View Full Version : Да й кажа ли?
Имах връзка с едно прекрасно момиче 2 години и половина,когато се запознахме просто все едно се познавахме от години и всичко се разви много бързо.Супер бързо се влюбихме ,бяхме наистина много щастливи.Не можех да повярвам,че толкова красиво момиче е с мен,пасвахме си във всяко едно отношение,беше идеалната връзка.Обичахме се ,живеехме заедно ,бяхме щастливи,но всяко нещо има край.Вярвахме си безрезервно ,не е имало изневери ,не е имало лъжи,просто в един момент просто се отдалечихме.Бяхме много заети с университети и работа ,променихме се.Явно си бяхме омръзнали.Разделихме се доста трудно,защото бяхме привързани един към друг ,но го направихме.След това и двамата се променихме коренно,тя стана доста несериозна ,само по дискотеки ходеше,пиеше и т.н.Аз излизах с доста различни жени ,виждахме се понякога ,липсвахме си ,но ни болеше от това ,че не е същото ,че обичаме това което бяхме и което имахме.В крайна сметка ,започнахме да се караме, да се обвиняваме и прекъснахме всякакъв контакт.Минаха страшно много време от тогава,нямахме никаква комуникация,до преди 5 дни разхождах се с приятелката си и с кучето в парка,когато срещу мен беше ТЯ и новият й приятел нещо се смееха и вървяха ,тя ме видя и спря за миг,целият изтръпнах ,не я бях виждал толкова много време,погледнахме се и само си казахме "Здравей" и се разминахме ,погледнах назад,както и тя и се усмихнахме,имах чувството ,че всичко се случваше за часове супер бавно.. сърцето ми щеше да се пръсне.От тогава не спирах да мисля за нея,как е станала още по-красива отпреди..След 2 дни ми писа дали искам да се видим и аз се съгласих и я поканих вкъщи.Когато дойде беше странно,имаше напрежение ,стояхме и си говорехме общи неща,но нещо станах да донеса нещо за пиене,тя тръгна към банята и се сбутахме ,тя стоеше срещу мен толкова красива и прекрасна колкото преди и просто се целунахме,не си казвахме нищо ,не се отделяхме един от друг ии едното доведе до другото.Докато лежах отново до нея се чувствах наистина добре,липсваше ми да е до мен,но тогава се сетих за новата си приятелка,тя не заслужаваше това ,никога не съм бил такъв ,стана ми ужасно кофти за нея и за постъпката ми.ТЯ го усети и се гушна в мен и ми каза,че е много щастлива с приятеля си ,започнахме да говорим за връзките си ,да си разказваме колко сме влюбени в половинките си ,беше страшно иронично и доста глупаво.След това си тръгна и си казахме,че може би след година-две пак ще се видим.Чувствам огромна вина и не знам дали трябва да призная на приятелката си.Да,не трябваше да го правя,но просто все едно бях се върнал назад с 1 година и отново бях с НЕЯ и тотално изключих ,затова че имам приятелка ,на която държа.Много ми е гадно за постъпката ми .. та въпроса ми е да й кажа ли?
Кое до кое доведе? Едното до другото.
За мен ти си цифра путка.
AKJSDHLX
11-07-2013, 22:11
искал си за малко да си върнеш това, което толкова много си обичал...нормално е..след такива връзки напрежението и искрите остават доста дълго време..и все пак тя е минало.Ако мислиш и искаш да имаш бъдеще с момичето, с което си в момента, тогава и обясни как стоят нещата и какво е станало, все пак не искаш да градиш връзка на основата на изневяра, нали?..
Няма ли да я нараня ,ако й призная какво съм направил? .. Искам да бъда с това момиче,но отношенията ни определено не са като с момичето с което изневерих,с нея бяхме луди буквално ,просто любовта ни и това което чувствахме си личеше постоянно ,а със сегашната не е така,да разбираме се идеално,щастливи сме ,има чувства,но не е така както съм бил с бившата..Нормално е сигурно сега съм на 22 ,когато бях с бившата си бяхме на по 18 някъде,но все пак не искам да я нараня,искам да постъпя правилно.. не знам дали не ми липсва бившата,възможно ли е още да я обичам ,, имам хиляди въпроси и не знам отговорите и се побърквам
TheBeliever
11-08-2013, 04:31
не искам да я нараня,искам да постъпя правилно
Тези двете понякога се взаимоизключват.
Правилно би било да кажеш на приятелката си и да я оставиш тя да вземе решение дали иска да продължи отношенията си с човек, готов във всеки момент да скочи в кревата на бившата.
Little Monster
11-08-2013, 06:26
Тези двете понякога се взаимоизключват.
Правилно би било да кажеш на приятелката си и да я оставиш тя да вземе решение дали иска да продължи отношенията си с човек, готов във всеки момент да скочи в кревата на бившата.
+++++++++
не искам да я нараня,искам да постъпя правилно
Всъщност има вариант. Не изневеряваш повече и не ѝ казваш. По този начин нараняваш себе си и се поставяш пред изпитание, което виждаш дали ти самия можеш да издържиш. Ако го направиш още веднъж ѝ казваш и искаш да приключиш взаимоотношения с нея.
AKJSDHLX
11-08-2013, 08:23
Искам да бъда с това момиче,но отношенията ни определено не са като с момичето с което изневерих,с нея бяхме луди буквално ,просто любовта ни и това което чувствахме си личеше постоянно ,а със сегашната не е така,да разбираме се идеално,щастливи сме ,има чувства,но не е така както съм бил с бившата..
според мен лично всеки човек има такава луда, необяснима любов в живота си, но тя е само една и за съжаление е много трудно тя да завърши с добър край...има и такива случай, разбира се, но са твърде редки...
Ще нараниш момичето, с което си сега, спор няма, но все пак е по-добре от това да криеш какво си направил.Може и да не ти прости, но според мен ще се чувстваш по-добре, ако съвестта ти е чиста..а и имай в предвид, че нещо такова трудно се признава и колкото и наранена да е, ще види , че ти искаш да си с нея и искаш връзката ви да се гради на доверие и честност ..
...та въпроса ми е да й кажа ли?Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея...камо ли да разбере, че си и изневерил със същата, това ще я съсипе. Не че ще и кажеш, че си обичал другата повече, но какво друго логично обяснение има, за да изневериш с нея...Не мисля че колкото и силна да е любовта на една жена, би преглътнала това.
vas4e3to0
11-08-2013, 18:27
И аз съм на мнение, че не бива да ѝ казваш и да продължиш връзката си с нея.
TheBeliever
11-08-2013, 18:43
Не че ще и кажеш, че си обичал другата повече, но какво друго логично обяснение има, за да изневериш с нея...
Seriously?
Е аз сгреших и й казах,естествено тя започна да плаче,скарахме се и тя ми каза ,че не иска да ме вижда повече.Оказа се също,че бившата ми приятелка ,не е толкова щастлива с новия си приятел,всъщност не и бил даже й приятел,тя е знаела за моята връзка.Дошла вкъщи нарочно ,защото знаела,че има влияние над мен и е знаела,че имам съвест и ще си призная.Просто съм замесен в някакви страшни конспирации,мислех че това момиче е било най-хубавото нещо ,което ми се беше случвало ,а тя ми прави тъпи номера и отгоре на всичко загубих приятелката си .. Честито на мен.
vas4e3to0
11-08-2013, 18:48
Честито.
TheBeliever
11-08-2013, 19:01
Да ти е обица на ухото. Следващия път мисли с правилната глава.
Seriously?Що, кво обяснение би имала ти в тази ситуация? Очевидно стара тръпка. Ако съм с теб 1 година и ти кажа че след толкова време съм правил секс с бившата си приятелка, дали няма да си помислиш че я обичам повече от теб!?
Иначе очакван развой, но и не виждам какво толкова губиш, при положение че така както го обясни, ти не я обичаш достатъчно и рано или късно щяхте да се разделите.
TheBeliever
11-08-2013, 21:21
Малко хора изневеряват от чувства към човека, с който са изневерили. В повечето случаи е просто нагон и необмисляне на възможните последствия.
Малко хора изневеряват от чувства към човека, с който са изневерили. В повечето случаи е просто нагон и необмисляне на възможните последствия.В повечето случаи ще е нагон, ако не става дума за бивша приятелка, където са намесени чувства. Сериозно, казвам ти че съм спал с бившата, няма да си помислиш че все още я обичам, и то повече от теб?
Не я обичам достатъчно,защото за това се изисква време.Ама както и да е,тъпо е че не се опитва да ме разбере и да ми прости,защото сме добре заедно ,всички правим грешки ..
Не я обичам достатъчно,защото за това се изисква време.Ама както и да е,тъпо е че не се опитва да ме разбере и да ми прости,защото сме добре заедно ,всички правим грешки ..
E ти как очакваш да те разбере? Какво ти е обяснението? Оправданието? От това, че тази, с която си изневерил ти е бивша, подла, подтикнала те и т.н., ще й стане ли по-лесно на сегашната ти /вече бивша/ приятелка? Ако на теб ти изневерят ще те интересуват ли причините, ще проявиш ли разбиране? Колкото повече й се обясняваш, толкова повече ще я боли, щом вече веднъж е решила, че не заслужаваш да ти прости.Изневярата си е изневяра, напълно си си го изпросил.
тъпо е че не се опитва да ме разбере и да ми прости
сериозно ли ?
виждаш бившата си приятелка след 4 години, спиш с нея, и сегашната ти е постъпила тъпо, като ти е казала да бегаш ?
Ми кофти, не трябваше да й казваш. Неразкрита лъжа е половин лъжа. Даже тук не е и лъжа. Премълчаване. И то не с користна цел... Винаги съм била на мнение, че ако обичаш някого, не трябва да знае абсолютно всичко, което си правил. Сам казваш добре сте си били, що трябва да я нараняваш и с това ? Сам установи, че не цени честността ти, а набляга на това, което си свършил. Извода => както казах понякога е по-добре да замълчиш за общото благо. За всички моралисти и абсолютно честни хора, които ще се възмутят... живи и здрави, това с достойните хора, които са биват оценени по думи, а не по постъпки, винаги е било само хубав филм. Кофти а....
Ми кофти, не трябваше да й казваш. Неразкрита лъжа е половин лъжа. Даже тук не е и лъжа. Премълчаване. И то не с користна цел... Винаги съм била на мнение, че ако обичаш някого, не трябва да знае абсолютно всичко, което си правил. Сам казваш добре сте си били, що трябва да я нараняваш и с това ? Сам установи, че не цени честността ти, а набляга на това, което си свършил. Извода => както казах понякога е по-добре да замълчиш за общото благо. За всички моралисти и абсолютно честни хора, които ще се възмутят... живи и здрави, това с достойните хора, които са биват оценени по думи, а не по постъпки, винаги е било само хубав филм. Кофти а....
Не съм от най-големите моралисти, но ако направя нещо такова и в същото време съм с някой, към който имам чувства, знам, че ще ми тежи постоянно на съвестта и ще трябва да изплюя камъчето. Мисля, че и на автора му беше гузно и не си премълча, което според мен е по-добрият вариант.Затова, преди да се направи нещо се мисли.
heartshapedbox
11-09-2013, 07:09
Малко хора изневеряват от чувства към човека, с който са изневерили. В повечето случаи е просто нагон и необмисляне на възможните последствия.
+
Иначе, правилно си направил, че си и казал.
anonymous708973
11-09-2013, 08:33
Ми кофти, не трябваше да й казваш. Неразкрита лъжа е половин лъжа. Даже тук не е и лъжа. Премълчаване. И то не с користна цел... Винаги съм била на мнение, че ако обичаш някого, не трябва да знае абсолютно всичко, което си правил. Сам казваш добре сте си били, що трябва да я нараняваш и с това ? Сам установи, че не цени честността ти, а набляга на това, което си свършил. Извода => както казах понякога е по-добре да замълчиш за общото благо. За всички моралисти и абсолютно честни хора, които ще се възмутят... живи и здрави, това с достойните хора, които са биват оценени по думи, а не по постъпки, винаги е било само хубав филм. Кофти а....
Всякаква изневяра бих опитала да простя. Освен изневяра на нагла курва.
Не ценяла честността? Значи ако я цени, задължително трябва да му прости? Не може ли да я оцени и да му бие шута?
"Общо благо" ли? Кого лъжеш?!
Не претендирам да съм моралистка, изневерявала съм, не мога да съм 100% сигурна, че няма пак да го направя, нито пък бих признала абсолютно винаги. Обаче... премълчаването може да има милион причини. Тази, която ти изтъкваш, е смешна, недостойна... жалка дори. Не било користна цел? Абсолютно користна цел е да си спасиш задника, да нямаш топки да си понесеш последствията. И в случая топки трябват и на двата пола. Ако толкова не искаш да нараняваш, се мисли преди това, а не след. Заблуждавай се, че имаш връзка.
Повдига ми се от такива като теб.
Авторе, и ти наглееш. Ти няма как да знаеш дали не се е опитала да ти прости. Няма как да знаеш дали в миналото не се е опитвала да прости на някой друг и просто не може. Носи си кръста.
На мен това: мислех че това момиче е било най-хубавото нещо ,което ми се беше случвало ,а тя ми прави тъпи номера и отгоре на всичко загубих приятелката си .. Честито на мен. ми звучи като "ех, майка му стара, не стига, че дивото не хванах, а и питомното изтървах". Гнусно.
В конкретния случай обаче най-добрият вариант за мен е да си признаеш, но в никакъв случай да не разкриваш колко е специално момичето, с което си изневерил. Това е нараняване едновременно на чувства и его, не познавам човек, който може да се справи и с двете.
Всякаква изневяра бих опитала да простя. Освен изневяра на нагла курва.
Дефинирай т'ва последното.
Он топик:
Трай си бе! Ако не го казваш, не се е случило. Т'ва дето не го знае, не може да я нарани.
Violenza
11-09-2013, 10:38
Трай си бе! Ако не го казваш, не се е случило.
Да бе. Докато не намерят трупа не си убиец.
Авторе, ти наистина си нагъл. Кротни се и нека да ти е обеца на ухото.
е защо се разделихте щом сте с липсвали по нататък
tHe_COolEst_GIrl
11-10-2013, 12:44
Вече станалото станало...Но добре, че си бил честен със приятелката си и си и казал за изневярата, иначе ако сама беше разбрала, щеше много повече да я боли. Постъпил си като един честен човек и си поел последствията, за което ти свалям шапка. Но отсега нататък ако си хванеш приятелка, поне е по-малка вероятността да кривнеш, защото ще знаеш последствията.
anonymous708973
11-10-2013, 13:47
Дефинирай т'ва последното.
Не знам как да го кажа меко, затова ще го кажа направо:
Такива с мнение като твоето и оная, която съм цитирала.
Не знам как да го кажа меко, затова ще го кажа направо:
Такива с мнение като твоето и оная, която съм цитирала.
'Начи ако изчука бившата си в някоя вечер когато сте се скарали, е ок. Ще мислим дори за прошка. Но ако е просто нещо рандом, на пияна глава, без последствия, е непростимо? Това ли беше, което каза?
Има ли значение въобще изневерил съм ,защото в този момент я исках толкова много ,че не мислех,след това мисля,че постъпих правилно и си признах,тя е преценила,че не ме иска в живота си и това е.Аз съм окей с това,защото сгреших и нищо не мога да направя.
leadyflame
11-10-2013, 17:25
Ок си, щото не си я взимал насериозно. Т'вай
baby_baby
11-10-2013, 19:31
Ако беше толкова влюбен в притятелката си колкото казваш нямаше да преспиш с бившата много тъпо си постъпил
Mr.Killer
11-10-2013, 22:34
Доста кофти са протекли нещата..
psychopath
11-11-2013, 03:56
Преебал си се! Трай си до последно и нема ядове. :Д
urlittlelady
11-11-2013, 11:23
според мен лично всеки човек има такава луда, необяснима любов в живота си, но тя е само една и за съжаление е много трудно тя да завърши с добър край...
<<< именно!!!!
по темата: не знам какво да ти кажа. Може би е по-добре да оставиш сегашната. Ако чак толкова държеше на нея, нямаше да "изключиш"..
Жалко за теб, за потърпевшата .. и най - вече искрени съжаления за госпожицата, която си е постигнала замисъла.
anonymous708973
11-11-2013, 12:55
'Начи ако изчука бившата си в някоя вечер когато сте се скарали, е ок. Ще мислим дори за прошка. Но ако е просто нещо рандом, на пияна глава, без последствия, е непростимо? Това ли беше, което каза?
Не, това, което казвам, е, че ако бях мъж и ми изневерят и после чуя някакво производно на "Трай си бе, ако не си признаеш, не се е случило", госпожицата ще хвърчи с шутове през вратата.
Ненавиждам нагли хора. Като си изневерил, правилната постъпка е да си по-нисък от тревата и да събираш небето и земята, за да ти повярва половинката ти отново, ако изобщо реши да се опитва да ти прости.
В случая на теб ти е "простено" (макар че коя съм аз да ти "прощавам"), защото от постовете ти съм останала с впечатлението, че не си имала сериозна връзка, не желаеш такава и ти се живее в момента. Като попаднеш на човек, който да си заслужава, доста от вижданията ти ще се ошлайфат.
Ама на оная горе... дето твърди, че има връзка... смях.
Знам, че възгледите ми някой ден могат да претърпят някакъв коренен обрат, това е вероятност, която е налична за всички, но не мога да разбера как с лекота предпочитате това, което "е правилно", вместо това което е добре за вас. Нали уж всички се борим/си търсим щастието...
anonymous708973
11-11-2013, 19:26
Знам, че възгледите ми някой ден могат да претърпят някакъв коренен обрат, това е вероятност, която е налична за всички, но не мога да разбера как с лекота предпочитате това, което "е правилно", вместо това което е добре за вас. Нали уж всички се борим/си търсим щастието...
Отговорът е доста прозаичен.
Когато съм във връзка, има човече, чието щастие понякога е преди моето. Вярно, няма да му е много готино да чуе такова нещо, но в дългосрочен план ще ми е благодарен, че го знае.
Да не говорим как е "добре" за мен съзнанието ми да свиква с тази мисъл? С мисълта, че мога да причиня всичко на най-близкия си човек, щото... докато не го знае, всичко е наред? Не е здравословно и за самата мен. Няма да навлизам в темата как в определени случаи признанието е чисто и просто егоизъм, защото е освобождаване на собствената съвест.
И още нещо - с кви очи ще вдигна скандал на тоя същия човек следващия път, когато ме издразни с нещо? С кви очи ще му отворя уста?
При мен се случва същото.Възка почти 3 години, след това ново момче и след месеци пак се появява бившия ми.Само че при мен стана друго, аз осъзнах, че както казаха по нагоре " искам да си върна за малко това, което обичах " и го направих, но признах всичко на момчето с което бях и се разделихме.Сега има отново нещо между мен и бившия ми приятел, но не знам дали има смисъл отново, времето ще покаже :)