Anonymouss
11-20-2013, 18:37
Здравейте :)
Сега ще ви разкажа моята история включваща последните 12 месеца на кратко, и как стигнах до този момент, в който главата ми да е толкова оплетена, че да не знам как да постъпя. Разбирасе има замесено момиче, и тя е главната причина за да се случи това...
Та, аз съм студент в чужбина от година вече и преди 6 месеца се запознах с една групичка от 4 момичета на един български протест. На този протест бях със съкраврирантът ми и след като се запознахме с момичетата, ходихме да пием кафе. Компанията на момичетата беше доста приятна, дори сега сме много близки. Всички проявиха в този ден интерес към мен, но нещо в едно от момичетата ме грабна. Не знам какво бе това, но просто тогава реших, че искам да съм с това момиче. Та, започнахме да излизаме първо заедно двете компании, и след малко време нещата започнаха да се случват. Но започнаха да се случват по един странен за мен начин. Един вид не искаше никой от нашите приятели да ни виждат, че се целуваме или изобщо, че се случва нещо между нас. Когато бяхме в компания все едно сме само приятели, а като сме само двамата всичко се променяше и ставаше просто... невероятно. Тоест, нито бяхме заедно, нито бяхме само приятели... Тогава на няколко пъти провеждах разговори с нея, че това не ме устройва и не ми харесва и тя винаги отговаряше, че в крайна сметка не го прави нарочно и тн. Та нещата бяха така около 2 месеца, след което се случиха едни неща и 2 седмици преди да си заминем за България в крайна сметка проведохме един разговор в резултат на който се стигна до това да сме заедно, и тези 2 седмици всичко беше перфектно. Аз получих място в нейното общежитие и всичко изглеждаше просто... перфектно. След което си заминахме за България за 2 месеца. И от тук започна всичко...
След като се прибрахме в България тя имаше да прави практика и живеем в 2та края на България. Тоест не сме се виждали често, но се чувахме почти всеки ден, пишехме си и тн. И дойде времето да се прибираме. Бяхме си взели билети за един и същи полет, и още щом се видяхме на летището усетих, че нещо не е наред. На летището ни чакаха приятели, прибрахме се, видяхме се с тях и вечерта останахме само двамата. Аз се опитах да я целуна, и тя не ми даде... Бях потресен... Все пак до преди 2 месеца прекарвахме всеки ден заедно по доста време, и си тръгнахме за проклетата ваканция като знаехме, че сме заедно. Но в крайна сметка тя ми обясни, че ме приема само като приятел. Много ме харесва, каза ми, че съм просто перфектен, но за нея така е по-добре. Слушах я доста внимателно как и какво ми обяснява, и в крайна сметка ми говореше някакви глупости които не ги мислеше. Просто не искаше да ми каже истинската причина, която разбрах в последствие. Аз тогава й казах, че повече на нея няма да погледна по друг начин, освен като на приятел, но естествено, това не се получава, защото съм влюбен в нея. И от тогава(от преди 1 месец) просто така се случва, че прекарваме абсолютно всеки ден много време заедно. Спим абсолютно всяка вечер в едно легло(без да правим секс), тя постоянно ме гушка докъто спим. Постоянно ме целува по бузите... Аз й готвя, правя сутрин кафе, пазаруваме задно пътуваме на ляво на дясно и всякакви нормални неща които прави една двойка, освен фактът, че сме само приятели. Звъни ми по няколко пъти на ден и т.н. Всички нови хора с които се запознаваме си мислят, че сме двойка. На няколко пъти вечер като е отворен барът на общежитието и сме доло с приятели и пием, ми се случва да ме гледа така както не ме е гледала до сега. Просто влюбено. И този интерес се зароди след като отказа моята целувка. Толкова заинтересована не беше даже и преди. Но нещо я спира...
Една вечер бяхме в компания и пак бяхме пили и тя тогава обясняваше, че според нея една връзка никога не може да има положителен край. Винаги единият си тръгва и другият страда. Тогава разбрах къде е проблемът... Просто напаснах пърчетата от пъзела. Родителите й са разведени, предната и връзка след 2,3 години е завършила доста тежко. Тя просто има страх от обвързване. И заради тези обстоятелства страдаме и аз и тя. Аз се старая по всякакъв начин, да й покажа, че аз не съм човек, който наранява, защото до сега винаги аз съм страдал във връзките ми.
Но аз не мога да продължавам така. Просто усещам как се влюбвам все повече и повече в течение на времето което прекарваме заедно, и нещата които правим. Та тя ми предложи да ходим на екскурзиа до Лондон през зимната ваканция, и от догодина да си търсим заедно жилище... И в крайна сметка аз не мога така. Просто се измъчвам. Да, страшно приятно ми е да си прекарваме заедно цялото време, но това, че нея един вид я е страх да се обвърже с мен по сериозно ме побърква. От няколко дни се чудя дали да не поговоря с нея и да й кажа, че не мога така, и или ще е с мен и ще продължаваме да си караме така, или трябва наистина да започнем да сме само приятели. Просто не знам дали да изчакам още време в което наистина да се почувства сигурна в мен, или сега да проведа този разговор. Просто не знам ако го проведа какъв ще е изходът. А не искам да я губя... Просто... искам да я запазя до себе си...
Никога не съм искал чужди съвети, и съм действал на своя глава, но в момента просто съм много объркан и се надявам да има хора които да са прочели този "роман" който написах по-горе, и дадат обективно мнение. Благода предварително.
Сега ще ви разкажа моята история включваща последните 12 месеца на кратко, и как стигнах до този момент, в който главата ми да е толкова оплетена, че да не знам как да постъпя. Разбирасе има замесено момиче, и тя е главната причина за да се случи това...
Та, аз съм студент в чужбина от година вече и преди 6 месеца се запознах с една групичка от 4 момичета на един български протест. На този протест бях със съкраврирантът ми и след като се запознахме с момичетата, ходихме да пием кафе. Компанията на момичетата беше доста приятна, дори сега сме много близки. Всички проявиха в този ден интерес към мен, но нещо в едно от момичетата ме грабна. Не знам какво бе това, но просто тогава реших, че искам да съм с това момиче. Та, започнахме да излизаме първо заедно двете компании, и след малко време нещата започнаха да се случват. Но започнаха да се случват по един странен за мен начин. Един вид не искаше никой от нашите приятели да ни виждат, че се целуваме или изобщо, че се случва нещо между нас. Когато бяхме в компания все едно сме само приятели, а като сме само двамата всичко се променяше и ставаше просто... невероятно. Тоест, нито бяхме заедно, нито бяхме само приятели... Тогава на няколко пъти провеждах разговори с нея, че това не ме устройва и не ми харесва и тя винаги отговаряше, че в крайна сметка не го прави нарочно и тн. Та нещата бяха така около 2 месеца, след което се случиха едни неща и 2 седмици преди да си заминем за България в крайна сметка проведохме един разговор в резултат на който се стигна до това да сме заедно, и тези 2 седмици всичко беше перфектно. Аз получих място в нейното общежитие и всичко изглеждаше просто... перфектно. След което си заминахме за България за 2 месеца. И от тук започна всичко...
След като се прибрахме в България тя имаше да прави практика и живеем в 2та края на България. Тоест не сме се виждали често, но се чувахме почти всеки ден, пишехме си и тн. И дойде времето да се прибираме. Бяхме си взели билети за един и същи полет, и още щом се видяхме на летището усетих, че нещо не е наред. На летището ни чакаха приятели, прибрахме се, видяхме се с тях и вечерта останахме само двамата. Аз се опитах да я целуна, и тя не ми даде... Бях потресен... Все пак до преди 2 месеца прекарвахме всеки ден заедно по доста време, и си тръгнахме за проклетата ваканция като знаехме, че сме заедно. Но в крайна сметка тя ми обясни, че ме приема само като приятел. Много ме харесва, каза ми, че съм просто перфектен, но за нея така е по-добре. Слушах я доста внимателно как и какво ми обяснява, и в крайна сметка ми говореше някакви глупости които не ги мислеше. Просто не искаше да ми каже истинската причина, която разбрах в последствие. Аз тогава й казах, че повече на нея няма да погледна по друг начин, освен като на приятел, но естествено, това не се получава, защото съм влюбен в нея. И от тогава(от преди 1 месец) просто така се случва, че прекарваме абсолютно всеки ден много време заедно. Спим абсолютно всяка вечер в едно легло(без да правим секс), тя постоянно ме гушка докъто спим. Постоянно ме целува по бузите... Аз й готвя, правя сутрин кафе, пазаруваме задно пътуваме на ляво на дясно и всякакви нормални неща които прави една двойка, освен фактът, че сме само приятели. Звъни ми по няколко пъти на ден и т.н. Всички нови хора с които се запознаваме си мислят, че сме двойка. На няколко пъти вечер като е отворен барът на общежитието и сме доло с приятели и пием, ми се случва да ме гледа така както не ме е гледала до сега. Просто влюбено. И този интерес се зароди след като отказа моята целувка. Толкова заинтересована не беше даже и преди. Но нещо я спира...
Една вечер бяхме в компания и пак бяхме пили и тя тогава обясняваше, че според нея една връзка никога не може да има положителен край. Винаги единият си тръгва и другият страда. Тогава разбрах къде е проблемът... Просто напаснах пърчетата от пъзела. Родителите й са разведени, предната и връзка след 2,3 години е завършила доста тежко. Тя просто има страх от обвързване. И заради тези обстоятелства страдаме и аз и тя. Аз се старая по всякакъв начин, да й покажа, че аз не съм човек, който наранява, защото до сега винаги аз съм страдал във връзките ми.
Но аз не мога да продължавам така. Просто усещам как се влюбвам все повече и повече в течение на времето което прекарваме заедно, и нещата които правим. Та тя ми предложи да ходим на екскурзиа до Лондон през зимната ваканция, и от догодина да си търсим заедно жилище... И в крайна сметка аз не мога така. Просто се измъчвам. Да, страшно приятно ми е да си прекарваме заедно цялото време, но това, че нея един вид я е страх да се обвърже с мен по сериозно ме побърква. От няколко дни се чудя дали да не поговоря с нея и да й кажа, че не мога така, и или ще е с мен и ще продължаваме да си караме така, или трябва наистина да започнем да сме само приятели. Просто не знам дали да изчакам още време в което наистина да се почувства сигурна в мен, или сега да проведа този разговор. Просто не знам ако го проведа какъв ще е изходът. А не искам да я губя... Просто... искам да я запазя до себе си...
Никога не съм искал чужди съвети, и съм действал на своя глава, но в момента просто съм много объркан и се надявам да има хора които да са прочели този "роман" който написах по-горе, и дадат обективно мнение. Благода предварително.