sisi002
11-02-2013, 16:30
Нямам напредстава защо пиша, може би просто искам да излея чувствата си, знам че форума не е такъв какъвто беше преди година, две и, че най-вероятно ще бъда иронизирана или упреквана, но ще го преживея.
Момиче на 17 съм, срамежлива, глупава, даже наивна..Смятах, че съм се влюбила в илюзията, исках я, борих се, загубях я.Тази илюзия си има име, името което, когато чувам се изпълвам с любов, с надежда, с желание за усъвършенстване.Та да, стана ясно, че харесах човек, който не пзонавах добре, човек, с който очите ни говореха за разлика от самите ние, нежността на погледа му, усмивките, които ми подаряваше..всеки когато харесва някой и този някой знае за чувствата - усмихва ви се , говори ви, идва при вас и общо взето търси контакт, показва интерес, обсъждате варианти за излизане, че чувствата са взаимни, но уви в един момнт той си хвана приятелка и буквално ми каза да не му досаждам, тегли ми шута.Е спрях, а той след петнайсетина дена скъса с нея и отново запоянах да чувам какво говори за мен, как съм си помислила, че ме харесва, как не съм била нищо осбено и се афектирах, та нали ми каза да спра, защп продължаваше?! Написах му едно съощение, казха му, че никога не съм го харесвала, е дааа страшно глупаво, ама е късно.От тогава не сме си писали, говорили, но се засичаме всеки ден.Тъпото при нас беше, че или аз се правя, че не се интересувам от него или той от мен и това ставаше, чрез погледни най-вече или чрез пълен "игнор" поредното глупаво нещо, като бавно развиващи се.Сега той продължава да си мисли, че имам приятел, а и по-голямото ми обкръжение е от момчета.Интересното е, че ме игнорира напълно, като изключим гледането когато е на по-голямо разстояние, а когато наближи забива глава в земята, но имах възможността да го засека с най-добрия му приятел тогава стана обратното в далечината беше забил главата в земята, а когато наближи ме гледаше и ми се усмихна и моята диващина се прояви като се обърнах веднага настрани.Порсто от както започна тази учебна годдина се замсилям далси не мога да опитам още веднъж да започна конткат с него, все го оправдавам, че е бил рпивлечен от момичето и за това е постъпил така, казвам си, акто го видя, че е сам ще отида при него, ще го заговоря и такива и в това ереме ми изплува в главата "спри да ми досаждаш".Ддругото което е, оказа се, че не е илюзия, точно такъв, за какъвто го мислех е, тих, скромен и възпитан и най-вероятно за това постъпи така, за да се издигне като "вървежен" .Та въпроса ми е какво да направя, да го заговоря ли, да потърся ли някакъв контакт с него, какво ще ме посъветвате? Благодаря!
Момиче на 17 съм, срамежлива, глупава, даже наивна..Смятах, че съм се влюбила в илюзията, исках я, борих се, загубях я.Тази илюзия си има име, името което, когато чувам се изпълвам с любов, с надежда, с желание за усъвършенстване.Та да, стана ясно, че харесах човек, който не пзонавах добре, човек, с който очите ни говореха за разлика от самите ние, нежността на погледа му, усмивките, които ми подаряваше..всеки когато харесва някой и този някой знае за чувствата - усмихва ви се , говори ви, идва при вас и общо взето търси контакт, показва интерес, обсъждате варианти за излизане, че чувствата са взаимни, но уви в един момнт той си хвана приятелка и буквално ми каза да не му досаждам, тегли ми шута.Е спрях, а той след петнайсетина дена скъса с нея и отново запоянах да чувам какво говори за мен, как съм си помислила, че ме харесва, как не съм била нищо осбено и се афектирах, та нали ми каза да спра, защп продължаваше?! Написах му едно съощение, казха му, че никога не съм го харесвала, е дааа страшно глупаво, ама е късно.От тогава не сме си писали, говорили, но се засичаме всеки ден.Тъпото при нас беше, че или аз се правя, че не се интересувам от него или той от мен и това ставаше, чрез погледни най-вече или чрез пълен "игнор" поредното глупаво нещо, като бавно развиващи се.Сега той продължава да си мисли, че имам приятел, а и по-голямото ми обкръжение е от момчета.Интересното е, че ме игнорира напълно, като изключим гледането когато е на по-голямо разстояние, а когато наближи забива глава в земята, но имах възможността да го засека с най-добрия му приятел тогава стана обратното в далечината беше забил главата в земята, а когато наближи ме гледаше и ми се усмихна и моята диващина се прояви като се обърнах веднага настрани.Порсто от както започна тази учебна годдина се замсилям далси не мога да опитам още веднъж да започна конткат с него, все го оправдавам, че е бил рпивлечен от момичето и за това е постъпил така, казвам си, акто го видя, че е сам ще отида при него, ще го заговоря и такива и в това ереме ми изплува в главата "спри да ми досаждаш".Ддругото което е, оказа се, че не е илюзия, точно такъв, за какъвто го мислех е, тих, скромен и възпитан и най-вероятно за това постъпи така, за да се издигне като "вървежен" .Та въпроса ми е какво да направя, да го заговоря ли, да потърся ли някакъв контакт с него, какво ще ме посъветвате? Благодаря!