AKJSDHLX
11-25-2013, 17:48
мии здравейте...сега ще ви споделя моята история, защото ми е нужно наистина всичко всичко да си излея и да споделя разочарованието си.
Такам...всичко започна преди около 3години...в една детска градина.Там се запознах с НЕГО.Направи ми впечетление веднага, не знам защо.Около 2-3седмици се засичахме от време на време, тъй като аз ходих с негов приятел.Приятеля му ме заряза, и същата вечер ми писа ТОЙ.Въпреки, че изобщо не се познавахме, аз бях много разстроена и цяла вечер говорих с него по скайп, а той се опитваше да ме успокои.Не се разкривам пред непознати така..но просто усетих, че мога да му вярвам.След около 2седмици минимален контакт, прекарахме една цяла неделя в чат.Той ми обясняваше за някакво момиче, по което много си пада, но нямал шанс с нея.Същата вечер излязохме на кафе, след това се разхождахме, след това седнахме на една беседка и въпреки, че беше поне -10градуса, на нас изобщо не ни беше студено.Седяхме, говорихме си, смеехме се, докато изведнъж той не ме целуна.Аз бях в шок.Оказа се, че момичето за което ми е говорил всъщност съм била аз..и се е опитвал да се дистанцира от мен, заради кофти ситуацията с приятеля му, но в крайна сметка е решил, че трябва да ме опознае.След този ден всичко се промени.Бяхме заедно във всяка свободна минута.Беше вълшебно.Дори на бала му, класната му ме разпрегръща :Д..става ми смешно дори.. и така..година и половина.Бяхме наистина щастливи.Обичахме се.Вярвахме си, докато не дойде юни месец 2012година.След цялата еуфория покрай бала му, матурите и т.н. аз се запознах с един стар негов приятел, с когото вече не се разбират толкова.Имахме доста общи неща и си допаднахме много.Той си имаше човек до себе си, както и аз.Отношенията ни бяха чисто приятелски, но моето момче не мислеше така.Караниците ни станаха много сериозни.Дори се разделихме за около седмица, поради причината, че някакво момиче говорило на наши общи приятели как тя и моето момче са заедно, как той вече не бил с мен.Началото на юли аз заминах за Англия, но малко преди това се видяхме, поговорихме, събрахме се и всичко беше 6 преди да замина, докато един ден, както си стоях на компютъра и говорих с един приятел, разбрах, че той е с нея.Писах му, но той разбира се отрече.Тогава прекратих всякаква връзка с него.
Върнах се в България към края на юли и толкова много исках да му се обадя, но не го направих.И така 2седмици, докато една вечер не излязох с най-добрия му приятел на по бира.Поговорихме си, посмяхме се, но той толкова ми напомни за него, че на път към вкъщи реших да мина през тях.Той живее сам и видях, че у тях свети, за това и направо почуках на вратата.Той ми отвори и тогава видях нейните обувки.Директно се обърнах и тръгнах, но той ме спря, прегърна ме, извини ми се за всичко и ми каза, че ще оправи нещата.След известно време се събрахме за малко, но след това отново се разделихме заради нея.Не можах да разбера защо трябва да е и с двете, какво не му давах аз...
И така...от септември 2012 до днешната дата всичко е едно и също...прекъсваме отношенията си, после се виждаме случайно или просто си звъним...виждаме се...даваме си празни обещания..прекарваме малко време заедно..после пак се разделяме и всичко отначало.Последният път поне ми каза причината поради която е с това момиче.Родителите му и всички негови роднини са влюбени в нея, докато мен не ме харесваха толкова много, по простата причина, че когато той беше с мен, беше себе си, правихме много глупости заедно, но все пак бяхме още деца.Каза ми, че живота му с нея е по-лесен, защото получава всичко, което поиска от техните, тъй като те си мислели, че когато е с нея, не прави нищо нередно.Бях наранена, но все пак получих някакъв (дори и толкова тъп) отговор.И въпреки, че той все още продължава да ми повтаря как е обичал и ще обича само мен, на мен ми писна от този кръговрат и реших да сложа край.И мисля, че снощи го направих.Дано наистина е за последно, не мога да понеса повече болка причинена ми от този човек.Все още го обичам, но вече нищо не е както преди.Преди любовта ни беше истинска, детска дори...сега лъжите, болката, караниците..всичко ми идва в повече....Искам да спре да ми липсва...Искам да спра да го обичам..Искам просто тази история да приключи..
Благодаря на всички, които не се изплашиха от големия обем и прочетоха историята ми! :))
Такам...всичко започна преди около 3години...в една детска градина.Там се запознах с НЕГО.Направи ми впечетление веднага, не знам защо.Около 2-3седмици се засичахме от време на време, тъй като аз ходих с негов приятел.Приятеля му ме заряза, и същата вечер ми писа ТОЙ.Въпреки, че изобщо не се познавахме, аз бях много разстроена и цяла вечер говорих с него по скайп, а той се опитваше да ме успокои.Не се разкривам пред непознати така..но просто усетих, че мога да му вярвам.След около 2седмици минимален контакт, прекарахме една цяла неделя в чат.Той ми обясняваше за някакво момиче, по което много си пада, но нямал шанс с нея.Същата вечер излязохме на кафе, след това се разхождахме, след това седнахме на една беседка и въпреки, че беше поне -10градуса, на нас изобщо не ни беше студено.Седяхме, говорихме си, смеехме се, докато изведнъж той не ме целуна.Аз бях в шок.Оказа се, че момичето за което ми е говорил всъщност съм била аз..и се е опитвал да се дистанцира от мен, заради кофти ситуацията с приятеля му, но в крайна сметка е решил, че трябва да ме опознае.След този ден всичко се промени.Бяхме заедно във всяка свободна минута.Беше вълшебно.Дори на бала му, класната му ме разпрегръща :Д..става ми смешно дори.. и така..година и половина.Бяхме наистина щастливи.Обичахме се.Вярвахме си, докато не дойде юни месец 2012година.След цялата еуфория покрай бала му, матурите и т.н. аз се запознах с един стар негов приятел, с когото вече не се разбират толкова.Имахме доста общи неща и си допаднахме много.Той си имаше човек до себе си, както и аз.Отношенията ни бяха чисто приятелски, но моето момче не мислеше така.Караниците ни станаха много сериозни.Дори се разделихме за около седмица, поради причината, че някакво момиче говорило на наши общи приятели как тя и моето момче са заедно, как той вече не бил с мен.Началото на юли аз заминах за Англия, но малко преди това се видяхме, поговорихме, събрахме се и всичко беше 6 преди да замина, докато един ден, както си стоях на компютъра и говорих с един приятел, разбрах, че той е с нея.Писах му, но той разбира се отрече.Тогава прекратих всякаква връзка с него.
Върнах се в България към края на юли и толкова много исках да му се обадя, но не го направих.И така 2седмици, докато една вечер не излязох с най-добрия му приятел на по бира.Поговорихме си, посмяхме се, но той толкова ми напомни за него, че на път към вкъщи реших да мина през тях.Той живее сам и видях, че у тях свети, за това и направо почуках на вратата.Той ми отвори и тогава видях нейните обувки.Директно се обърнах и тръгнах, но той ме спря, прегърна ме, извини ми се за всичко и ми каза, че ще оправи нещата.След известно време се събрахме за малко, но след това отново се разделихме заради нея.Не можах да разбера защо трябва да е и с двете, какво не му давах аз...
И така...от септември 2012 до днешната дата всичко е едно и също...прекъсваме отношенията си, после се виждаме случайно или просто си звъним...виждаме се...даваме си празни обещания..прекарваме малко време заедно..после пак се разделяме и всичко отначало.Последният път поне ми каза причината поради която е с това момиче.Родителите му и всички негови роднини са влюбени в нея, докато мен не ме харесваха толкова много, по простата причина, че когато той беше с мен, беше себе си, правихме много глупости заедно, но все пак бяхме още деца.Каза ми, че живота му с нея е по-лесен, защото получава всичко, което поиска от техните, тъй като те си мислели, че когато е с нея, не прави нищо нередно.Бях наранена, но все пак получих някакъв (дори и толкова тъп) отговор.И въпреки, че той все още продължава да ми повтаря как е обичал и ще обича само мен, на мен ми писна от този кръговрат и реших да сложа край.И мисля, че снощи го направих.Дано наистина е за последно, не мога да понеса повече болка причинена ми от този човек.Все още го обичам, но вече нищо не е както преди.Преди любовта ни беше истинска, детска дори...сега лъжите, болката, караниците..всичко ми идва в повече....Искам да спре да ми липсва...Искам да спра да го обичам..Искам просто тази история да приключи..
Благодаря на всички, които не се изплашиха от големия обем и прочетоха историята ми! :))