Проблеми с родителите

[carrieh.x]

Здравейте,чудя се с кое да започна...Аз съм момиче в 12ти клас,от 1ви клас до сега съм учела в хубави училища и целият ми живот е преминал в уроци-български,английски,матема тика,химия....не съм била спирана да излизам,но въпреки това често бях ограничавана...."не прави това,не прави онова"...майка ми вечно се вживяваше като мой господар,трябваше през всичките години да ми има страха и винаги да става каквото тя каже...вътре в себе си се чувствах като в клетка,скоро навършвам 18години и до сега винаги съм се надявала това да промени всичко,но ето че стигнах и този момент и нищо не се променя...та проблемът ми е че от 8месеца имам сериозен приятел,казах на майка ми за пръв път,че имам приятел,но тя не прие новината радостно,защото работел в чужбина,не учел,бил прост и т.н. Минаваха месеци,а тя продължаваше да мрънка и да ми се подиграва,да ме настройва срещу него и тем подобни,прочела във фейсбук неизвестно от къде че пишело че сме сгодени и реве вкъщи че съм се сгодила зад гърба и...обесних и няколко пъти че за сега няма такова нещо,но тя си знае нейното...двамата с баща ми имат хубави професии и никога не съм била лишена материално,даже бих казала че съм малко разглезена....никога някой от тях не е идвал при мен за тези 12години да ме попита "как си","имаш ли нужда да си поговорим" или нещо от сорта,през цялото време слушах само "УЧИ,УЧИ,УЧИ"...толкова навътре съм възприела страха,че ако не уча ще се проваля,че ме е страх..но всъщност никога не съм искала да уча,заради тези уроци съм плака с дни и седмици,че не искам да ходя,че учителките ме тормозят,но никой не се заслушваше в думите ми,искам ,не искам-това беше положението..тази година трябва да кандидатствам за университет,а аз всъщност не искам да уча,никога не съм искала и никога не ме е влечало,но просто нямаше кой да ме чуе,когато им го кажа започват да ме тормозя,та приятеля ми ми предложи след като завърша да замина при него в чужбина и да се устроим там,аз наистина много искам,защото не ми се живее този живот на родителите ми-с хубавите им професии и измъченият им начин на живот,...чувствам се не на място,неразбрана,пък и ми е жал когато майка ми започне да плаче заради мен,между чука и наковалнята съм..искам да бъда с моя приятел,не искам да слушам родителите ми,просто ми е много тежко и объркано..Моля за съвет..

[xoxi]

Докато зависиш от тях финансово и живееш под техния покрив, ще се съобразяваш с техните искания. Най-лесно е да правиш каквото сама поискаш, но трябва да си готова за това. Твое ще е решението дали да учиш след средно или не. Ако не искаш, намери си работа, изнеси се и поемай по свой си път. Кеф ти с приятеля, кеф ти сама някъде.

[antineutral]

Не виждам какво толкова ти е жал, че не удовлетворяваш искания, които всъщност не са твои, а на майка ти. Те са основателни, разбира се, защото, както казва xoxi, живееш под един покрив с нея и не можеш да ги подминеш с лека ръка, най-малкото от уважение, но да се косиш, страхуваш и скапваш заради тях - ето над това трябва да поработиш. Помни, че успехите и провалите съпътстват така или иначе и е добре да се научиш, че мястото им в живота ти не е толкова важно, колкото си самата ти, така че горе главата - рано или късно ще си намериш подходящото за тебе :)

[magneticfields]

Кажи на вашите, че животът си е твой и ти си решаваш, какво ще правиш с него. Съгласна съм с вашите за следването-това ще ти помогне да си намериш по-доходна работа, която ще те направи независима от тях. :)

[mancho]

на какво си готова заради него готова ли си да останеш на улицата в друга страна сама потънала в мъка от раздяла и срам че не си послушала вашите ако си готова на това значи темата е безсмислена и ти си взела своето решение но ако не си готова на тези неща имаш време да си помислиш ти какво ще жертваш ако отидеш

[carrieh.x]

mancho ,сама в чужбина няма как да остана,най-малкото което е,че майката на моя приятел живее там от близо 7години и дори да се случи нещо тя много ме уважава и никога не би позволила да остана на улицата,колкото до това,че живея с тях под един покрив,разбира се,че трябва да се съобразявам с тях,винаги съм го и правела,но просто те са по-консервативни и виждат нещата по старомоден начин,за това не можем да се разберем,просто ми е трудно да живея с мъката,че съм ги разочаровала,опитвам се по накякъв начин да се справя и да гледам положително на цялата ситуация,но тя като че ли нарочно плаче пред мен с един измъчен вид да я съжаля и да си променя решението,вариантите са два:да замина за чужбина с приятеля ми или да ида да уча в унивеситет и да бъда нещастна..

[Cloud9]

Майка ти явно е изградила всичко което има с много труд и сега иска и ти да можеш сама да постигнеш дори по-големи успехи от нейните.Поговори с нея.Тя ти е най-близкия човек и мисли само доброто за теб.Едва ли осъзнава как това те наранява.Казвам го защото и аз бях в същото положение като теб.Е,не съм ходела на частни уроци,но от мен се очакваше да се справя сама и да съм умна и да се развивам.Усещах голямо напрежение,защото не исках да ги разочаровам,а и те понякога мислеха че капризнича ако кажа че уроците са тежки или че учителите са ме набелязали и само ме подценяват.Една приятелка беше в същото положение като теб в гимназията и началното.Майка й я наказваше сурово ако не е изкарала поне 5.50 и тя плачеше в училище ако има 5.Но днес тя има зад гърба си диплома от много уважаван университет,завърши втора по успех във випуска и има зад гърба си стаж в големи фирми в САЩ,Индонезия и сега работи за един фирмен гигант в центъра на Лондон.Учи,момиче,това ще ти помогне много в живота.Особено важно е университетското образование!

[Hidayet]

От теб самата зависи как ще продължиш напред. Затова ще станеш пълнолетна.. за да имаш право сама да взимаш решения и да правиш собствени избори. Ако не издържаш на напрежението вкъщи и те дразни това, че не те разбират и си мислят, че като ти дават материалното, ти дават всичко, което зависи от тях, направи стъпката и иди в чужбина, но само ти си запозната и ти знаеш колко доверие можеш да имаш на приятеля си, и си е твоя отговорността, ако се провалиш. Аз мисля, че трябва най-много да вярваш на себе си и да имаш някаква увереност. защото ако си толкова страхлива и стъпкана, навсякъде ще те въртят и омотават, както си искат.

[anonymous708973]

та приятеля ми ми предложи след като завърша да замина при него в чужбина и да се устроим там,аз наистина много искам,защото не ми се живее този живот на родителите ми-с хубавите им професии и измъченият им начин на живот,...

Искаш на 18-19 години да се превърнеш в домакиня ли?
И като ти направи едно бебе след година-две, съвсем да ти отиде образованието?

Вземи се в ръце и не прави глупости. Не са ти дали психическа подкрепа, биг дийл. Поне си получила финансовата, от която имаш нужда за добър старт в живота. Има деца, които и това нямат.
Порасни, намери си приятели за емоционална подкрепа и вземи това, които родителите ти дават даром, защото други хора, от които да получиш безплатен обяд, няма.

Ако искаш да се изнесеш, давай. Ама за тая цел ще ти трябват повечко пари отколкото можеш да вадиш в момента, предполагам.

[girlwithblueeyes]

Дам подкрепям горното мнение .

[NissaN]

Щом те издържат финансово се съобразявай с тях.

[Violenza]

Искаш на 18-19 години да се превърнеш в домакиня ли?
И като ти направи едно бебе след година-две, съвсем да ти отиде образованието?

Не са ти дали психическа подкрепа, биг дийл. Поне си получила финансовата, от която имаш нужда за добър старт в живота.

Отново не мога да се съглася с тези две неща.

Някак, не знам защо възприемате образованието като единствен мост към 'щастливия/успешния живот'. Ако роди на 18-9 веднага се приема, че по презумпция си е провалила живота и край. Е, далеч не е задължително.
А липсата на морална подкрепа от страна на родителите й може да се окаже много по-сериозен проблем отколкото липсата на финансова такава. Както е станало и в случая на авторката. Подобно пришпорено отношение по-скоро е способно да я откаже, отколкото да я стимулира за каквото и да било.

Авторке, мен малко ме съмнява ситуацията да е чак такава, каквато ти я описваш. Сега си влюбена в момъка, вашите се опитват да ви разделят и на теб те ти се виждат черни в очите. Много хубаво разглеждаш и двата случая, ама ако решиш да заминаваш, замисляла ли си се какво ще стане ако там с приятеля ти не се разбирате и решите да се разделяте? От прекалено малко време сте заедно (а и едва ли сте прекарвали кой знае колко заедно физически, след като той живее в чужбина) за такава сериозна стъпка. Да не говорим, че ако се получи така ситуацията, ти ще си единствената загубила. И то най-вече доверието на родителите си. Моят съвет е да обмислиш много добре възможните изходи и да претеглиш рисковете на везната.

[anonymous708973]

Ако роди на 18-9 веднага се приема, че по презумпция си е провалила живота и край.

Не че си е провалила живота, но определено не си го постила добре.
Просто съм чувствителна на тая тема, защото една приятелка на 19, страхотно момиче, което щеше да учи, заразя всичко и хвана към Англия с приятеля си, в когото е много влюбена... и който е на 31, ако не се лъжа. Никой не го понася, всеки с различна причина, но тя е дотолкова убедена, че това е човекът за нея, че каза на майка си, че заминава в деня на полета. Той бачка като охранител, тя чисти домове. На 19. Вместо да учи. След година-две 100% ще се намеси и бебе в картинката, просто защото ги познавам. За мен това е проваляне на живота.

А за другото... да оцени, че поне има финансова подкрепа, щото познавам деца с невероятни възможности, които не получиха шанс точно поради липса на пари. Та, финансова подкрепа е по-добре от никаква или от гола морална тип "да, маме, ти си умна, ще се справиш, ама ние няма как да ти платим за образованието". Много зависи от човека, това е лично мнение.

[DisappointedDreamer]

Има достатъчно момичета на по 18-19 години, които раждат, но след това решават да продължат образованието си и постигат нещо. (Разбирай, не че откриват лек срещу рака, а изграждат някаква кариера и семейство).

[Violenza]

За мен това е проваляне на живота.

Ами ако тя така е щастлива?


Пак ни се разминават дефинициите явно. Иначе те разбрах.

[anonymous708973]

Виждам.

Не мога да приема, че след 5-10 години няма да се осъзнае и да съжалява. Може и да е тесногръдо, но не го вярвам.