PDA

View Full Version : Изведнъж спря да ме обича?!?!?!



panda_girl_
11-03-2013, 16:21
Здравейте, имах си приятел 2 години, като преди това той 1 година беше влюбен в мен и спокойно си стоеше във френд зоната, без да се оплаква. Още от самото начало на връзката ни той беше супер отдаден. Обичаше ме повече от всичко, аз бях първата му любов, въпреки че беше вече на 18г... не един и два пъти се е заклевал да е само мой, не един и два пъти сме планирали бъдещето си...
Аз, обаче, имам труден характер и понякога се държах наистина ужасно с него, сърдех му се много и правех много скандали. Приятелите му постоянно го убеждаваха да ме остави, но той не си го помисляше дори и за миг, защото когато не се карахме, бяхме много щастливи.
След 2 г такава връзка, на него изведнъж това започна много да му пречи, караниците ни зачестиха и всичко стана много напрегнато. След две такива седмици, той ме остави.
От тогава минаха два месеца, не ме е оставил заради друго момиче, защото едно момиче си го беше харесало и той уж й даде шанс, но само дни по-късно я остави, не искаше да е с нея. Казва ми, че още ме обича много, но "така е по-добре и за двама ни" и точно тези негови думи ми ги повтаря непрекъснато, направо се побърках вече.

Не знам дали да продължавам да се боря за него или да го оставя. Обичам го, той е този, който най-много е държал на мен в целия ми живот и не мога просто така да го оставя да си тръгне, още повече, като ми казва, че все още ме обича. Но същевременно с това е и напълно сигурен, че не иска да се съберем.

Възможно ли е изобщо това ?!?! :(((((

TheBeliever
11-03-2013, 16:28
Възможно е. Колкото и да обичаш един човек, ако отношението му към теб те наранява, рано или късно чашата прелива.

Daniie
11-03-2013, 16:30
за съжеление знам много такива случаи обаче сигурно си се пробвала но пробвай да поговориш с него питай причината обесни му че го обичаш повече от всичко и всички тези караници ии твои лиготийки пред него са само заради това че го обичаш според мен се бори защото си заслужава щом и двамата се обичате а също така настоявай да ти каже истинската причина защото със сигурност има причина а просто не иска да ти кажи за да не те огорчи може би . е така мн връзки се развалят заради някакви недоразбрани неща може да е станало нещо което ти незнаеш а той да крие докажи му че той е твоят живот че неможеш без него :) дано се съберете отновоо :)

mancho
11-03-2013, 16:40
малък шанс да се съберете отново щом смята че пречиш на животът му

Sh@d0w
11-03-2013, 16:51
Късно си се сетила, че го "обичаш" моме.

panda_girl_
11-03-2013, 17:07
Шадоу, моля те да не слагаш в кавички това, което написа... Късно осъзнах, че наистина приема навътре тия неща, просто такъв му е характера... аз забравям тези караници, а той явно не.

Дани, обясних му над хиляда пъти, не ми вярва. Стигнах до пълното дъно, преглътнах всичката гордост, която имах, но той не иска да се върне при мен. Преди две седмици ми призна, че му е хубаво с мен, че му липсвам и че ме обича... но не ме иска.

От друга страна, ако не го търся няколко дни, той ме търси... за да види как съм или уж за да ме пита нещо... намира си поводи...и това ме обърква още повече. И всеки път, когато ме потърси, си мисля, че ще иска да се съберем. И когато осъзная, че не е така, сякаш ме зарязва отново... не ми останаха никакви сили вече, понякога си мисля, че си играе с мен.

tireheb
11-03-2013, 17:14
стой ся ти във френд зоната

NomNomNom
11-03-2013, 17:50
Късно осъзнах, че наистина приема навътре тия неща, просто такъв му е характера... аз забравям тези караници, а той явно не.


Моля, това ти е оправданието ? Такъв му е характера - аз забравям, той явно не?

Хайде сега, застани в огледалото и давай на вас - аз съм тъпа кучка, която си мисли, че всички са и в краката и се държи зле с останалите, без да има право - защото нямам право да крещя и да се държа зле - нямам моралното право да съм толкова егоистична и гадна.

Сега ти говори и се интересува от теб, но един ден като намери момиче, което е мило и кротичко - има шанс изобщо да не иска да разговаря с теб. Защото, до колкото виждам - ти си му била първа любов и се гордееш с това - но после той ще срещне други, по-добри и ще направи разликата.

След като си приела реалността, че си арогантна и гадна, следва да се промениш.
Не си виновна, че не знаеш как да се държиш. Не си виновна, че не ти идва от вътре да си кротичка и спокойна.
Но, просто дай всичко от себе си да го промениш, защото това, че си такава в личните отношения, говори много и за останалите- липсва на дисциплина, на реална самооценка и оценка на средата и т.н.

Пожелавам ти да дойде един ден, в който да се обърнеш назад и да си кажеш - леле, каква бях, не мога да повярвам, сега никога не бих си и помислила да се държа така.

karamaha
11-03-2013, 18:08
Виж сега, съчувствам ти неимоверно, защото навсякъде е така. Преживявал съм го, затова ще си позволя да дам мнение от първа ръка. Мъжете сме клиничен случай, затова към всеки проблем във връзката трябва да се подхожда като към болест. Помисли си с каква точно информация разполагаш относно симптомите и се опитай да ги свържеш в едно цяло. Когато ти се изяснят можеш да пристъпиш към лечение. Т.е. трябва да ти е ясно какъв е проблемът и какво го поражда. Такава информация обикновено се получава с разговор, лек и уж невинен, но с целенасочени и завоалирани въпроси. Ако разговорът е невъзможен се налага да проявиш фантазия и анализ на минали случки. В крайна сметка трябва да атакуваш слабото му място, което създава тези настроения и да запълниш липсата, за която до този момент нямаш информация. Звучи засукано, но е просто. Мъжете са създания, обречени да се дуят, за да компенсират непризнатата си слабост. Възможно е да не получава нещо съществено от твоя страна и да не си дава сметка за това. Помисли, въоръжи се и действай! Вие, жените, умеете да създавате дългосрочен план за действие... Съжалявам, че съветът ми е хаотично построен, но ако си изградиш стратегия ще помогне. Успех!

babity
11-03-2013, 18:11
Не е спрял да те обича. Просто си е дал сметка, че е длъжен да обича първо себе си, а след това теб или който и да било друг там... Ако си заслужава, стани по-ниска от тревата за известно време, реви и драматизирай. И той най-вероятно ще се върне.

panda_girl_
11-03-2013, 18:52
Плаках и се унижавах за него два месеца и вече се побърквам, много ме боли... Той, от друга страна, сякаш иска да го забравя, защото отвреме-навреме ми говори, че е влюбен в ново момиче, че е най-щастливия, откакто сме се разделили... и след това аз започвам да плача и той пак почва да ми говори, че това не е вярно и че се е заклел сърцето му да е само за мен... веднъж се напи и почна да плаче колко много ме обича, но не трябва да сме заедно... побърква ме и бих направила всичко, за да върна обичта му, но толкова много ме натоварва с това "обичам те" и "не те обичам", че понякога просто си мисля, че трябва да продължа напред...

babity
11-03-2013, 20:08
Най-важното е да си дадеш сметка дали нещата между вас могат да се върнат до мястото, на което би трябвало да са. Което ме съмнява. Толкова дълга история да доведе нещата до щастлив край... едва ли. Или ти просто се чувстваш длъжна на себе си, да поддържаш някой да тича подир... прищевките ти. А т'ва можеш да си го получиш и от друго място. Ако го обичаш наистина, не е ли редно да се запиташ кое е по-доброто за него: да осигури покой на егото ти или да бъде щастлив с някой, който го заслужава.

Daniie
11-04-2013, 21:42
Предлагам ти да го питаш дали иска да останете приятели ако не иска то това малко невъзможно от любов приятелство не става но питай го ако не иска ии казва че теб не те иска кажи му да не ти звъни тогава понеже само те наранява по този начин и му кажи че и ти няма да му звъниш за да не се нараняваш и тогава ако ще се върне при теб ще се върне ако не знай че наистина няма да стане.. незнам защо така се случват ноо нали знаеш сами сме дошли в този свят сами ще си отидем няма как тр да го преживееш

panda_girl_
11-05-2013, 00:01
Той иска да си останем приятели, постоянно ми го повтаря. Но на мен ми е МНОГО трудно да седя до него, без да имам възможност да го гушкам и да му се радвам... Плюс това, последния път след като се видяхме "по приятелски", точно същата вечер следцтова той се напи и ми звънна, викна ме у тях и искаше да правим секс, а после проплака колко ме обича.... Така че най-вероятно и на него не му е лесно да сме приятели...

Babity, обичам го и не знам какво съм искала преди, но сега просто искам да му дам цялото внимание, което заслужаваше тия 3 години, да се реванширам, да му покажа, че си струвам, ако си струвам въобще...нали уж всеки има право на втори шанс... И въпреки че съм се държала гадно понякога, винаги съм го обичала и съм била с него, никога не съм го оставяла сам тогава, когато е имал нужда от мен...просто се сърдех за тъпи неща...и не искам кой знае колко в замяна, само да ме гушка и целува, както правеше преди...

TheBeliever
11-05-2013, 05:18
Отдръпни се от него. Дай му време да пеосмисли нещата без да му висиш на врата. Нека види какво е теб наистина да те няма. Ако тогава не си промени решението - приеми фактите и продължи напред.

prince
11-05-2013, 09:19
Ти си си била виновна. Защо трябва да правиш караниците, интригите и скандалите, като можеш да си прекарваш адски спокойно времето с това момче и без тези глупости. Изпуснала си го много смешно. Няма как изведнъж да спре да те обича, това е станало с време, но ти не си го усещала, защото си била твърде заета със скандалите. Искам да ти кажа нещо. Ако връзката ви е била 2 години, колкото и да сте се карали обичта няма как да изчезне толкова бързо, напълно възможно е да те обича още и постоянно да си мисли за теб. Тъй че послушай сърцето си, ако има смисъл да се бориш за тази твоя връзка бори се с всички сили, ако не виждаш смисъл, просто продължи напред.

BlackEyedPeas
11-05-2013, 09:24
Карма, ти си във френд зона нау.

~LadyCrawley~
11-05-2013, 09:28
Всичко се връща..

Niakoitam
11-05-2013, 09:54
panda_girl_ щом веднъж се е стигнало до раздяла, отношенията много трудно ще се върнат към първоначалното си положение.Нали знаеш,когато една ваза се счупи после даже и да успееш да я залепиш пак остават белези. Това оправдание с трудният характер го остави настрана. В една връзка трябва да има взаимни компромиси, а не само единият да шефства и да е пълновластен господар във връзката и ако не стане на неговата и да има цупни и постоянни скандали.Това омръзва в един момент и страшно отблъсква даже и да имаш желанието да си с даден човек. Той е бил във френзоната ти 1 година. Година, в която ти идеално си знаела,че е влюбен в теб. След това си решила все пак да му дадеш шанс. Това твое решение обаче те е окрилило явно с времето все повече и повече да му се качваш на главата и да го мачкаш. Е, в един момент си достигнала крайната точка на нещата и въпросният човек може да е решил,че колкото и да те желае и да му е хубаво с теб се обича повече и му е по-спокойно без теб. Живота е едно колело.Един път си горе, а след това долу.Дошъл е момент на баланса. А именно ти да си влюбената и да си в неговата френзона и да изпитваш това, което той някога е изпитвал.Оттук нататък има няколко варианта.Оставате си приятели и до там или след време нещата някакси се оправят ти се променяш,но не толкова че той да започне да те мачка и започвате едни хубави отношения или пък той си намира някоя по подходяща и приключва всякакви контакти с теб. И да един най-обикновен и спокоен разговор е доста по-градивен от цупене,скандали и налагане на воля.Ако не можете да се разберете по този начин значи просто не сте един за друг :)

panda_girl_
11-05-2013, 21:56
Не го казвам като оправдание, за пореден път пиша, че поемам вината за случилото се и че съжалявам за нещата, които съм правила. Дилемата ми е главно за това дали да се опитам да продължа напред и да спра да мисля за него и да му отговарям, когато ме търси...или да се боря докрай, което ми се иска, защото се обичаме, но ми изглежда като загубена кауза и ме травмира психически...

feikk
11-05-2013, 23:03
Оф, до тука прочетох само изтъквания той как се заклел да те обича вечно и как си го искаш да те гушка и целува. Според мен точно тва ти е проблема, че си си повярвала твърде много и си му се качила на главата. И след като търпи, търпи и ПАК търпи, а няма промяна от твоя страна, просто ти бие шута. На всеки е тежко след раздяла, повярвай няма да си последната в живота му, независимо дали се е заклел в кучето, в крушата или лопатата, примерно... Отделно, че все пак ако наистина толкова много искаш да продължиш да го натоварваш с такава връзка, а не да му пожелаеш щастие занапред, се дръж като зрял човек. Не реви, не хленчи, не му се хвърляй на врата. Вижте се, говорете, няма значение, но му дай част от хубавите моменти, които му лисват в момента. Бъди момичето, което трябва да бъдеш. Не се извинявай, не казвай промених се или ще се променя. Просто бъди усмивката на лицето му. И си направи изводите от елементарно тъпо поведение колко можеш да нараниш човек. Тва ше ти потрябва и като цяло в живота. )

psychopath
11-05-2013, 23:34
Ти си си го направила така, никой не ти е виновен.

prince
11-06-2013, 10:21
Ти си си го направила така, никой не ти е виновен.

++