Cyandreamer
11-14-2013, 10:47
Окей. Темата ми не е много за любов, но все пак ще пиша тук.
Млад човек съм. Работохолик до някъде, работя на няколко места, градя кариера. Да речем, че това е единственото място, където знам, че като вложа усилия, ще се отплатят - с резултати. Дори не ми дреме за пари. Търся развлечение, разнообразие, емоция в това, което правя. И намирам.
В последно време имах много приятели. Лошото е, че наруших няколко правила.
А основното нещо е - че винаги отстъпвам. Мамка му. Винаги, и просто от днес слагам точка на това.
1. Не живей с приятелите си.
-- Да, когато живееш с някого , с когото имате весели отношения навън - вкъщи нещата се сбозват. Буквално.
И когато стане скандал - дори и да не съм виновна - отстъпвам. Защото на мен ми лесно да преглътна.
2. Не прави бизнес с приятелите си - да, когато буташ на някого пари и признание в ръцете, той го приема за даденост. Буквално. Мама и тате го хранят и му купуват всичко последна мода - и ще ми обяснява, че не иска с нищо да се занимава и да работи, защото е над тези неща. Да, тя още е ученичка и се мисли за специална, и мисли, че всичко ще й дойде отгоре.
Както и да - пое ангажименти към мен. След което освен, че не ми каза, че няма да ги изпълни - спря да си вдига телефона доста след крайния срок. Много хора на нейно място щяха да искат да се занимават с това. Но тя е твърде специална.
3. На приятелите ти не им дреме за теб - окей, всички съм ги изслушвала за всичките им драми. Подкрепяла съм ги за всичко. Обяснявала съм им нещо, ако не е ясно. Не съм парадирала с това, че знам повече. Винаги съм била шута в компанията. Детето. Всички ме наричат детето.
--- И е добре да ме наричат детето. Така се утешават. Утешават се, че съм малка и не се взимам навътре и така спокойно могат да се отпускат пред мен, защото за всичко, за което имат притеснения - сексуалност, проблеми - аз съм тотали окей, ако ще и човек да се убили.
Ако бях поставила някаква граница в отношенията ни - щяха да ме хейтят, защото имам професионални успехи и не ми липсват мъже. Да, не съм красавица. Да, нямам идеално тяло. Но никога не съм останала без компания.
Та, просто ми е шибано. Шибано ми е, че помагам на много хора, а те дори не искат да ме изслушат, когато съм опитала да кажа нещо.
Шибано ми е, че трябва да си изгладя яката на ризата, да си направа косата на кок, да спра да приказвам и да искам в замяна.
Така или иначе малко женски неща останаха в мен, още по-малко ще останат.
Не, наистина хора, такива ли сте - когато някой иска да ви помогне доброволно или да ви даде работа - вие се дърпате, защото сте специални и заслужавате повече? Само, защото някой ви предлага нещо достъпно, вие се дърпате?
Защото съм сигурна, че ако това, с което се занимавах го изкарвах все едно е супер сериозно ( а то е, лололо ) , тежко и сложно, вие щяхте да се чувствате по-добре, когато го получите?
Ако не бях толкова отворена емоционално - даваща и разбираща - ами строга и поставяща границата - сигурно щяхте да се опитвате да ми се докажете и да се респектирате, а не да споделяте и да се отпускате, и после игнор.
И жалкото е, че винаги, когато се запозная с някого, и разбере с какво се занимавам - веднага се започва с първоначален хейт. Ужасно е. И мъжки, и женски. Всъщност, нямам против хората да ми се правят - предпочитам да ми се правят, от колкото да се комплексират от мен. И в общия случай крия какво правя, докато някой алфа мейл не прекали.
И веднага, за да не ме хейтят , се започват коментарите - ами то, като си млад, трябва да си живееш живота, то или учене/работа, или живот, като загубиш равновесието ..
Дейба. Да го духате. Цял живот сте седели при мама и тате, говорете ми, че не съм си живяла живота ( към хората, които ми правят тези коментари.) . Говорете ми, че не знам какво е да киснеш по барове и дискотеки, да се прибираш с някого, да се напиете и да вършите мизерии, да отидеш на няколко стотин / хиляда километра от вкъщи сама, да си изкарваш яко с местните.
Само че това не трябва да го споделям. Защото ще ме нахейтят, че съм странна и луда. Йеп, това е което правят.
Единственият човек, който няма нищо против мен, е майка ми. Разбира почти 90% от нещата, които се случват около мен, въпреки голямата разлика в годините. И се опитва да ме разбира, да не може да навакса с всичко. И тя е общо взето това, което имам, след като всички ме залеят с историите си след като помогна на всеки.
А на нея почти не съм помогнала. Единствено й помагам, като не я занимавам с разходите ми още от гимназията.
Нее, просто искам да ви кажа. Разочарована съм.
Разочарована съм, че хората не осъзнават какво е време. Не осъзнават, че тече. Че във всеки един момент, в който не правиш нищо, губиш възможност да правиш нещо. И сериозно го имам предвид. Буквално, когато е 11 вечерта и в 11 сутринта имам работа, знам, че имам 6 часа да се подготвя, 5 часа да спя и 1 час да се оправя. Всеки ден ми е така.
Крада малко почивка, както и сега , за да се отдам на нещо, което хейтя в себе си - желанието да общувам. Тук го правя, защото навън се забавлявам, ако излизам, а не хленча.
Разочарована съм, че хората са скучни. Ходят на кино и гледат американски помии. Ходят в студентски на чалга в продължение на години - дейба, как не им писва, на мен ми писна за по-малко от година.
На хората драмите са - няма пари, няма секс, да взема вИшото, да намеря истинската любов, да живея скучен живот след това и да се утешавам че е нормално - не, не е нормално връзките ви да са скучни.
Не е нормално да живеете всеки ден и да чакате времето да минава.
Какво чакате?
Дано не съм засегнала някого, не е към никого конкретно.
Хубав ден.
Млад човек съм. Работохолик до някъде, работя на няколко места, градя кариера. Да речем, че това е единственото място, където знам, че като вложа усилия, ще се отплатят - с резултати. Дори не ми дреме за пари. Търся развлечение, разнообразие, емоция в това, което правя. И намирам.
В последно време имах много приятели. Лошото е, че наруших няколко правила.
А основното нещо е - че винаги отстъпвам. Мамка му. Винаги, и просто от днес слагам точка на това.
1. Не живей с приятелите си.
-- Да, когато живееш с някого , с когото имате весели отношения навън - вкъщи нещата се сбозват. Буквално.
И когато стане скандал - дори и да не съм виновна - отстъпвам. Защото на мен ми лесно да преглътна.
2. Не прави бизнес с приятелите си - да, когато буташ на някого пари и признание в ръцете, той го приема за даденост. Буквално. Мама и тате го хранят и му купуват всичко последна мода - и ще ми обяснява, че не иска с нищо да се занимава и да работи, защото е над тези неща. Да, тя още е ученичка и се мисли за специална, и мисли, че всичко ще й дойде отгоре.
Както и да - пое ангажименти към мен. След което освен, че не ми каза, че няма да ги изпълни - спря да си вдига телефона доста след крайния срок. Много хора на нейно място щяха да искат да се занимават с това. Но тя е твърде специална.
3. На приятелите ти не им дреме за теб - окей, всички съм ги изслушвала за всичките им драми. Подкрепяла съм ги за всичко. Обяснявала съм им нещо, ако не е ясно. Не съм парадирала с това, че знам повече. Винаги съм била шута в компанията. Детето. Всички ме наричат детето.
--- И е добре да ме наричат детето. Така се утешават. Утешават се, че съм малка и не се взимам навътре и така спокойно могат да се отпускат пред мен, защото за всичко, за което имат притеснения - сексуалност, проблеми - аз съм тотали окей, ако ще и човек да се убили.
Ако бях поставила някаква граница в отношенията ни - щяха да ме хейтят, защото имам професионални успехи и не ми липсват мъже. Да, не съм красавица. Да, нямам идеално тяло. Но никога не съм останала без компания.
Та, просто ми е шибано. Шибано ми е, че помагам на много хора, а те дори не искат да ме изслушат, когато съм опитала да кажа нещо.
Шибано ми е, че трябва да си изгладя яката на ризата, да си направа косата на кок, да спра да приказвам и да искам в замяна.
Така или иначе малко женски неща останаха в мен, още по-малко ще останат.
Не, наистина хора, такива ли сте - когато някой иска да ви помогне доброволно или да ви даде работа - вие се дърпате, защото сте специални и заслужавате повече? Само, защото някой ви предлага нещо достъпно, вие се дърпате?
Защото съм сигурна, че ако това, с което се занимавах го изкарвах все едно е супер сериозно ( а то е, лололо ) , тежко и сложно, вие щяхте да се чувствате по-добре, когато го получите?
Ако не бях толкова отворена емоционално - даваща и разбираща - ами строга и поставяща границата - сигурно щяхте да се опитвате да ми се докажете и да се респектирате, а не да споделяте и да се отпускате, и после игнор.
И жалкото е, че винаги, когато се запозная с някого, и разбере с какво се занимавам - веднага се започва с първоначален хейт. Ужасно е. И мъжки, и женски. Всъщност, нямам против хората да ми се правят - предпочитам да ми се правят, от колкото да се комплексират от мен. И в общия случай крия какво правя, докато някой алфа мейл не прекали.
И веднага, за да не ме хейтят , се започват коментарите - ами то, като си млад, трябва да си живееш живота, то или учене/работа, или живот, като загубиш равновесието ..
Дейба. Да го духате. Цял живот сте седели при мама и тате, говорете ми, че не съм си живяла живота ( към хората, които ми правят тези коментари.) . Говорете ми, че не знам какво е да киснеш по барове и дискотеки, да се прибираш с някого, да се напиете и да вършите мизерии, да отидеш на няколко стотин / хиляда километра от вкъщи сама, да си изкарваш яко с местните.
Само че това не трябва да го споделям. Защото ще ме нахейтят, че съм странна и луда. Йеп, това е което правят.
Единственият човек, който няма нищо против мен, е майка ми. Разбира почти 90% от нещата, които се случват около мен, въпреки голямата разлика в годините. И се опитва да ме разбира, да не може да навакса с всичко. И тя е общо взето това, което имам, след като всички ме залеят с историите си след като помогна на всеки.
А на нея почти не съм помогнала. Единствено й помагам, като не я занимавам с разходите ми още от гимназията.
Нее, просто искам да ви кажа. Разочарована съм.
Разочарована съм, че хората не осъзнават какво е време. Не осъзнават, че тече. Че във всеки един момент, в който не правиш нищо, губиш възможност да правиш нещо. И сериозно го имам предвид. Буквално, когато е 11 вечерта и в 11 сутринта имам работа, знам, че имам 6 часа да се подготвя, 5 часа да спя и 1 час да се оправя. Всеки ден ми е така.
Крада малко почивка, както и сега , за да се отдам на нещо, което хейтя в себе си - желанието да общувам. Тук го правя, защото навън се забавлявам, ако излизам, а не хленча.
Разочарована съм, че хората са скучни. Ходят на кино и гледат американски помии. Ходят в студентски на чалга в продължение на години - дейба, как не им писва, на мен ми писна за по-малко от година.
На хората драмите са - няма пари, няма секс, да взема вИшото, да намеря истинската любов, да живея скучен живот след това и да се утешавам че е нормално - не, не е нормално връзките ви да са скучни.
Не е нормално да живеете всеки ден и да чакате времето да минава.
Какво чакате?
Дано не съм засегнала някого, не е към никого конкретно.
Хубав ден.