skizzz
11-24-2013, 20:26
Здравейте. Реших да споделя един от най-главните си проблеми в момента. Момче на 19г. съм, приятелката ми е с година по-малка. Заедно сме вече 4-ти месец, и колкото и смешно да звучи за някои хора, това е най-сериозната ми връзка в момента, не в отношение на времетраене, а чисто човешко отношение един към друг. Рядко имаме спорове и кавги, защото и двамата сме на мнение, че когато има нещо - си го казваме и сме си изяснили много от нещата. Моят проблем обаче е със самият мен, и колкото и пъти да се опитам да разговарям с нея, така че по някакъв начин да улесня и себе си, колкото и пъти да ме успокоява и да си казваме приказки, които пораждат доверие и спокойствие за вбъдеще никога не успявам на 100% .. Миналата година за мен беше ужасна. Загубих човек, когото много обичах, лутах се доста време със сумати ножове, забити в гърба, вечерта на бала ми беше ужасна (наркотици, изнасилвания, изневери.. гаден цирк, братче). Близки до мен хора са изпадали неколкократно в ситуация, на косъм от смъртта, заради глупости по дискотеки породени от подобни неща, на тези, които изброих. Именно от там ми идват и повечето притеснения за връзката. Аз също съм и първият сериозен, не е и преспивала с друго момче до сега, в обща компания сме от доста време и всички твърдят, че е момиче, което не би посегнало на наркотици, не би ми изневерило, не би си тръгнала просто ей така. Сигурно звучи детински и забавно, но сме много привързани един към друг. Сигурно някои от вас знаят чувството - както си живееш в черната дупка сумати време, изведнъж идва някой, който преобръща целия ти свят за по-добро... Малко се отклоних, за това да разясня. От няколко седмици, без да е имало конкретен повод постоянно ме налягат страховете точно ей за тия неща, просто когато не е до мен (а ние се виждаме почти всеки ден) ми изплуват какви ли не неща в съзнанието, налягат ме и ме влошават и физически и психически. Някои казват, че с подобни неща бих я прогонил от мен и сигурно са прави. Идеята ми е, че в никакъв случай не искам това да става, не искам да я губя за нищо на света. За това по-конкретно въпросът ми е - как да се справя с това параноично чувство, което ме наляга постоянно, породено от гадните неща в миналото? При положение, че може би най-накрая съм попаднал на нещо свястно и съм го заобичал и просто не искам да го губя..
ПС: Моля ви за свестни съвети, няма нужда да си избиваме комплекси тук или да се смеем на чужд гръб, без да сме стъпали в чуждите обувки. Благодаря! :)
ПС: Моля ви за свестни съвети, няма нужда да си избиваме комплекси тук или да се смеем на чужд гръб, без да сме стъпали в чуждите обувки. Благодаря! :)