Viko1
11-17-2013, 11:09
Здравейте !
Аз съм момче на 23.
2010-та година завърших. Винаги съм мислил че когато завърша ,ще се чувствам свободен и много добре поне докато реша какво искам да уча ! Но уви грешил съм ! Когато завърших в началото всичко беше добре ,не ми се мислеше изобщо за учене тъкмо бях завършил. Родителите ми долу горе се държаха добре. И двамата работят. Търсих си някаква временна работа но не успях да си намеря такава. И известно време работих една която включваше разтоварване на Камиони. Бях си взел и книжка за категория "Б" и Баща ми ми даде да карам неговата кола а той взе да кара друга. Нещата долу горе бяха добре. В последствие много взех да се карам с тях ,защото те не ме разбираха. Излизал съм прибирал съм се късно. А и не само това. Говорят ми за сметки за плащания за пари и много рядко те питат "-Как си днес?" или "-Как мина деня ти днес?" Разбирам ги донякъде но отношението им е винаги някакво материално. През Август продадох Колата ,защото просто реших че не мога да я поддържам в момента. От 1-2 години реших какво искам да уча. Но те дори и в това не ме подкрепят. И може би трябва да се взема в ръце и да се оправя сам. Не говоря за материална подкрепа а за една добра дума от тяхна страна. Но и това не правят. Колкото до роднините ми винаги съм бил подценяван от тях. Най-вече от страна на родителите на Баща ми. Искам да се взема в ръце да уча за приемният си изпит и когато дойде време да се явя и да го взема с висока оценка. Да се запиша да уча това което искам. Така ще се отделя от тях и ще си взема нещата в свои ръце. Имам голямо желание да се реализирам. И да успея. Но чувствам че ми трябва духовна подкрепа. Благодаря ви предварително за отделеното време. Поздрави.
Аз съм момче на 23.
2010-та година завърших. Винаги съм мислил че когато завърша ,ще се чувствам свободен и много добре поне докато реша какво искам да уча ! Но уви грешил съм ! Когато завърших в началото всичко беше добре ,не ми се мислеше изобщо за учене тъкмо бях завършил. Родителите ми долу горе се държаха добре. И двамата работят. Търсих си някаква временна работа но не успях да си намеря такава. И известно време работих една която включваше разтоварване на Камиони. Бях си взел и книжка за категория "Б" и Баща ми ми даде да карам неговата кола а той взе да кара друга. Нещата долу горе бяха добре. В последствие много взех да се карам с тях ,защото те не ме разбираха. Излизал съм прибирал съм се късно. А и не само това. Говорят ми за сметки за плащания за пари и много рядко те питат "-Как си днес?" или "-Как мина деня ти днес?" Разбирам ги донякъде но отношението им е винаги някакво материално. През Август продадох Колата ,защото просто реших че не мога да я поддържам в момента. От 1-2 години реших какво искам да уча. Но те дори и в това не ме подкрепят. И може би трябва да се взема в ръце и да се оправя сам. Не говоря за материална подкрепа а за една добра дума от тяхна страна. Но и това не правят. Колкото до роднините ми винаги съм бил подценяван от тях. Най-вече от страна на родителите на Баща ми. Искам да се взема в ръце да уча за приемният си изпит и когато дойде време да се явя и да го взема с висока оценка. Да се запиша да уча това което искам. Така ще се отделя от тях и ще си взема нещата в свои ръце. Имам голямо желание да се реализирам. И да успея. Но чувствам че ми трябва духовна подкрепа. Благодаря ви предварително за отделеното време. Поздрави.