3auko bauko
10-31-2013, 17:07
От около година с едно момиче се гоним буквално,познаваме се от много време ,но последната година станахме близки приятели ,споделяхме си ,говорехме си по цяла нощ ,правехме секс.Но нищо повече ,от началото мислех,че нещо ще стане,но тя ми каза,че аз просто не мога да имам сериозна връзка,че съм бил твърде непостоянен и че очите ми постоянно шарели.Съгласих се с нея и си останахме така ,близки приятели ,които правят много хубав секс.Има много силно привличане между нас,но тя не ми вярва ,защото постоянно е имало момичета около мен,че постоянно ме търсят и ги "въртя" ,а тя е страшно красива и около нея мъжете са много също,постоянно я търсят ,тя ги реже защото си имала принципи ,но тя много добре знае,как изглежда и е доста уверена в себе си.
Това ни е проблема и двамата сме супер уверени ,че можем да имаме всеки когото пожелаем и това ни създава проблеми,не се ревнуваме ,а се дразним един друг постоянно. Разделяме се за около месец,после пак се връщаме един към друг,близки сме много,но постоянно се отблъскваме.
Не се бяхме чували и виждали последните седмици,днес я видях в мола и отидох веднага при нея,тя пак с нейната 24 каратова усмивка като ме видя,хапнахме ,отидохме в къщи ,разказвахме си кой с кого бил през тези седмици,тя ми казваше ,как се разделила с приятеля си и как му го върнала тупкано , аз й разказвах,как излизам с няколко момичета в момента и т.н . Правихме пак хубавия ни секс и тя лежеше ,аз станах изкъпах се и си взех xbox-а да поиграя малко и тя почна нещо да ми говори ,ама се бях заиграл доста и не я чух и й казах да повтори,че не съм я чул и тя откачи отново,започнахме да се караме и стигнахме до там,че не можем един без друг.Аз й казах,че нея я е страх да има връзка с мен,защото знае ,че може да ме обича и я е страх,защото ще мога да я съсипя ,тя започна да говори,колко голям страхливец съм бил АЗ ,че винаги щом съм усещал,че нещата ни прескачат приятелството и секс и тръгват към друга посока,аз веднага съм намирал 3ти човек и съм я отблъсквал.Супер много се изнервихме и си крещяхме ,накрая просто за да млъкне и казах "Да ,не мога без теб,имам нужда от теб в живота си ,защото има нещо в теб ,което не намирам в другите и не ми омръзваш " ,тогава тя толкова горда стана и се облече и ми каза "Знам ,че имаш нужда от мен,но аз нямам от теб" и си тръгна.. Това момиче ме побърква буквално ме изкарва извън нерви и въпроса ми е възможно ли е наистина да изпитваме страх един от друг и от начина по който се чувстваме когато сме зеадно ?
Това ни е проблема и двамата сме супер уверени ,че можем да имаме всеки когото пожелаем и това ни създава проблеми,не се ревнуваме ,а се дразним един друг постоянно. Разделяме се за около месец,после пак се връщаме един към друг,близки сме много,но постоянно се отблъскваме.
Не се бяхме чували и виждали последните седмици,днес я видях в мола и отидох веднага при нея,тя пак с нейната 24 каратова усмивка като ме видя,хапнахме ,отидохме в къщи ,разказвахме си кой с кого бил през тези седмици,тя ми казваше ,как се разделила с приятеля си и как му го върнала тупкано , аз й разказвах,как излизам с няколко момичета в момента и т.н . Правихме пак хубавия ни секс и тя лежеше ,аз станах изкъпах се и си взех xbox-а да поиграя малко и тя почна нещо да ми говори ,ама се бях заиграл доста и не я чух и й казах да повтори,че не съм я чул и тя откачи отново,започнахме да се караме и стигнахме до там,че не можем един без друг.Аз й казах,че нея я е страх да има връзка с мен,защото знае ,че може да ме обича и я е страх,защото ще мога да я съсипя ,тя започна да говори,колко голям страхливец съм бил АЗ ,че винаги щом съм усещал,че нещата ни прескачат приятелството и секс и тръгват към друга посока,аз веднага съм намирал 3ти човек и съм я отблъсквал.Супер много се изнервихме и си крещяхме ,накрая просто за да млъкне и казах "Да ,не мога без теб,имам нужда от теб в живота си ,защото има нещо в теб ,което не намирам в другите и не ми омръзваш " ,тогава тя толкова горда стана и се облече и ми каза "Знам ,че имаш нужда от мен,но аз нямам от теб" и си тръгна.. Това момиче ме побърква буквално ме изкарва извън нерви и въпроса ми е възможно ли е наистина да изпитваме страх един от друг и от начина по който се чувстваме когато сме зеадно ?