scioquoniamsuccedere
10-24-2013, 13:59
Здравейте, на бързо ще ви разкажа моята история. Заедно сме от 10 месеца, той е първата ми любов. Всичко беше перфектно, умирахме един за друг и така на татък. Но от около 2 месеца имам чувството, че няма никаква тръпка между нас, всичките му навици вече ги намирам за дразнещи, не понасям огромната му ревност и не го искам вече. Но не мога да му кажа в прав текст всичко това, защото не съм сигурна, че го искам. И караме се, разделяме се, на другия ден той иска да се видим, да поговорим и естествено се сдобряваме и аз си казвам хубаво сега ще се опитам да не се дразним, да си прекарваме добре, въпреки, че няма тръпка, защото го обичам все още. Докато пак не се скараме за глупост... Миналата седмица му казах, че е късно да се видим, но след това при мен и приятелките ми дойдеха едни момчета и се застояхме. Знаех, че като му кажа ще се побърка от ревност и мислех да не му казвам, но тогава си казах това е перфектиния начин той да ме остави и да съм свободна, пък и мразя да лъжа. Така и стана, скарахме се, той каза, че е много обиден и по-добре да се разделим и аз му казах да не ме търси повече. И така това бяха първите 5 дни, от 10 месеца насам, в които не поддържахме никакъв контакт. Тогава всички спомени започнаха да нахлуват в главата ми, исках само да е при мен и плаках много. Днес той ми писа и предложи да се видим... видяхме се и се разбрахме да престанем да се дразним със статуси и с това и двамата да се инатим да не се чуваме, аз му споделих, че съм много объркана и не знам какво искам, хем го искам, хем сега като ме е потърсил, отново не го искам, той каза, че и при него било подобно, но знам, че го каза само заради егото си, защото виждам, колко ме обича и колко болка му причинявам. Разбрахме се да не се събираме, но да се чуваме и виждаме от време на време, за да преминем по-леко през раздялата, но още довечера ме покани у тях и ме целуна и то е ясно какво ще правим довечера у тях, просто е ясно, че офицялно ще сме разделени, но ще се държим като заедно.. И сега сигурно ме мислите за луда, защо ще ходя у тях довечера.. но просто не мога да му кажа, че не искам, защото може би искам... Моля ви ако някой е бил в подобна объркана ситуация и както мен не е знаел какво иска да ми даде съвет как да подредя главата си, защото е ужасно само да го наранявам и да страдам и аз. И на моменти ми се вижда като ужасно нещо, като най-големия ми проблем мисълта, че каквото и да избера ще страдам, и ме обзема едно такова потискащо гадно чувство. Не ме нападате, че съм разглезена тинейджърка не знаеща какво иска... Да точно такава съм и това ме ужасява, ще съм ви благодарна ако се опитате да ме разберете и да ми помогнете! Благодаря :)