Чувство за хумор

[FuckDaPolice]

кажете ми как да имам хубаво чувство за хумор, защото примерно като сме с приятелки става едно такова неудобно мълчание и не знам какво да кажа или как да се шегувам...скучна съм!

[anonymous895156]

разказвай вицове, ще изглеждаш достатъчно тъжно, за да ти се смеят

[Fisherman]

разказвай вицове, ще изглеждаш достатъчно тъжно, за да ти се смеят

в момента описваш себе си,минус самочувствие

[FuckDaPolice]

разказвай вицове, ще изглеждаш достатъчно тъжно, за да ти се смеят
Не умея да разказвам вицовете по смешен начин плюс това ги мразя никога не са ми смешни.

[anonymous895156]

в момента описваш себе си,минус самочувствие

ха, ако ме познаваше, щеше да знаеш, че сачочувствието ми е изключително високо

[FuckDaPolice]

ха, ако ме познаваше, щеше да знаеш, че сачочувствието ми е изключително високо
Коефицентът на самочувствие е обратно пропорционално на коефицентът на интелигентност.

[OoVasKoO]

Коефицентът на самочувствие е обратно пропорционално на коефицентът на интелигентност.
тва се отнася най-вече за женските ;) :D

[anonymous895156]

Коефицентът на самочувствие е обратно пропорционално на коефицентът на интелигентност.

виж, скъпа пачавро, няма нищо вярно в това, което каза, заучена фраза е. Вярвам, че не си прочела нито една научна статия за самочувствието, да не говорим за книга, понеже цял ден си в сайта на ейвън, чакайки да те наемат за консултантка на шефа

[Chacho]

Чувството за хумор се гради, а не се спуска свише. И както със всяко друго умение, постиженията идват след провалите. Може би да гледа човек на хумора като на умение, което да се развива целенасочено, звучи повърхностно. Но ако не го правиш, за да впечатляваш другите, а за да развиеш вкус и позитивна гледна точка за живота, усилията според мен се оправдават напълно.


Първата стъпка е по-пасивна. Първоначално слушай, гледай и анализирай чуждите шеги. Когато са ти смешни, мисли с какво са добри, а когато не са, мисли какво другите виждат в тях. Опитай се да оценяваш всички форми на хумор, от страхливия и безобиден до гнусния черен хумор. Да го разбираш и да го толерираш са две различни неща. Но именно разбирането обогатява мирогледа.

Втората стъпка е да се престрашиш да практикуваш. Няма да си унищожиш безвъзвратно имиджа, ако се изложиш с лоша шега. Хората бъркаме във всичко, включително и в хумора. А както казах по-горе, шегата предоставя едно по-различно виждане върху реалността. Тоест, тя е вид изразяване на мнение.

Третата стъпка е да създадеш стремеж за търсене на хумора. Старай се да откриваш смешката във всичко. Така или иначе постоянно премисляме случващото се около нас. "Този изпи цялото кафе на екс, сигурно бърза или е много нервен, а може да го прави, за да се покаже пред останалите, пък магазина отсреща е голям, сигурно работи денонощно" т.н. Такива мисли летят през главата ни постоянно. Първоначално ще е трудно да се настроиш, освен подобни изводи да търсиш и хумор в ситуацията. А едно мое наблюдение, което не е задължително да е вярно, е че това търсене на хумора е прелистване на купища смешни качества/ситуации/фрази, които си запаметила и свързването им с текущата ситуация. Абсурдното е смешно, а глупавите постъпки често са смешни, защото са абсурдни. Ако успееш да представиш ситуацията като глупава, може да ти се получи смешката. Като например, че магазинът е направен голям, само за да разбират хората по-лесно, че работи денонощно.

Четвъртата стъпка е да успееш да изразяваш себе си максимално точно чрез хумора. Много от нас са се опитвали безуспешно да пишат стихотворения в ранната тинейджърска възраст. Най-очевидното е, че се стараят първо да сложат рима, след това да сложат смисъл. С хумора може същото да се получи отначало. Нещо може да излезе от устата, защото е смешно, но да създава впечатление каквото не искаш. Като черният хумор например и макар да разсмееш някого, после може да те възприема като черноглед, безчувствен човек. В стъпка три се стараеш да намираш смешното в ситуациите, а в тази стъпка се стараеш да откриваш правилните смешки. Реално, и двете стъпки са филтриране и контрол на мислите.

Можеш да се поинтересуваш повече по темата, има много четива, макар и човечеството да няма много съществен прогрес в областта.

[FuckDaPolice]

Благодаря ти много за отговора, но мисля че моя проблем по- скоро е, че гледам на нещата твърде буквално и не се сещам за смешната страна. Също и не съм много разговорчива, а ми се иска....

[FuckDaPolice]

:)

[yakuza_]

аз съм забелязал, че чувството за хумор или го имаш или не (не мисля, че може да се научи)
и хора, така да кажа "ментално равностойни" на другите (да не ги обиждам с тъпаци), по-силно показват липсата на хумор
другото което е, не мисля, че чувството ти за хумор е единствения проблем

[FuckDaPolice]

аз съм забелязал, че чувството за хумор или го имаш или не (не мисля, че може да се научи)
и хора, така да кажа "ментално равностойни" на другите (да не ги обиждам с тъпаци), по-силно показват липсата на хумор
другото което е, не мисля, че чувството ти за хумор е единствения проблем
Какво намекваш? ако ще злобееш вън !

[Hidayet]

ха, ако ме познаваше, щеше да знаеш, че сачочувствието ми е изключително високо

Очевидно е, че ти е високо, но е очевадно, че е без никакво покритие. :S


виж, скъпа пачавро,

Сельо, не ставаш по-убедителен като наречеш момичето пачавра. ;)

+

Ти най-малко можеш да казваш кой ще изглежда тъжно или смешно. Погледни се какъв си ретард. :razz:

[an7raks]

бла, бал, философии
К'во станА с теб, къде си губиш?

[FuckDaPolice]

:)

[anonymous895156]

Очевидно е, че ти е високо, но е очевадно, че е без никакво покритие. :S

лололололололо


Ти най-малко можеш да казваш кой ще изглежда тъжно или смешно. Погледни се какъв си ретард. :razz:

Защо смяташ, че съм ретард?

[Fisherman]

Чувството за хумор се гради, а не се спуска свише. И както със всяко друго умение, постиженията идват след провалите. Може би да гледа човек на хумора като на умение, което да се развива целенасочено, звучи повърхностно. Но ако не го правиш, за да впечатляваш другите, а за да развиеш вкус и позитивна гледна точка за живота, усилията според мен се оправдават напълно.


Първата стъпка е по-пасивна. Първоначално слушай, гледай и анализирай чуждите шеги. Когато са ти смешни, мисли с какво са добри, а когато не са, мисли какво другите виждат в тях. Опитай се да оценяваш всички форми на хумор, от страхливия и безобиден до гнусния черен хумор. Да го разбираш и да го толерираш са две различни неща. Но именно разбирането обогатява мирогледа.

Втората стъпка е да се престрашиш да практикуваш. Няма да си унищожиш безвъзвратно имиджа, ако се изложиш с лоша шега. Хората бъркаме във всичко, включително и в хумора. А както казах по-горе, шегата предоставя едно по-различно виждане върху реалността. Тоест, тя е вид изразяване на мнение.

Третата стъпка е да създадеш стремеж за търсене на хумора. Старай се да откриваш смешката във всичко. Така или иначе постоянно премисляме случващото се около нас. "Този изпи цялото кафе на екс, сигурно бърза или е много нервен, а може да го прави, за да се покаже пред останалите, пък магазина отсреща е голям, сигурно работи денонощно" т.н. Такива мисли летят през главата ни постоянно. Първоначално ще е трудно да се настроиш, освен подобни изводи да търсиш и хумор в ситуацията. А едно мое наблюдение, което не е задължително да е вярно, е че това търсене на хумора е прелистване на купища смешни качества/ситуации/фрази, които си запаметила и свързването им с текущата ситуация. Абсурдното е смешно, а глупавите постъпки често са смешни, защото са абсурдни. Ако успееш да представиш ситуацията като глупава, може да ти се получи смешката. Като например, че магазинът е направен голям, само за да разбират хората по-лесно, че работи денонощно.

Четвъртата стъпка е да успееш да изразяваш себе си максимално точно чрез хумора. Много от нас са се опитвали безуспешно да пишат стихотворения в ранната тинейджърска възраст. Най-очевидното е, че се стараят първо да сложат рима, след това да сложат смисъл. С хумора може същото да се получи отначало. Нещо може да излезе от устата, защото е смешно, но да създава впечатление каквото не искаш. Като черният хумор например и макар да разсмееш някого, после може да те възприема като черноглед, безчувствен човек. В стъпка три се стараеш да намираш смешното в ситуациите, а в тази стъпка се стараеш да откриваш правилните смешки. Реално, и двете стъпки са филтриране и контрол на мислите.

Можеш да се поинтересуваш повече по темата, има много четива, макар и човечеството да няма много съществен прогрес в областта.

Налага се ,да не се съглася с казаното.Или се раждаш с чувство за хумор или не.Безмислено е да търсиш смешното във всичко и да учиш вицове.Да гледаш да блеснеш винаги в компания винаги.
Хората надерени с такова чувство приемат света пречупват го през собствената си призма и отново го излъчват,като нещо,което се харесва на всички.Човек дори не използва разсъдъка си за тези неща,както казах или го имаш или не.

Просто има хора,които са много добри иронизатори,подигравджии и могат да направят ситуацията смешна.Tова е суровия талант и години на самообучение не могат да се сравняват с него.

[FuckDaPolice]

Даам лееко съм разочарована, но това е...ще си намеря хора, които да ме харесват заради това, което съм :)

[leadyflame]

За това е чувство, защото или го притежаваш или не.

[Fisherman]

ако не те харесват,заради това което си,какъв е смисъла от тези хора

[FuckDaPolice]

Не знам просто някакво подобие на приятели, с които да се разнообразя, да се позабавлявам...изключителн� � трудно си ги намирам, затова гледам да ги запазя като ги намеря..