inSanee
10-23-2013, 13:08
Здравейте :)
Не вярвам особено някой да ме приеме на сериозно тук тъй като всеки е зачитан когато има повече мнение - т.е. по-скоро когато хората го познават, но.. все пак ще споделя моя така да го нарека проблем.
Интересно е как след като се запознаеш с някой който знаеш, че е идеален за теб и че този човек ще ти остане тръпка завинаги.. това не се променя с времето. Лъжа е когато някой ти каже, че времето лекува.. Глупости! Времето не лекува, нищо не лекува ако чувствата ти са повече от силни и истински.
Това са 4 години в които аз продължавам да обичам момче с което не съм имала истинска връзка.. Преживяла съм много през това време, видяла съм много, осъзнала съм, че има хора, които те ценят и обичат, но никога не е това, което искаш и имаш нужда да усетиш - т.е. да усетиш истинската обич от човека който желаеш от страшно много време.
Не са особено много хората с които съм имала взаимоотношения през тези години, но това е защото съм имала доста големи надежди с този човек. Но да .. уви .. съдбата не е на моя страна и той е от друг град. Нито е далеч, нито е невъзможно да не се виждаме страшно често. Случвало се е когато най-малко съм искала.
Безсмислени неща изписах до тук. Съжалявам за което. Просто .. наистина не знам как да го превъзмогна всичкото това. Осъзнала съм, че докато някой ден нямам връзка с този човек и не изживея това от което имам нужда... никога няма да ми мине.
Възможно е и да има друг начин и надеждата сте ми вие.
Обяснете ми логиката на това - добри приятели сте доста време, срещате се на определено място и няколко дена прекарвате заедно, всичко е наред, виждате се съвсем скоро отново - забелязвате щастието в очите на човека когато ви вижда. Доста време поддържате контакт, разбирате се да се видите - идва време за срещата - никой от другата страна. Продължавате напред. След половин година отново се виждате, той ви казва, че идва да ви види и след това отново никой. И това няколко пъти преди отново и отново.
Не осъзнавам защо така се получава. До момента в който вече надеждата ви е страшно голяма.. изведнъж всичко свършва. И то многократно.
Как бихте го приели вие? Как бихте реагирали?
И ако някой има желание да се бъзика с мен.. моля ви се отидете в някоя друга тема. Искам сериозни отговори.. някой наистина да вникне в това, което съм написала..
Извинявам се ако съм загубила времето на хора, които нямат желание да помогнат :)
Не вярвам особено някой да ме приеме на сериозно тук тъй като всеки е зачитан когато има повече мнение - т.е. по-скоро когато хората го познават, но.. все пак ще споделя моя така да го нарека проблем.
Интересно е как след като се запознаеш с някой който знаеш, че е идеален за теб и че този човек ще ти остане тръпка завинаги.. това не се променя с времето. Лъжа е когато някой ти каже, че времето лекува.. Глупости! Времето не лекува, нищо не лекува ако чувствата ти са повече от силни и истински.
Това са 4 години в които аз продължавам да обичам момче с което не съм имала истинска връзка.. Преживяла съм много през това време, видяла съм много, осъзнала съм, че има хора, които те ценят и обичат, но никога не е това, което искаш и имаш нужда да усетиш - т.е. да усетиш истинската обич от човека който желаеш от страшно много време.
Не са особено много хората с които съм имала взаимоотношения през тези години, но това е защото съм имала доста големи надежди с този човек. Но да .. уви .. съдбата не е на моя страна и той е от друг град. Нито е далеч, нито е невъзможно да не се виждаме страшно често. Случвало се е когато най-малко съм искала.
Безсмислени неща изписах до тук. Съжалявам за което. Просто .. наистина не знам как да го превъзмогна всичкото това. Осъзнала съм, че докато някой ден нямам връзка с този човек и не изживея това от което имам нужда... никога няма да ми мине.
Възможно е и да има друг начин и надеждата сте ми вие.
Обяснете ми логиката на това - добри приятели сте доста време, срещате се на определено място и няколко дена прекарвате заедно, всичко е наред, виждате се съвсем скоро отново - забелязвате щастието в очите на човека когато ви вижда. Доста време поддържате контакт, разбирате се да се видите - идва време за срещата - никой от другата страна. Продължавате напред. След половин година отново се виждате, той ви казва, че идва да ви види и след това отново никой. И това няколко пъти преди отново и отново.
Не осъзнавам защо така се получава. До момента в който вече надеждата ви е страшно голяма.. изведнъж всичко свършва. И то многократно.
Как бихте го приели вие? Как бихте реагирали?
И ако някой има желание да се бъзика с мен.. моля ви се отидете в някоя друга тема. Искам сериозни отговори.. някой наистина да вникне в това, което съм написала..
Извинявам се ако съм загубила времето на хора, които нямат желание да помогнат :)