View Full Version : Първа среща...
ЧАКАЙТЕ, ЧАКАЙТЕ ПРЕДИ ДА МИ ЛИНКНЕТЕ НЯКАКВИ ТЕМИ...
Значи въпроса ми е за какво да си говорим ако имаме доста различни интереси ?
И дваата сме на 15, аз съм момче, запознахме се на хижа и не знам особенно много за нея, но си спомям че с нея ми беше супер яко на хижата, затова я поканих..
Hint: започни от там че не знаеш нищо за нея ... не отваря ли това едно голямо поле за теми на разговор?
SpiritInBlack
10-28-2013, 18:08
няма значение какво говориш , а как го говориш.
Hint: започни от там че не знаеш нищо за нея ... не отваря ли това едно голямо поле за теми на разговор?
Ами отваря се, но според мен няма да продължи повече от 20 - 30 минути, и после ? Или темата може би сама ще върви защото прочетох някъде че не трябва много да се притесняваме и да разчупваме атмосферата с вицове и забавнии истории, но все още съм доста притеснен :S
няма значение какво говориш , а как го говориш.
Дано да е така!
ПС: Забравих да допълня че до сега никога не съм извеждал момиче на среща.
Ако си чел нщо от важната тема горе в раздела на валдес, просто недей прави нищо от описаното там. Глупости.
Момичето не и трябва да се правиш на идиот. Или още повече на нещо което не си. Стереотипите са скучни и подвеждащи.
Темите сами ще си дойдат с течение на разговора. Не мисли много. Всъщност не премисляй въобще думите си. Бъди себе си и се дръж нормално с момичето, както би се държал с приятел.
Всичко започна в един сайт за запознанства преди 2 години тоест аз бях 8 клас а тя 6-ти писахме си и се гледахме пред камерите бяхме от различни градове.Аз бях от Велико Търново а тя бе от Пловдив.След около 2-3 месеца чатене и седене пред камерите изгубихме контакт и точно седмица преди да завърши 7 клас получих съобщение от нея ,че се мести да учи във Велико Търново незнаех да се радвам ли или не.След като се преместиха във Велико Търново първите 2 седмици говорихме само по скайп.След това тя трябваше да пътува до родния си град за 2-3 дена след няколко дена се разбрахме да я чакам на автогарата за да се запозная както със нея така и със нейните родители денят за запознанство бе дошъл и аз тръгнах притеснен към автогарата веднага се видяхме и нямаше нужда от притеснението защото родителите и бяха страшно готини и симпатични хора но аз естествено си останах със притеснението качихме се в колата на родителите и ,но със нея още и думичка не бяхме обелили понеже бе пътувала сутринта и и се спеше.След като стигнахме до домът и тя си остави багажа и уговорката ни беше да отидем с нея да се разходим и да се опознаем след като обиколихме половината град тя беше човекът който направи така ,че да не вървим като пукали по пътя а се закачаше с мен което ми помогна да се отпусна.След 30 минути хойкане из старите уличи на града се прибрахме отново във тях след 20 минути почивка излязохме аз тя и майка и и отидохме към центъра и седнахме на заведение за да се опознаем като цяло.След кафето тръгнахме към централния пазар за да помогнем на майка и със чантите.След като се прибрахме влязохме във стаята и и легнахме уморени на леглото закачахме се бихме се със разни плюшени играчки и възглавници.След това стана време да си ходя денят ми бе изпълнен със страшно позитивна енергия.След ден два излязохме отново ходихме да разглеждаме заедно уличките за да може да свикне със новата обстановка дните ми бяха мечтата на всяко едно момче на моята възраст,но бях малко объркан не бяхме говорили от както излизаме какво искаме да бъдем за това реших ,че и този момент ще дойде но няма да бързам прегръщахме се.Един ден бях за няколко дена сам у дома и я поканих пихме по кафе зяпахме снимки от родният и град и лежахме на леглото докато се закачахме по леглото изведнъж се озовахме доста близко един до друг и направих първата крачка като я целунах никой нищо не каза и си продължихме занимавката.Месец след това седмица преди рожденият ми ден тя ми каза ,че ще отиде в Пловдив като за последно да се види със приятелките си като за последно на мен естествено ми беше гадно нямаше да е на рожденият ми ден нямаше да я има около 20 дена след като замина седмица след това получих съобщение ,че са се объркали нещата в семейството и че ще трябва да си остане в Пловдив.Сълзите ми сами вървяха тя бе страхотният човек за мен научи ме да слушам чалга ,тя бе 1-та истинска любов която явно краят щеше да е кошмарен.След 3 дена тъгуване трябваше да се стегна и да го превъзмогна ,и вече 4 месеца от както си е в Пловдив продължаваме да си контактуваме и да се сещаме за преживяните ни мигове заедно. "Ще чакам колкото е нужно за да сме заедно отново" :*
baby_baby
11-02-2013, 21:44
няма значение какво говориш , а как го говориш.
Това