tit
11-09-2013, 17:06
Здравейте...Ще започна направо и наистина се надявам някой просто да ми даде съвет,защото започнах сериозно да се притеснявам. Имах връзка година с едно момче, което постоянно ме лъжеше аз прощавах но в крайна сметка не успях да му се доверя и многото караници доведоха до раздяла. Сега съм с друго момче половин година вече. През която бяхме се разделили за 2 седмици и спал с бивша. Призна ми го точно когато си легнах с него... дали заради гузна съвест .. дали защото се е стреснал да не разбера от другаде,това не знам. Лягал си с нея просто ей така дори когато не бил с мен.. а докато беше с мен са излизали с компания пак и на дискотека са ходили.. и той твърди че се е случило само веднъж? И тука идва моя проблем. Не вярвам! Най-добре да се разделим.. се пак каква връзка ще е когато нямаш доверие на човека с който си? Мъчителна.Натоварваща. За седмица две контролирам се.. гледам да не мисля за това, но тези съмнения не ме оставят. И от няколко дена толкова го мисля .. направо ми се реве,нямам желание да говоря с него,само при мисълта че може да го е правил повече от веднъж и да ме лъже ... това ме побърква. Знам че звуча като някое лигла дето да реве за простоти но толкова много искам да му вярвам и всичко да е както си е по принцип,нямаме проблеми...хубаво ми е с него .. и даже като си ги мисля тези неща за малко да се видим коренно се променям. Но за кратко. Последния път точно защото не съм му вярвала се стигна до разделя.. и знам,че аз съм си виновна и аз си го правя. Постоянно мисля как при най-малката възможност ще си легне с друга .. ще го направи. Ако наистина е сигурен че няма да разбера ще го направи. И най-интересното.. точно когато станаха тези неща и ги разбрах и т.н ... изведнъж започна да си иска личното пространство. Бих го уважила колкото и ревнива да съм .. но за какво лично пространство настоява след като знае на мен какво ми е точно сега. "нищо не съм правил, не бих ти изневерил,ти си ми най-важна" .. Ами тези изречения не са ми достатъчни. А и където е текло пак ще тече не е ли така? Щом веднъж го е направил защо да не го направи пак? А и като знам че преди си падаше "курва" (с извинение) е крайно наивно да вярвам, че би се променил заради мен? Един човек такъв ли си е,ще си остане такъв. Всичко правя за да му се доверя,да не натяквам,да не ревнувам и най-вечно гледам самата аз да не си вкарвам глупости в главата. Но аз кажа ли си "лягал си е с други и преди" чуя ли отговор различен от този да ми отрича и т.н просто не го приемам. Аз НЕ СЪМ СИГУРНА дали нещо е станало,но си го набивам в главата,че е и споря че е докато не ми кажат "да така беше". Понякога си мисля какво лошо има когато нещата са лъжливи и все пак розави? Когато не знаем истината и все пак сме щастливи.. ? Това донякъде ме успокояваше преди.. просто в момента ми иде да сложа край и колкото и да ме боли няма ли да е по-добре отколкото да продължавам да се измъчвам така? Обичам го страшно много. Затова и досега продължавах да опитвам. Но виждам, че не мога.Знам,че не мога да продължа така,защото тъпча на едно място. Благодарна съм на всеки който го е прочел.