Lady.
10-24-2013, 21:32
Здравейте,имам проблем и съм много объркана как да постъпя.Така историята е ,преди много време като си направих фейсбук добавях всички и имах страшно много "приятели" и бях забелязала,че има едно много симпатично момче ,но беше от Бургас аз съм от София,преди около 2 години бях в една столична дискотека ,когато видях това момче и ми се видя супер хубав и бях пийнала повече и отидох при него и му казах "Ти ще си мой и много ще ме обичаш" и той ме погледна супер учудено и аз си тръгнах.Не го видях повече ,но след месец някъде дойде лятото ,отидох да работя на морето и на гарата в Бургас докато чаках приятелите ми да дойдат видях него.Той явно ме беше запомнил и дойде попита ме дали се познаваме от някъде и аз му казах ,че май го имам във фейсбук и той предложи да изчака с мен моите приятели,докато дойдат.Започнахме да си говорим оказа се ,че е по-малък от мен с 3 години,говорихме си около 2 часа ,моите приятели още ги нямаше колата им се развали нямало как да дойдат,а там където трябваше да отида нямаше автобуси и трябваше да хвана или такси или да остана в Бургас,момчето ми предложи един хотел и аз се съгласих.Оставих си нещата и ми предложи да отидем да хапнем някъде ,беше страшно забавен и хубав и постоянно ми се усмихваше,накара ме да се чувствам много много добре,и от дума на дума стана 6 сутринта,обикаляхме в морската и не спирахме да говорим.Към 7 моите приятели дойдоха да ме вземат,Георги ми поиска номера и ми каза,че щом се събуди ще ми се обади.Звънна ми следобед още сънит ,да ме пита дали съм добре дали всичко е наред и дали искам да се видим пак.Не знаех нищо за него,освен че е бил някакъв "оборотен" ,но това беше мое мнение така като му гледах фейсбука. Започнахме да се виждаме всеки ден и всеки път беше по-хубав от предишния минаха няколко седмици и вече бяхме заедно,чувствах се толкова щастлива ..влюбвах се.Всичко беше перфектно ,освен че аз работех и понякога бях доста уморена и просто исках да си почивам и той се цупеше,че не му давам достатъчно внимание ,но си мислех ,че не е нищо сериозно.Прекарахме цялото лято заедно,когато той не беше при мен ходеше в Созопол с приятелите си ,защото на негов приятел приятелката работеше там и той ходеше с него.Не ми беше проблем защото беше толкова чаровен и му имах по някакъв странен начин доверие.Дойде септември и никога няма да забравя беше 1ви срещу 2ри и той ми се обади доста пил и ме молеше да отида при него,обясних му че няма как ,че съм на работа и той ми казваше много те обичам и все едно плачеше,стана ми много неприятно ,но бях на работа нямаше как да отида до Созопол,той ми каза да не се притеснявам утре сме щели да се видим и ми затвори.След 3 дни бяхме в тях и той се държеше много странно ,беше намусен и тъжен целият ден питах го какво има той отговаряше ,че е уморен.Но виждах ,че не е това нещо го тревожеше и както всяка жена не спирах да досаждам и да питам ,да ръчкам да разбера какво става с моето момче.Тогава той се обърна и ми каза "Тя си тръгва днес" ,попитах коя си тръгва днес и той ми каза,приятелката на Иво и Михаела.Казах му "И какво от това?" и той се нацупи нещо и каза "Нищо,нищо" ,усетих че има нещо веднага си помислих най-лошото ,но не исках да знам ,не исках да го мисля и се направих на луда.Легнахме си и вече заспивах ,когато той ме попита дали спя и се обърна към мен целият в сълзи ,попитах го какво има и той започна да блъска по леглото и да казва колко е глупав и как не може да се понася и ми каза,че ми е изневерил.Гледах го и не можех да повярвам ,единственото което го попитах беше "Кога?" и той ми каза "Онази вечер когато ти звънях да дойдеш" ,бях съсипана и просто го гледах ,не знаех как да реагирам..взех си нещата и си тръгнах.Той не спираше да ме търси,всеки ден ,а аз го игнорирах ,дойде в квартирата ми и искаше да говорим ,извиняваше се ,кълнеше се че съжалява ,че било само веднъж,но през тези дни в които го игнорирах мислех,за всичките пъти в които се беше държал така и осъзнах ,че не е било само веднъж,питах го "колко пъти ми изневери" ,първо ми каза веднъж,после два пъти ,после 5 и накрая се оказа,че е било почти паралелно с мен,било е просто секс,не изпитвал нищо към нея.Бях много разочарована и наранена,изгоних го и му казах да не ме търси повече ,след няколко дни се прибрах в София,той не спираше да ме търси ,да ми говори колко ме обича колко съжалявал,как никога не е имал връзка и не е знаел какво да прави и е мислел ,че е по-добре той да сгреши първи ,за да не го нараня аз,някакви много тъпи логики.Не се отказваше цял месец,после дойде в София поиска да се видим ,съжаляваше и аз просто му дадох още един шанс.Започнахме връзка от разстояние беше трудно,но не знам държах на него,бях влюбена изкарахме няколко месеца така,но започнахме да се караме ,разстоянието ни дойде в повече и отделно аз му нямах никакво доверие ,постоянно мислех,че ме лъже виждахме се през 1-2 седмици ,но не му вярвах и реших да сложа край не можех така.Той беше 12 клас ,дойде балът му ,покани ме ,но аз не отидох,дойде пак лятото обади ми се и ми каза,че са го приели в София ,есента идвал ,аз му казах,че не ме интересува и да спре да ме търси,но сега е тук не спира да ме търси от месец ,видяхме се няколко пъти и усетих колко много ми липсва това момче,толкова сладък и забавен същия както го помнех,казва ми ,че се е променил ,че вече е готов за връзка.И просто не знам какво да направя,не знам как да постъпя много съм объркана..
Извинявам се,че стана толкова дълго,но си излях всичко ,защото ми е доста кофти.Благодаря на тези ,които го прочетоха.
Извинявам се,че стана толкова дълго,но си излях всичко ,защото ми е доста кофти.Благодаря на тези ,които го прочетоха.