View Full Version : Как да открием смисъла на живота?
butterflyyy
11-04-2013, 20:23
Как може да открием смисъла на живота, пътя към щастието и най-важното - Себе си !
heartshapedbox
11-05-2013, 10:34
Според мен смисълът на живота си е нещо индивидуално за всеки, не е някакъв общоприет закон, който може да бъде "открит". Вгледай се в себе си, открий нещата, които те карат да се чувстваш добре и се опитай да ги накараш да се случват възможно най-често.
defender
11-05-2013, 13:31
Да се храним с плодове и зеленчуци, за да сме здрави (за тялото с материални, за душата с духовни, библейски).
в краят на вечността душите падат от Раят на вечният живот, а в началото на следващата вечност истинският Бог започва мисия(-та) по тяхното връщане обратно в него - именно тук се корени смисъла на живота "под слънцето", а най-големият принос е участието в Божията Мисия по всеобщо спасение
"Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа(сиреч, с истинският Господ Исус Христос)" Еклесиаст 4: 15,
"Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря. И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец." Йоан 12: 49-50
defender
11-05-2013, 19:07
а в началото на следващата вечност
"Свидетел", няма следващи вечности бре!
Otis_Driftwood
11-05-2013, 20:18
Как може да открием смисъла на живота, пътя към щастието и най-важното - Себе си !
> Намеквайки, че живота изобщо има смисъл....
> Намеквайки, че реално щастие изобщо съществува...
> Намеквайки, че има изобщо "път" към социално-обособената илюзия наречена "Себе Си", (която няма реално съдържание извън обществото)
> Намеквайки, че изобщо е възможно да намери смисъл в тези понятия и да се даде отговор на въпроса
> Намеквайки, че дори и да съществуват правилни отговори, то някой в тийнпроблем може да достигне до тях.
> Намеквайки, че дори и някой да достигне до същината на правилния отговор, то ти си в състояние да го разбереш.
>Твърде много работи намекнати само с един пост.
Ако имаше поне малко разбиране за понятия като живот, щастие, смисъл и Себе си, то щеше да осъзнаваш, че подобни въпроси са не само неправилно зададени, но и напълно безсмислени.
leadyflame
11-05-2013, 20:46
По пътя, по него ще намираш смисъла, след смисъла и ти ще си дойдеш на мястото.
defender
11-05-2013, 21:53
не само неправилно зададени, но и напълно безсмислени.
Всъщност всяко човешко усилие достига дотук .............. но интересното е че въпреки това, то пак не ти пречи с лекота да отхвърляш Истината с безсмислени доводи и то след като сам стигаш до извода, че са безсмислени, но просто защото ти си ги казал ги приемаш, но ако ги каже някой друг чак тогава осъзнаваш, че са безсмислени.
"Свидетел", няма следващи вечности бре!
ако нямаше, как тогава от началото на настоящата вечност има не повече от 5-6 хилядолетия?!, какво е било преди началото на настоящата вечност?!, нима не е имало предишна вечност?!
вечността, за която се говори и в библейските писания е хем периодична, хем безкрайна, понеже е период/цикъл с начало и край, след всеки край следва ново начало, както часовниковите стрелки могат да се въртят около циферблата на часовника безброй много пъти преминавайки през 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, и 12 отново и отново до безкрай, така и вечността е цикъл, който се върти безспирно подобно на колело, тя е като запис на един и същ(-и) филм, който се възпроизвежда отново и отново в режим повторение, понеже всички събития от началото до краят на вечността се повтарят едно към едно с абсолютна точност във всяка следваща вечност с единствената разлика, че ролите на душите се сменят с една стъпка напред за всяка поредна вечност, така щото всеки един ще бъде всеки друг, което ще стане последователно, всяка душа ще се въплъти във всяка една идентичност, тъй като всяка душа получава уникална/неповторима идентичност в рамките на вечността, като тя се сменя/е различна за всяка поредна вечност, всеки един ще бъде всеки друг и ще има абсолютно същата съдба, която другият е имал, т.е. ще изглежда по същият начин като другият, ще се облича със същото облекло като него, и ще преживее абсолютно същите неща, които той е преживял
"Аз съм Алфа и Омега, началото и краят(т.е. началото и краят на вечността)." Откровение 21: 6,
"Каквото е станало(сиреч, в настоящата вечност), това е, което ще стане(сиреч, във всяка следваща вечност); И каквото е било извършено(сиреч, в настоящата вечност), това е, което ще се извърши(сиреч, във всяка следваща вечност); И няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете(т.е. във вечностите), които са били преди нас(сиреч, преди настоящата вечност с настоящите роли на душите). Не се помнят предишните поколения(сиреч, не се помнят кои са били ролите на душите във всяка една от миналите вечности и какво се е случило с тях); Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения, Между ония, които ще идат подир(сиреч, така и няма да се помнят кои са били ролите на душите от всяка една следваща вечност в по-следващите и какво се е случвало с тях)." Еклесиаст 1: 9-11,
"звезда от звезда се различава по блясъка." 1 Коринтяни 15: 41
ето защо Господ Исус Христос е казал:
"Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери..... И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците." Матей 7: 1-12
каквото правиш на другите в настоящата вечност, това ще ти правят и те в следващите вечности, защото всичко ще се повтори едно към едно, обаче ти ще бъдеш на мястото/в ролята на всеки един от тях макар и това да е възможно да стане последователно, но не и едновременно, обаче ще бъде неизбежно, но добрата новина е, че човек има власт над съдбата си, тъй като може да се старае да не причинява зло другиму
"Светлината" и "тъмнината" са двете безкрайно-съществуващи природи на божественото, като те са две отделни същества, които винаги се противят едно на друго, истинският Бог Отец е само "Светлина" и в Него няма никаква "тъмнина"(1 Йоаново 1:5), докато лукавият е "тъмнина"
живота на Бог Отец също си има цикъл, не че Той умира, но преминава по неволя през преход на регресия до Неговата форма на семе в краят на вечността и след това отново изниква до зрялата Си форма в началото на следващата вечност, като всичко се случва винаги по един и същ(-и) начин, точно както математическата прогресия едно по две винаги дава един и същ(-и) резултат: 1*2=4, 4*2=8, 8*2=16, 16*2=32, 32*2=64, 64*2=128, 128*2=256, 256*2=512, 512*2=1024, 1024*2=2048, и т.н. - колкото и пъти да се пресмята това, резултата винаги е един и същ(-и): 1, 2, 4, 8, 16, 32, 64, 128, 256, 512, 1024, 2048, и т.н. - подобно на клетъчното делене, така и Бог винаги изниква по един и същ(-и) начин, поради което и вечността винаги е една и съща с една и съща последователност от едни и същи събития, като само идентичностите/ролите на душите се сменят с една стъпка напред за всяка поредна вечност - това учение се нарича "учението за вечният съд"(Евреи 6:2)
"В началото бе Словото(т.е. в началото на вечността имаше едно семе); и Словото беше у Бога(т.е. и това семе бе самият Бог, Който растеше); и Словото бе Бог(т.е. докато накрая То порасна до своята напълно зряла форма и се оказа че е възможно най-Славното същество на вселената - а именно Бог). То в начало беше у Бога(т.е. това е което се случва в началото на вечността, така се оказва че именно истинският Бог е първоизточникът на съвършената Истина/Правда). Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана." Йоан 1: 1-5,
"При това каза: На какво да оприличим Божието царство(т.е. произходът на Бог)? или с каква притча да го представим? То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята(сиреч, което когато се намира в самото начало на вечността), е по-малко от всичките семена, които са на земята(сиреч, е по-малко от всички възможни същества на вселената); но когато се посее(т.е. но когато започне да никне), расте, и става по-голямо от всичките злакове(сиреч, и става по-голямо от всички възможни същества на вселената), и пуска големи клони(сиреч, и от Него произлизат небе и земя, и въобще цяло творение), така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици(сиреч, така щото в Него се намира подслон за хиляди Св. Ангели)." Марк 4: 30-32,
"Аз съм Алфа и Омега(т.е. Аз съм Истината и Правдата), първият(т.е. първият, който се ражда) и последният(т.е. и последният, който си отива), началото и краят(т.е. началото и краят на всяка вечност)." Откровение 22:13
вечността не може да бъде абсолютно безкрайна, понеже вариациите на доброто се изчерпват, поради което Бог претърпява нещо като полу-смърт и така цялото вселенско творение рухва - понеже именно Той е единственият, Който го държи/крепи, а вследствие на това душите падат в "тъмнината"
"Как си паднал от небето, ти Деннице(т.е. как си паднала от Небето, ти душа), сине на зората! Как си отсечен до земята(сиреч, как си паднала в "тъмнината"), ти, който поваляше народите(т.е. ти, която имаше Любовта с всички останали души);" Исая 14: 12
това се случва в краят на всяка вечност, а в началото на всяка следваща, истинският Бог отново сътворява всичко за шест дена и започва да връща душите обратно в раят на вечният живот, като "тъмнината" получава само не повече от около 5-6 хилядолетия възможност да царува над света, след което Бог затваря и заключва нейното явление до краят на вечността
Otis_Driftwood
11-09-2013, 10:55
Както казва професора ми по философия, смисълът на живота е да се оставиш да бъдеш измамен ....
heartshapedbox
11-09-2013, 18:48
Както казва професора ми по философия, смисълът на живота е да се оставиш да бъдеш измамен ....
От?
Както казва професора ми по философия, смисълът на живота е да се оставиш да бъдеш измамен ....
толкова е прав
аватара ти ме кефи :oops:
Както казва професора ми по философия, смисълът на живота е да се оставиш да бъдеш измамен ....
Професора ти по-философия да не е ял развалена храна преди да ти изнесе тази безсмислена реч?
Смисълът на живота ли? Намери си го сам. Никой няма да ти каже какъв е, защото всеки е различен. Всеки има своите си амбиции, своите си желания и мечти. И за всекиго смисълът на животът е различен.
Живей, бори се, мечтай и ще намериш смисълът на живота.
defender
11-10-2013, 19:49
Смисълът на живота е на всеки според нивото му.
Смисълът на живота е на всеки според нивото му.
Чакай малко.. ако съм те разбрал правилно... то този който се е родил във кралско семейство му е отредено да стане крал след години, но той не иска да бъде. Иска да бъде нормален човек, който става всяка сутрин и отива на работа. Защото за него там е смисълът на живота. А другият който е скитник и вече 10 години живее на улицата изхранвайки се от контейнерите, мечтаейки и искайки да бъде нещо да има къща, да работи, защото за него това е смисълът на живота. И двамата са различни и двамата искат различни неща, различни от това което съдбата им е дала или което те сами са си направили. И двамата виждат смисълът на живота във техните цели и мечти.
Невъзможно ли е да го постигнат? Кой ги спира? Искат ли го достатъчно силно за да продължат към целите си? Това зависи от тях и от никой друг. Така че дали се е родил някой богат или беден, не означава че нивото на което е точно сега, че точно това му отрежда смисълът на живота.
Дано да съм те разбрал правилно ако не съм ме поправи.
defender
11-11-2013, 12:29
Нямах предвид материално ниво, макар че ако си пристрастен към материята то неименуемо тя ти става господар и определя и нивото ти и начина ти на мислене, има само един път на освобождение.
ПП: Нямам очаквания, няма да те поправям.
едва ли материята от атоми и молекули може сама по себе си да навреди на човека, като се има предвид и че именно истинският Господ Бог я е създал, а не дявола, пък и какво щеше да бъде ако нямаше никаква физическа материя, но просто се реехме в тъмният космос без никакви тела и сетивни органи?!
"И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде(т.е. напълно) добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести." Битие 1: 31,
"Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо(т.е. че нищо, което истинският Бог е създал) не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто..... Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето(т.е. който с дейността) си причинява съблазън(т.е. причинява зло другиму)." Римляни 14: 14-20,
"Защото всяко нещо, създадено от Бога(т.е. от истинският Господ Бог), е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение(т.е. ако се употребява за добри цели); понеже се освещава чрез Божието слово(т.е. от Св. Дух) и молитва(т.е. и чрез молитвите на истинските Светии)." 1 Тимотей 4: 4-5
Otis_Driftwood
11-12-2013, 07:31
Професора ти по-философия да не е ял развалена храна преди да ти изнесе тази безсмислена реч?
Смисълът на живота ли? Намери си го сам. Никой няма да ти каже какъв е, защото всеки е различен. Всеки има своите си амбиции, своите си желания и мечти. И за всекиго смисълът на животът е различен.
Живей, бори се, мечтай и ще намериш смисълът на живота.
Доста пошъл опит за философстване....
Очевидно си си направил грешния извод, че заставам зад тези думи. Още по-грешен е извода, че самия професор е застанал зад тези думи - те са просто абстрактно изражение на един малко по-творчески поглед върху живота. Поставих ги тук, защото отговарят на темата. А на мен смисъл дори не ми трябва - в безсмислието съм по-свободен. "Смисълът" ми се струва че е защитно средство на онези, които не са проникнали в живота, но вечно оставят живота да прониква в тях - затова и винаги се оплакват, все срещу нещо се борят, все мечтаят за онова което им липсва . Ролята на техния "смисъл" е да даде едно готово, удобно и безопасно обяснение, един готов и отъпкан път от други, по-който те да изживяват борбите и мечтите си като път на битието си, един жалък опит да подчинят света на своя бебешки разум. Точно това е смисъла на всички сугестии за борби, мечти и сънувани изживявания, които наричат "Живот". Но това са детски приказки - от деца, за деца. И зад тях веднага си проличава как, защо и за кого са създадени - да надъхват, да дават надежда. Духовно бедният човек много обича да се изживява като някакъв, да притежава нещо измислено и фиктивно, което в действителност не му принадлежи, но може само да мечтае за него, да влиза в роли и да го изиграва (а така и да го изживява). Целият "смисъл" е за едното изживяване. Едните казват че смисъла на живота е да си добър, само за да могат да се изживяват като добри. Други пък изживяват живота си като борба, а това само разкрива безсилието им пред живота. А зад мечтите и надеждите не се ли крие също липсата и нуждата? Как би мечтал нещо без то да ти липсва? Ето че и мечтите са просто продукт за една съвсем детска потребност.
И как във всичко това може да се открие смисъла на едно толкова фундаментално нещо като живота? Именно за тези, които не виждат по-далече от носа си, са предназначени тези фантазирани борби и мечти. Та нали ако погледнат малко по-дълбоко, безсилието ще ги унищожи и цялата им схема, по която живеят ще рухне. Масовия човек не иска това - и всичките измислени "смисли" са само резултат от болката и хаоса, който цари дълбоко в тях. Прав е дефендър че смисълът е на всекиму според нивото. Тези които не са израстнали вътрешно, потребностите ги владеят напълно - вечно искат, вечно се борят, вечно мечтаят.
А съществуват и други нива, други светове, където материалното е просто инструмент. Има други клонове по дървото на живота, там където понятия като смисъл и безсмислие, истина и илюзия, добро и зло, хаос и безпорядък губят реалното си значение. Това дори не е равносилно на друг клон, а на слизане от дървото и ходене по земята, в живота. Света е невъобразимо голям, отвъд всяка надежда и борба, отвъд всяка жалка човешка интерпретация. Но за маймуните по дърветата, техния клон е единствената истина и цялото им битие. Да се вгледат в себе си и маймунското си битие би било "смърт" за тях. А именно "смъртта", страданието и надмогването им е пътят към всяко вътрешно израстване. Или както казва Ницше, "само там където има гробове има и възкресения."
defender
11-12-2013, 13:38
^ ми щом в безсмислието ти е по-свободно кво се пънеш половин час да обясняваш на Joushya с какъв смисъл си го постнал онзи цитат от учителя ти............... всичката ти философия е една ей такава.
Ако живееш в този свят с твоята философия и си мислиш, че тя е състоятелна, значи живееш в илюзия и самозалъгване.
Otis_Driftwood
11-12-2013, 14:51
Ако живееш в този свят с твоята философия и си мислиш, че тя е състоятелна, значи живееш в илюзия и самозалъгване.
Смешно е, че точно ти го казваш....
defender
11-12-2013, 15:05
защо, философията и психологията на правилно разбраното християнство е напълно състоятелна на реалния живот.......... поне до там, до където се отнася за този свят, вече това което се отнася за след смъртта е въпрос на вяра, но имаме и образци например в лицето на Христос, за Когото има много свидетелства и свидетели на живота Му и възкресението.
Otis_Driftwood
11-12-2013, 15:58
защо, философията и психологията на правилно разбраното християнство е напълно състоятелна на реалния живот.......... поне до там, до където се отнася за този свят, вече това което се отнася за след смъртта е въпрос на вяра, но имаме и образци например в лицето на Христос, за Когото има много свидетелства и свидетели на живота Му и възкресението.
Това са пълни глупости. Общи връзки между философия и религия има много, философията произхожда от религията и митологията, но в същото време е и пълна противоположност на митологичното мислене. Всъщност философията възниква като бунт срещу боговете в Древна Гърция и така се дава началото на един съвсем различен подход към света и познанието. Религията е всичко друго, но не и състоятелна в новото време.А както се вижда от историята, и в миналото не е била много състоятелна. На практика сега тя се оказва безполезна и се поддържа единствено от дупките в човешкото познание и нуждата от лесни отговори.
защо религия?!, защо не просто правилна вяра в истинският Господ Бог?!, понеже духовното беззаконие бе първородният грях, което е и същинският грях, ето защо и правилната вяра е нужна, най-малкото за да се доведе целият свят на човешката(666) религия/духовност до покаяние от духовното беззаконие, понеже именно то е причината за всички злини на света
"както чрез един човек(сиреч, чрез поколението на духовните беззаконници) грехът(т.е. дявола и системата на духовното беззаконие) влезе(т.е. се прояви) в света, и чрез греха смъртта(т.е. влошаването), и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха(т.е. и така влошаването засегна много човеци, някои от тях - служители на грехът, други - негови жертви), - (защото и преди закона(т.е. и преди възникването на човешката религия) грехът беше в света(т.е. "тъмнината" беше във вселената), грях, обаче, не се вменява, когато няма закон(т.е. (там) където няма духовно беззаконие); при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама(сиреч, дори и над човеци, които не вършиха духовно беззаконие), който е образ на Бъдещия(т.е. който бе създаден като потребител според образа на истинският Господ); но дарбата(сиреч, правилната вяра) не е такава каквото бе прегрешението(сиреч, каквато бе човешката религия/духовност); защото, ако поради прегрешението на единия измряха(т.е. погинаха) мнозината, то Божията благодат(т.е. то изкуплението, което идва от истинският Бог) и дарбата(т.е. и правилната вяра) чрез благодатта(т.е. чрез правдата) на един човек(сиреч, на Господът, който се роди в тяло подобно на човешкото), Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината; нито е дарбата(т.е. нито е правилната вяра), каквато бе съдбата(т.е. каквато бе злочестата съдба), чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях(т.е. от духовното беззаконие) за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание(т.е. за покаяние); защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един(сиреч, чрез поколението на духовните беззаконници), то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), - и тъй, както чрез едно прегрешение(сиреч, чрез духовното беззаконие) дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело(сиреч, чрез правилната вяра) дойде на всичките човеци оправданието(сиреч, идва покаяние за всички човеци), което докарва живот. Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни. А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта(т.е. влошаването), така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ." Римляни 5: 12-21
Otis_Driftwood
11-13-2013, 19:56
защо религия?!, защо не просто правилна вяра в истинският Господ Бог?!,
Защото всяка религия претендира, че е правилна вяра в истинския Господ Бог.Ти претендираш че следваш правилната вяра, и мюсюлманите се зоват ПРАВОверни, а виж дори и по тукашните земи християните се зоват ПРАВОславни. Само че пилешкият ти мозък така и не можа да проумее, че това са все проявления на един и същ процес, изцяло човешки при това ... А ти се пънеш, и защитаваш идеологии под претекст, че били "правилна вяра", и си вярваш .... и по-лошото - не си единствения. А в религиите толкова прозира човешкото, нуждата на малки хора от концепции и идоли. И в твоята религия прозираш самия ти. Въпросът е дали можеш да обърнеш взора навътре и да припознаеш себе си в нея? Едва когато познаеш себе си в цялата игра на богове и правилни вярвания, тогава ще разбереш колко несъстоятелни и примитивни са те. Но така или иначе за това се иска една вътрешна преоценка и себеосъзнаване, а за това явно още не е дошло време.
defender
11-13-2013, 20:23
Правилното не е продукт на човешки разум .............. когато си тръгнал по правилния път и почувстваш истинската съвършена истина в сърцето си всичко друго ще ти се вижда смешно и жалко от само себе си. .............. и ще я разбереш по това, че дори няма да можеш да я изразиш с думи и човешки средства, всичко ще се оказва бедно за да може да я изрази.
Otis_Driftwood
11-13-2013, 21:02
Правилното не е продукт на човешки разум .............. А на кое?
Също така, нормално е всеки вярващ да изживява своята божествена истина като абсолютна. Когато вече си приел някаква позиция за истинна, много е лесно да си играеш на вървене по божествени пътища и да "чувстваш истината в сърцето си", наред с останалите сантиментални глупости. Това е лесно да се изиграе и е просто илюзия. Сериозно ли си мислиш ,че някакви хвърчащи чувства и усещания имат обективна, доказателствена стойност?
defender
11-13-2013, 21:19
Аз не съм критерии за доказателствена стойност, не го търся в себе си, не нещо в мен е причина да приема нещо и да вярвам в него, тази доказателствена стойност идва сякаш като някакъв дар и не извира от мене, не себе си и някакви свои изживявания поставям в центъра на тази доказателствена стойност, не те и предават цена, те са просто някакво следствие, доказателствената стойност е просто дар на вярата - не знам как до го обясня.
Otis_Driftwood
11-13-2013, 22:03
Аз не съм критерии за доказателствена стойност, не го търся в себе си, не нещо в мен е причина да приема нещо и да вярвам в него, тази доказателствена стойност идва сякаш като някакъв дар и не извира от мене, не себе си и някакви свои изживявания поставям в центъра на тази доказателствена стойност, не те и предават цена, доказателствената стойност е просто дар на вярата - не знам как до го обясня.
Как да не си критерий за доказателствена стойност? Доказателството е понятие в логиката, която пък е система от закони, отразяващи обективни закономерности в природата. Нашата психика е субективно отражение на обективната реалност, а това означава че промени в субекта водят до промени и във възприятието. При всички случаи процесът на опознаване, систематизиране, окачествяване и остойностяване на света е изцяло човешки. Всъщност понятието "ценност" или "стойност" най-точно се дефинира във философията като "релационно свойство на обектите" . Това ще рече, че стойността е релативна, тя е отношение и се определя от този, който придава стойност на нещата. Съвсем простичък пример за това са парите. Тези хартийки нямаха да имат никаква стойност, ако хората не им придаваха такава. Човешкия ум работи чрез логика, в която всяко съждение се оценява като истинно или неистинно според менталния инструментариум на индивида. Именно с това се обяснява как хората приемат различни неща за истинни - вътрешната система от връзки, която филтрира информацията е различна при всеки човек. Ето затова и всеки човек е критерий за доказателствена стойност, сам за себе си. Естествено почти всички хора използват и вече готови критерии за доказателствена стойност, като най-голям такъв критерии е обществото, във всичките му аксиоми, внушения, постановления и т.н. Аз също ги използвам, несъзнателно. Неизбежно е, предвид, че всеки човек е в голяма степен продукт на обществото и времето си. Именно тази обща система от критерии за доказателствена стойност в един по-генерален смисъл може да се разглежда като "разум" или "рационалност". Но носител на този разум е единицата, индивида, Целия човешки разум не може да се разглежда самостоятелно - той е само осреднена стойност на съвкупността от разума, присъщ на всеки един отделен човек.
Характерно за всяка вяра е, че обектите на вярване са външни за индивида, но това което не можеш да разбереш е че самите обекти не са толкова важни, а важен е вярващия, който стои зад тях и ги издига. Идеологии и религии на хиляди години биха изгубили стойността си мигновенно, ако ги нямаше вярващите. Човекът е двигател във всичко това, божественото в случая с религията е просто свойство на обекта на вярване, което пък допълнително засилва процеса. Божествения елемент променя качеството на доказателствения критерий. Затова и религиозното мислене е толкова разпространено, а и вярата като цяло, във всичките й измерения.
defender
11-13-2013, 22:14
Как да не си критерий за доказателствена стойност? Доказателството е понятие в логиката, която пък е система от закони, отразяващи обективни закономерности в природата.
в този случай доказателството се явява понятие на логика, но не на човешка логика, а на една друга по-висша логика.
някак си става нещо такова - вярата едновременно хем носи доказателствена стойност за нисшата човешка логика за удовлетворяване на ума, но и така, че в тази доказателствена стойност нашия ум се изумява и сам признава слабостта си пред тази доказателствена стойност и се смирява пред нея и нейното превъзходство, а хем и в същото време е убеден, че тя е истината.
Otis_Driftwood
11-13-2013, 22:42
в този случай доказателството се явява понятие на логика, но не на човешка логика, а на една друга по-висша логика.
http://plus4chan.org/b/co/src/137434948092.gif
Хаахахахаххаха..... Нямаш си ни най-малка представа за какво говориш, нали? Просто натъкмяваш понятия, които не разбираш, както ти изнася. То тъй много лесно и можем до утре да си спорим, но малка е ползата.
defender
11-13-2013, 22:45
не, няма да споря, не изпитам нужда да ти се доказвам, а и все пак ти си човек със свободна воля, не мога да се опитвам да ти се налагам.
Otis_Driftwood
11-14-2013, 07:25
Как и защо да се опиташ да ми даваш доказателства, като такива не съществуват, а и вярата изобщо не се нуждае от тях? Ако беше доказано нямаше да е вяра, а знание.
defender
11-14-2013, 13:42
Исках да кажа че нямам нужда да ти доказвам гледната ми точка към това, в което вярвам, а не да ти доказвам самото това в което вярвам. А иначе моята гледна точка сама по себе си е без значение.
Защото всяка религия претендира, че е правилна вяра в истинския Господ Бог.Ти претендираш че следваш правилната вяра, и мюсюлманите се зоват ПРАВОверни, а виж дори и по тукашните земи християните се зоват ПРАВОславни. Само че пилешкият ти мозък така и не можа да проумее, че това са все проявления на един и същ процес, изцяло човешки при това ... А ти се пънеш, и защитаваш идеологии под претекст, че били "правилна вяра", и си вярваш .... и по-лошото - не си единствения. А в религиите толкова прозира човешкото, нуждата на малки хора от концепции и идоли. И в твоята религия прозираш самия ти. Въпросът е дали можеш да обърнеш взора навътре и да припознаеш себе си в нея? Едва когато познаеш себе си в цялата игра на богове и правилни вярвания, тогава ще разбереш колко несъстоятелни и примитивни са те. Но така или иначе за това се иска една вътрешна преоценка и себеосъзнаване, а за това явно още не е дошло време.
едно е да хулиш вярата дори и когато тя е съвсем правилна, а съвсем друго нещо е да упражняваш правилна вяра в Онзи, Който наистина е истинският Бог, или това е все едно да влезеш в хирургията на някоя болница и без въобще да разбираш от медицина да почнеш да критикуваш всяко действие на хирурзите там, докато съвсем друго е да учиш медицина и да бъдеш компетентен в тази област, така и е с вярата, или я упражняваш правилно и си компетентен поне до някаква степен в тази област, или не я упражняваш правилно и не си компетентен относно вярата, така както едно е да си хирург и да си провеждал успешно хирургически операции, докато съвсем друго е да не си извършвал успешно хирургически интервенции и да не си завършил успешно медицина, а вярата е най-вече проява на съвършена любов към всички човеци, което в библейските писания най-малкото се нарича "правда", понеже и е свързано с осигуряване на пълно спасение на всички хора, чрез изгонване на злите духове от засегнатите/обладаните, изцеляване на болните, възкресяване на мъртвите, и свидетелствуване на Доброто Слово, като всичко това е възможно единствено чрез вяра в истинският Господ Бог, понеже вярата е най-малкото верността към доброто, което най-малкото значи и отречение от злото, защото не жертвите, които не са извършители на злодеяние, но причинителите на зло другиму са посочвани за грешни в Писанието, няма как лаика в дадена област да научи специалиста в същата област как стоят нещата там, нито пък такъв лаик може да научи който и да е друг да разбира нещата от онази област, а правилната вяра не е нищо мъчно, но е въпрос на достатъчно желание и работливост за търсене на Онзи, Който наистина е истинският Бог основано на добри намерения, тъй като Той е системният Администратор на вселената, докато любовта към човеците е основната причина за съществуването и основният мотив за упражняването на вярата, защото ако нямаше грях, тогава нямаше и да има човеци под греха, а така (и) никой от хората нямаше да погине, и нямаше да има нужда от такава вяра, но понеже от седмият ден досега истинският Бог се намираше в състояние на полусън-полубудност и затова и имаше погибел за определени човеци, защото докато бе в това състояние Той се оказа в непълна състоятелност да се погрижи за всички и поради това имаше нужда от човеци, които да го събудят за да спаси погиващите/погиналите, и така, всеки, който се отрича от всичко, което му пречи да работи за всеобщото спасение в истинският Господ Бог, успява да намери тесният път, който води в спасение, но всеки, който упражнява вярата не заради всеобщото спасение в истинският Господ Бог, лесно може да се окаже че върви в направлението на широкият път, който води в погибел, ето защо вярата е въпрос на проява на съвършена любов към човеците, затова и е писано че "Бог е любов", иначе не би имало смисъл от такава вяра, понеже истинската любов кара човек да търси/призовава Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог за пълно спасение на погиващите/погиналите хора, иначе ако не ги обича (толкова много), не би се (по-)молил (така усърдно) за това
"И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба..... И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!... Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба... И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша(т.е. че послуша молитвата ми за възкресение(-то) на Лазар)... Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде." Йоан 11: 17-44,
"И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост](т.е. освен с добра молитва и загриженост за спасение(-то) в истинският Господ Бог)." Марк 9: 29,
"Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си(сиреч, от Любовта Си). И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света. Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога. И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден(т.е. когато имаме Любов за спасението на всички човеци дори и в най-критичен моменти), защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх(т.е. в Любовта няма страх от това да се работи за спасението на всички човеци), но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание(т.е. неспасение/погибел), и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." 1 Йоаново 4: 7-21