vagarious
11-10-2013, 15:29
Така, няма да разказвам отново моята история, а направо ще дам линк и ще дообесня някой неща: http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/555639-%D0%9A%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%B1-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9
Та, минаха вече почти 2 месеца и аз все още виждам в него това, което написах в темата си преди месец - студ, нови момичета, нови хора ... забавления нон-стоп и щракане с пръсти.
Работата е там, че нещата почти съм ги приела, вече не преживявам нещата така, както преди месец .. но имам толкова много въпроси към него, имам нужда от отговори и душевен мир .. все неща, които само той може да ми даде.Опитах се да разговарям с него за тези неща, но той много бързо пали и се превръща в чудовище .. крещи ми, избухва и казва, че не иска да говори за тези неща повече.Бяга от тези разговори като опарен.Да, но аз имам нужда и смятам, че съм готова да чуя от него това, което сама съм си съчинила като отговор.Не мога да понасям вече това напрежение в гърдите, не мога да спя .. нищо не правя като хората и то само, защото мисля за тези неща.Сама за себе си не мога да поставя края .. искам да се осовободя от всичко, което е в главата ми.
Въпросът ми към вас е, редно ли е да поискам такъв разговор?Има ли смисъл, заблуждавам ли се някъде в нещо и ако да, в какво? Как да пусна нещо, за което не съм почувствала, че трябва да го направя? Искам всичко да ми е изяснено и дори после отново да боли, все си мисля, че ще ми е по-лесно да преглътна нещата.Има разлика когато се чудиш и когато вече знаеш всичко, от което имаш нужда .. Имам в себе си натрупан гняв, осъзнавам някой неща и разсъждавам трезво, а не сълзливо хххаа и мисля, че и аз ще мога да разговарям като зрял човек, а не плачейки, да го отблъсна още повече.
Ох много объркано стана, мисловната ми дейност доста е зациклила в момента хах .. е, какво мислите? :(
Та, минаха вече почти 2 месеца и аз все още виждам в него това, което написах в темата си преди месец - студ, нови момичета, нови хора ... забавления нон-стоп и щракане с пръсти.
Работата е там, че нещата почти съм ги приела, вече не преживявам нещата така, както преди месец .. но имам толкова много въпроси към него, имам нужда от отговори и душевен мир .. все неща, които само той може да ми даде.Опитах се да разговарям с него за тези неща, но той много бързо пали и се превръща в чудовище .. крещи ми, избухва и казва, че не иска да говори за тези неща повече.Бяга от тези разговори като опарен.Да, но аз имам нужда и смятам, че съм готова да чуя от него това, което сама съм си съчинила като отговор.Не мога да понасям вече това напрежение в гърдите, не мога да спя .. нищо не правя като хората и то само, защото мисля за тези неща.Сама за себе си не мога да поставя края .. искам да се осовободя от всичко, което е в главата ми.
Въпросът ми към вас е, редно ли е да поискам такъв разговор?Има ли смисъл, заблуждавам ли се някъде в нещо и ако да, в какво? Как да пусна нещо, за което не съм почувствала, че трябва да го направя? Искам всичко да ми е изяснено и дори после отново да боли, все си мисля, че ще ми е по-лесно да преглътна нещата.Има разлика когато се чудиш и когато вече знаеш всичко, от което имаш нужда .. Имам в себе си натрупан гняв, осъзнавам някой неща и разсъждавам трезво, а не сълзливо хххаа и мисля, че и аз ще мога да разговарям като зрял човек, а не плачейки, да го отблъсна още повече.
Ох много объркано стана, мисловната ми дейност доста е зациклила в момента хах .. е, какво мислите? :(