roki25
11-02-2013, 16:25
Здравейте :)) Ето я и моята история за първата ми любов
Всичко започна в един сайт за запознанства преди 2 години тоест аз бях 8 клас а тя 6-ти писахме си и се гледахме пред камерите бяхме от различни градове.Аз бях от Велико Търново а тя бе от Пловдив.След около 2-3 месеца чатене и седене пред камерите изгубихме контакт и точно седмица преди да завърши 7 клас получих съобщение от нея ,че се мести да учи във Велико Търново незнаех да се радвам ли или не.След като се преместиха във Велико Търново първите 2 седмици говорихме само по скайп.След това тя трябваше да пътува до родния си град за 2-3 дена след няколко дена се разбрахме да я чакам на автогарата за да се запозная както със нея така и със нейните родители денят за запознанство бе дошъл и аз тръгнах притеснен към автогарата веднага се видяхме и нямаше нужда от притеснението защото родителите и бяха страшно готини и симпатични хора но аз естествено си останах със притеснението качихме се в колата на родителите и ,но със нея още и думичка не бяхме обелили понеже бе пътувала сутринта и и се спеше.След като стигнахме до домът и тя си остави багажа и уговорката ни беше да отидем с нея да се разходим и да се опознаем след като обиколихме половината град тя беше човекът който направи така ,че да не вървим като пукали по пътя а се закачаше с мен което ми помогна да се отпусна.След 30 минути хойкане из старите уличи на града се прибрахме отново във тях след 20 минути почивка излязохме аз тя и майка и и отидохме към центъра и седнахме на заведение за да се опознаем като цяло.След кафето тръгнахме към централния пазар за да помогнем на майка и със чантите.След като се прибрахме влязохме във стаята и и легнахме уморени на леглото закачахме се бихме се със разни плюшени играчки и възглавници.След това стана време да си ходя денят ми бе изпълнен със страшно позитивна енергия.След ден два излязохме отново ходихме да разглеждаме заедно уличките за да може да свикне със новата обстановка дните ми бяха мечтата на всяко едно момче на моята възраст,но бях малко объркан не бяхме говорили от както излизаме какво искаме да бъдем за това реших ,че и този момент ще дойде но няма да бързам прегръщахме се.Един ден бях за няколко дена сам у дома и я поканих пихме по кафе зяпахме снимки от родният и град и лежахме на леглото докато се закачахме по леглото изведнъж се озовахме доста близко един до друг и направих първата крачка като я целунах никой нищо не каза и си продължихме занимавката.Месец след това седмица преди рожденият ми ден тя ми каза ,че ще отиде в Пловдив като за последно да се види със приятелките си като за последно на мен естествено ми беше гадно нямаше да е на рожденият ми ден нямаше да я има около 20 дена след като замина седмица след това получих съобщение ,че са се объркали нещата в семейството и че ще трябва да си остане в Пловдив.Сълзите ми сами вървяха тя бе страхотният човек за мен научи ме да слушам чалга ,тя бе 1-та истинска любов която явно краят щеше да е кошмарен.След 3 дена тъгуване трябваше да се стегна и да го превъзмогна ,и вече 4 месеца от както си е в Пловдив продължаваме да си контактуваме и да се сещаме за преживяните ни мигове заедно. "Ще чакам колкото е нужно за да сме заедно отново" :*
Всичко започна в един сайт за запознанства преди 2 години тоест аз бях 8 клас а тя 6-ти писахме си и се гледахме пред камерите бяхме от различни градове.Аз бях от Велико Търново а тя бе от Пловдив.След около 2-3 месеца чатене и седене пред камерите изгубихме контакт и точно седмица преди да завърши 7 клас получих съобщение от нея ,че се мести да учи във Велико Търново незнаех да се радвам ли или не.След като се преместиха във Велико Търново първите 2 седмици говорихме само по скайп.След това тя трябваше да пътува до родния си град за 2-3 дена след няколко дена се разбрахме да я чакам на автогарата за да се запозная както със нея така и със нейните родители денят за запознанство бе дошъл и аз тръгнах притеснен към автогарата веднага се видяхме и нямаше нужда от притеснението защото родителите и бяха страшно готини и симпатични хора но аз естествено си останах със притеснението качихме се в колата на родителите и ,но със нея още и думичка не бяхме обелили понеже бе пътувала сутринта и и се спеше.След като стигнахме до домът и тя си остави багажа и уговорката ни беше да отидем с нея да се разходим и да се опознаем след като обиколихме половината град тя беше човекът който направи така ,че да не вървим като пукали по пътя а се закачаше с мен което ми помогна да се отпусна.След 30 минути хойкане из старите уличи на града се прибрахме отново във тях след 20 минути почивка излязохме аз тя и майка и и отидохме към центъра и седнахме на заведение за да се опознаем като цяло.След кафето тръгнахме към централния пазар за да помогнем на майка и със чантите.След като се прибрахме влязохме във стаята и и легнахме уморени на леглото закачахме се бихме се със разни плюшени играчки и възглавници.След това стана време да си ходя денят ми бе изпълнен със страшно позитивна енергия.След ден два излязохме отново ходихме да разглеждаме заедно уличките за да може да свикне със новата обстановка дните ми бяха мечтата на всяко едно момче на моята възраст,но бях малко объркан не бяхме говорили от както излизаме какво искаме да бъдем за това реших ,че и този момент ще дойде но няма да бързам прегръщахме се.Един ден бях за няколко дена сам у дома и я поканих пихме по кафе зяпахме снимки от родният и град и лежахме на леглото докато се закачахме по леглото изведнъж се озовахме доста близко един до друг и направих първата крачка като я целунах никой нищо не каза и си продължихме занимавката.Месец след това седмица преди рожденият ми ден тя ми каза ,че ще отиде в Пловдив като за последно да се види със приятелките си като за последно на мен естествено ми беше гадно нямаше да е на рожденият ми ден нямаше да я има около 20 дена след като замина седмица след това получих съобщение ,че са се объркали нещата в семейството и че ще трябва да си остане в Пловдив.Сълзите ми сами вървяха тя бе страхотният човек за мен научи ме да слушам чалга ,тя бе 1-та истинска любов която явно краят щеше да е кошмарен.След 3 дена тъгуване трябваше да се стегна и да го превъзмогна ,и вече 4 месеца от както си е в Пловдив продължаваме да си контактуваме и да се сещаме за преживяните ни мигове заедно. "Ще чакам колкото е нужно за да сме заедно отново" :*