Когато завърших всичко ми тръгна наопаки ! Имам нужда от малко подкрепа !

[Viko1]

Здравейте !
Аз съм момче на 23.
2010-та година завърших. Винаги съм мислил че когато завърша ,ще се чувствам свободен и много добре поне докато реша какво искам да уча ! Но уви грешил съм ! Когато завърших в началото всичко беше добре ,не ми се мислеше изобщо за учене тъкмо бях завършил. Родителите ми долу горе се държаха добре. И двамата работят. Търсих си някаква временна работа но не успях да си намеря такава. И известно време работих една която включваше разтоварване на Камиони. Бях си взел и книжка за категория "Б" и Баща ми ми даде да карам неговата кола а той взе да кара друга. Нещата долу горе бяха добре. В последствие много взех да се карам с тях ,защото те не ме разбираха. Излизал съм прибирал съм се късно. А и не само това. Говорят ми за сметки за плащания за пари и много рядко те питат "-Как си днес?" или "-Как мина деня ти днес?" Разбирам ги донякъде но отношението им е винаги някакво материално. През Август продадох Колата ,защото просто реших че не мога да я поддържам в момента. От 1-2 години реших какво искам да уча. Но те дори и в това не ме подкрепят. И може би трябва да се взема в ръце и да се оправя сам. Не говоря за материална подкрепа а за една добра дума от тяхна страна. Но и това не правят. Колкото до роднините ми винаги съм бил подценяван от тях. Най-вече от страна на родителите на Баща ми. Искам да се взема в ръце да уча за приемният си изпит и когато дойде време да се явя и да го взема с висока оценка. Да се запиша да уча това което искам. Така ще се отделя от тях и ще си взема нещата в свои ръце. Имам голямо желание да се реализирам. И да успея. Но чувствам че ми трябва духовна подкрепа. Благодаря ви предварително за отделеното време. Поздрави.

[kPuCkA]

Ако си все още финансово зависим от тях, то няма как.....трябва да ги слушаш (да ги изтърпиш), а ако ли не, то тогава какво по-хубаво от това да кандидатстваш, както си си решил и "дим да те няма"! След като си подценяван...ами направи така, че да има за какво да те ценят, покажи им, че си едно нормалноразвиващо се момче в разцвета на силите си и живота е пред теб, а най-важното е, че знаеш какво искаш! Успех! :))

[onerealman]

Пич, ако знаеш какво искаш, само едно ще ти кажа - не прекъсвай връзката с родителите си ! Ако те са в добри отношения между тях си, значи не трябва да им се сърдиш за съветите и нещата които ти казват или как се отнасят към теб. Родителя никога не мисли злото на детето си. Ако мислиш да учиш задължително помисли над това което ще учиш защото ако те ще те издържат да не пропилеят средствата си на вятъра, ако ще се издържаш сам там ще разбереш за какво става въпрос. Надявам се не искаш да станеш студент заради студентския живот. Помисли над това - това което искаш да го учиш значи искаш и да го работиш, потърси работа или просто някъде където можеш да ходиш и да го учиш това нещо и да го гледаш отделно от университета. Примерно искаш да учиш транспортна техника - намери някой сервиз в който да ходиш да се учиш как се ремонтират автомобили, или искаш да ставаш историк - започни да се срещаш с преподаватели по история които да ти помагат.
Надявам се да съм помогнал.