когато настъпи краят...

[AKJSDHLX]

Забила ми се е една реплика в главата от някой си филм там, която гласеше ''Когато настъпи края, започваш да мислиш за началото'' .. чудя се защо само за началото??..честно казано..не от началото ме боли толкова, а от това че не мога да бъда повече, с човека който обичам..че няма да мога да се сгуша в него, да вдишам така любимия аромат..да му разкажа как е минал деня ми, колкото и глупав да е бил, а той да ме слуша така, сякаш разказвам най-интересната история..студените нощи, през които стояхме с часове навън...само за да си говорим..боже..как ми липсва сладката детска любов...чудя се как за 3години...тази детска любов се превърна в такова бедствие от което няма измъкване...как от децата, които се радваха на толкова малките сладости се превърнаха в нараняващи се един друг глупаци, унищожаващи всичко градено...имам чувството, че колкото повече порастваме, вместо да ставаме по-устойчиви на ударите на живота...ние просто изграждаме по-дебели стени около себе си, защото душите ни са по-лесно раними....

съжалявам за тази изповед...просто исках да си го излея някъде..и все пак когато разбрахте, че краят на вашата първа любов е дошъл наистина?

[Anonys]

Най-добре се виж с бившия си и просто си поговорете, спомнете си за прекрасните мигове :)

[vagarious]

Да бе, и спомените с какво помагат!? Именно тези разговори са най-мъчителни тогава, когато очевидно за единия от двамата нещата са все така сложни. Ще се видят, ще си говорят, ще им бъде забавно 1-2 часа и после всеки ще се прибере, от среща все едно с обикновен приятел.Няма прегръдка, няма целувка, няма нищо, което се прави, когато момчето изпрати момичето, примерно.Сещате се ..

[Anonys]

Всеки с предпочитанията си, но не можеш да твърдиш, какво ще има. Все пак са били заедно дълго време. Могат да си изяснят някои неща или нещо, което тя иска да го попита. Толкова е страдала и ще страда, за нея какво са 1-2 часа?

[vagarious]

Душевно мъчение?

[dimitar_ak]

Ако нещата наистина са непоправими спри да гледаш в миналото и спрете да се наранявате. Отърси се и се наслади на това отново да си свободна и привлекателна. Скоро ще се появи нещо по-добро.

[sonchety94]

Аз съм на мнение,че за един от двамата надеждата ще живее.. Видях се бившия си,говорихме си,отговорихме си на много въпроси.. обаче за мен е част от миналото.Не мисля,че е същото.А тези 1-2 часа биха могли да са най-мъчителните,особено ако имаш някакви очаквания от отсрещната страна... И все си мисля,че двама души,които са били повече от приятели не могат да са такива след раздяла..не и докато още боли :))