wonderful_life1
11-18-2013, 20:19
Не знам тук ли е мястото на тази тема. Също така не знам и дали си струва да пиша каквото и да било... Ще започна от там, че днес както си вървях по улицата и срещнах една жена (възрастна), която предлагаше да си купя картичка срещу 1лв. Картичката беше рисувана лично от нея, беше съвсем обикновена, сгънат картон и от едната страна нарисувано нещо. По принцип подминавам такива хора, но днес се спрях, защото видях безнадежността в очите на тази жена! Стана ми мъчно и болно. И аз нямам пари, то кой ли има днешно време... също така не вярвам, че 1 лв ще я оправи, но как да подминеш човек, който се намира в такава ситуация? Страх ме е един ден моите родители да не станат като нея... страх ме е един ден аз да не стана като нея. Нашите баби и дядовци, майки и бащи живеят с мизерни пенсии! На кой нормален човек ще му стигнат 200 лв? В другите държави когато хората остареят, държавата им предоставя възможността да изживеят старините си спокойно, защото го заслужават, но не и тук! Кога ще се променят нещата...? Какво трябва да направим за да се променят? Знам, че съм поредната, която говори и нищо не прави, но кажете ми какво да направя? Ако има някога смисъл бих дала много от себе си да не виждам безнадежността в очите на хората!