какво трябва да направя, но не знам дали искам да го направя. Всъщност и аз съм виновен, колкото тя за случая, но все пак...
Да резюмирам, нещата се развиват странно. Естествено аз я заговорих, красавицата стояща близо до мен, с абсолютно клиширана фраза, която само целеше да изтръгне едно простичко "здравей". Не съм влюбчив човек, не съм обичал, нито в случая, може би, направих го единствено заради мъжкото его, колкото и противно да прозвучи на някои от вас. Писах й, разбира се, facebook, знаете как се започва в днешно време, след това разменихме телефони, все стандартните работи, кратки срещи, след това по-дълги, отново разговори, писаници до късни доби. Началото за мен беше абсолютно преговаряно, както съм правил десетки пъти преди това, без отклонения от зададения шаблон. Но тук идва проблемът. Сприятелихме се, започна да ми споделя, да ме търси, да ми пише първа и в реда не нещата ми каза, че има приятел. В такива моменти обикновено отстъпвам и стоя надалеч, досега винаги съм постъпвал така, но този път, знам ли, усещам че аз мога да я направя щастлива. Не съм влюбен в нея ни най-малко, а просто изпитвам нужда, колкото и странно да звучи, да я направя щастлива, да се усмихва и така нататък. Някои ще кажат: "Обичаш я", но аз съм дълбоко неуверен в това. И тук е проблемът, аз вярвам, че тя ме има за приятел, но в същото време дава абсолютно явни сигнали, че не само това. НО след явните сигнали за едното следват също толкова ясни и за другото. Ами сега? По-скоро търся женската гледна точка върху ситуацията.
Благодаря
Да резюмирам, нещата се развиват странно. Естествено аз я заговорих, красавицата стояща близо до мен, с абсолютно клиширана фраза, която само целеше да изтръгне едно простичко "здравей". Не съм влюбчив човек, не съм обичал, нито в случая, може би, направих го единствено заради мъжкото его, колкото и противно да прозвучи на някои от вас. Писах й, разбира се, facebook, знаете как се започва в днешно време, след това разменихме телефони, все стандартните работи, кратки срещи, след това по-дълги, отново разговори, писаници до късни доби. Началото за мен беше абсолютно преговаряно, както съм правил десетки пъти преди това, без отклонения от зададения шаблон. Но тук идва проблемът. Сприятелихме се, започна да ми споделя, да ме търси, да ми пише първа и в реда не нещата ми каза, че има приятел. В такива моменти обикновено отстъпвам и стоя надалеч, досега винаги съм постъпвал така, но този път, знам ли, усещам че аз мога да я направя щастлива. Не съм влюбен в нея ни най-малко, а просто изпитвам нужда, колкото и странно да звучи, да я направя щастлива, да се усмихва и така нататък. Някои ще кажат: "Обичаш я", но аз съм дълбоко неуверен в това. И тук е проблемът, аз вярвам, че тя ме има за приятел, но в същото време дава абсолютно явни сигнали, че не само това. НО след явните сигнали за едното следват също толкова ясни и за другото. Ами сега? По-скоро търся женската гледна точка върху ситуацията.
Благодаря