Прецаквам се сама.. имам нужда от помощта ви!

[inSanee]

Така имам приятел от почти година вече. Всичко беше наред до момента в който изведнъж нещо започна да ми става.
Продължавам да имам чувства към него (и то не какви), но ми я няма тръпката вече.
"Любовта на живота ми" се появява в случая. Винаги се сеща за мен в най-неподходящото време и просто няма как да го игнорирам по никакъв начин.
Естествено всичко ми се преобърна.. чувства, желания, планове .. мечти..
И тук се стига до момента в който аз лъжа приятеля ми, за да мога да говоря с друг човек. Той мрази лъжата. Няма начин да му кажа, прави големи скандали за малки неща, а за това .. не знам какво ще се случи просто..
Надеждата ми е, че няма да има как да разбере.
Щастливо ми е за нещата, които си говорих с този човек, но .. до къде ще се стигне. Не е от града ми. Рядко общуваме. Той ме забравя, а след дълго време отново се подсеща, че има едно момиче, което е лабилно пред него.
Но всеки знае щастието от гласа на човека който толкова време сте мечтали да чуете.

Нормално ли е, при положение, че си имам сериозен приятел, да има моменти в които да се сещам за това момче, а сега както в случая да му обърна внимание и да пренебрегна момчето, което адски много ме обича?
В главата ми е една голяма каша. Не знам как ще я свърша цялата тая работа, обаче няма да е в полза за мен определено....

[Djenka]

Просто си го преодоляла.
Тъпо е от твоя страна да се криеш и да лъжеш.
Просто му кажи, че вече я няма тръпката, и готово.

[SonataArctica]

Срещаш нещо ново и различно. Нормално е да проявиш интерес. Мисля че това ще отмине. Не е хубаво да лъжеш приятеля си... Би ли загърбила сериозната си връзка за това момче?

[inSanee]

По принцип бих загърбила абсолютно всеки за това момче, но.. в случая просто няма смисъл, тъй като съм сигурна, че пак ще се стигне до момента в който той забрави за мен и си гледа своя живот, защото винаги става така..

[SonataArctica]

Не подвеждай приятеля си тогава. Кажи му истината, не вярвам да заслужава да бъде лъган. Обсъдете го като зрели хора и продължи напред.

[baby_baby]

То кой човек обича лъжата? Тъпо е да лъжеш приятеля си

[BlackEyedPeas]

И ти не знаеш какво искаш и го раздаваш като малка глезла, която не знае кой как ще й дойде, докато накрая няма да има никой.

[~LadyCrawley~]

Аман от такива значи. Имам една позната в училище, която също много ревеше за гадже, хвана си и за нищо го няма. Като си мислиш за другия и този не ти е достатъчен, поне не лъже момчето..

[leadyflame]

Кое по-силно желаеш?

[inSanee]

Не ме нападайте!
Не съм лигла, която не знае какво иска!
Убедена съм, че всеки човек някога е изпадал в ситуация в която просто не знае как да постъпи.
Това, че моята ситуация е такава не означава, че съм някаква която не знае какво иска.

Приятеля ми дълго време съм го имала за единственото и неповторимо момче, което ме е наранявал адски много пъти и съм правила компромиси в името на връзката ни именно, защото знаех, че искам да съм с него.
Тръпката рано или късно отминава. Просто писва понякога всичкото това.

В момента знам, че нямам желание да съм покрай него докато не се изясня напълно със себе си и сега се насилвам сама когато е при мен.

Какво желая повече? Другото момче, защото това са години в които съм искала дори само така да поддържаме някакъв контакт, просто защото ми липсва и искам да си говоря с него.
Тук се стига до ситуацията в която трябва да премълча това, защото приятеля ми ще полудее.. винаги ме е задушавал. Винаги сме се карали когато съм общувала с други момчета. Прекратила съм контакт с прекалено много хора, за да може той да се чувства добре и сигурен.
Не е нормално това според мен.
/казвам ги всички тези неща, за да може да обясня ситуацията по нагледно, защото все още се надявам някой да даде съвет/

[DarkTemplar]

Добре, толкова ли е трудно да се разделиш с приятеля си?

[inSanee]

Всъщност, да.. трудно е! Защото знам, че един вид ще му съсипя живота.. /не преувеличавам наистина е така/
Когато за малко щяхме да се разделим преди 2 месеца някъде, той откачи.. при положение, че беше виновен той и нищо не се беше случило още..
Не искам да знам какво ще се случи и колко време ще ми тежи на съвестта..

[djipsito]

Обсебването не е любов само да ти кажа. Имала съм такъв приятел и съм правила опити да го оставя и все от съжаление или и аз не знам от какво, се връщах. Докато един ден чашата преля и тва беше.

Имаш две възможности.. или проявяваш характер, отстояваш себе си и правиш това, което трябва или продължаваш да си ядеш главата, докато не сътвориш някоя глупост, която ще е по-зле от това просто да заявиш какво искаш И ДА ГО ИЗПЪЛНИШ.

Кофти е, да, не е приятно. Моя бивш обсебен продължаваше да ме търси след това и да ми говори и да ми се обяснява и да плаче пред мен. Не ми беше хубаво, чувствах се отвратително, просто тва беше най-доброто. И за него и за мен. (На мен също ми липсваше друг човек...)

[dimitar_ak]

Ти си с настоящия си приятел не защото го обичаш, а защото си свикнала с него и не искаш да си сама. Мислите ти са с другия. Бих ти препоръчал да се разделите. Обаче не очаквай чудеса и с другия. Струва ми се, че не те иска. Чопли, защото вероятно знае, че си му тръпка, но това непостоянство няма да доведе до никъде.

[Mickey G.]

Защо в момента си със сегашния си приятел, когато имаш чувства към друг? Ако просто ти е трудно да скъсаш с него, това вече е друг въпрос.. Кажи/обясни/намекни че вече не ти е интересно с него, няма тръпка, така-така.. И си готова :)

[JagAlskarDig]

Зарязваш ги и двамата. Емоционално нестабилна си и не можеш/искаш да се бориш с всички сили за никого от двамата. И тримата сте в някакъв вид лъжа. Към сегашния ти приятел вече е изгаснала искрицата магия, чрез силното му влияние над теб те държи към себе си, отделно не смятам за правилно да ограничаваш един човек в контактите му, ако му вярваш и обичаш истински. Трябва да се прескочат някакви граници, за да загубиш тези чувства, а в случая проблемът е при него (издънки и т.н.). Рано или късно, твоята апатия и неговият деспотизъм ще ви разделят, ако не го сториш сама сега. Всеки трябва да знае границата кога да освободи някого от оковите си, ако не - налагаш му го, за да се научи. Другото момче е ясно като бял ден - дали за самочувствие или поради самота, си играе с теб. Не го разбирам този мазохизъм, опарила си се вече веднъж, знаеш го що за стока е, от поста ти разбирам, че сте нямали никакъв вид връзка, само подмятания и хубави разговори, но пак искаш да те боли. Няма незаменими хора, било то "любовта на живота", да не говорим, че хора с подобно поведение не заслужават такъв етикет. Любовта и всички производни се коват всеки ден, не на периоди избираемо.

[fenkaaa]

Ама чакай малко, защо си мислиш, че тръпката ще е вечна? Тръпката рано или късно изчезва. С нея или без нея,ако обичаш човека до себе си, просто го обичаш, това е.

[dimitar_ak]

Ама чакай малко, защо си мислиш, че тръпката ще е вечна? Тръпката рано или късно изчезва. С нея или без нея,ако обичаш човека до себе си, просто го обичаш, това е.

В днешни дни масово се бърка липсата на тръпка с липса на любов. Щом не остава нищо след като слезете от розовите облаци, значи любов никога не е имало или просто сте прегорели преди да стигнете до истинската обич..

[Niakoitam]

По принцип бих загърбила абсолютно всеки за това момче, но.. в случая просто няма смисъл, тъй като съм сигурна, че пак ще се стигне до момента в който той забрави за мен и си гледа своя живот, защото винаги става така..

Ами в такъв случай си събираш мислите,сядаш си на дупето,включваш разума и се отдалечаваш и от двамата,защото явно не те задоволяват. А с писаници и лъжи това няма как да стане.Защото онзи си изчезва ,когато му е кеф и си се появява пак, когато му е кеф,защото знае,че си му в краката и е малко вероятно да не бъдеш там, когато те пожелае без значение как ще се е развил животът ти до момента. :)


Не го разбирам този мазохизъм, опарила си се вече веднъж, знаеш го що за стока е, от поста ти разбирам, че сте нямали никакъв вид връзка, само подмятания и хубави разговори, но пак искаш да те боли. Няма незаменими хора, било то "любовта на живота", да не говорим, че хора с подобно поведение не заслужават такъв етикет. Любовта и всички производни се коват всеки ден, не на периоди избираемо.

И аз точно на подобен тип мазохизъм, срещан най-често при жените се чудя. Но да не се заричам и аз,че в живота никога не бива да се казва никога, а пък аз съм си страшна Мека Мара на моменти. :)

[моки]

Бях в подобна ситуация като твоята. Но след време осъзнах, че искам да остана с приятелят ми и прекратих отношенията с другото момче. След като прочетох всичко, което си написала, те съветвам да зарежеш и двамата. Щом няма тръпка със сегашният ти приятел, няма смисъл да продължаваш да се "оковаваш", защото колкото повече продължавате, толкова повече той ще се привързва към и теб. И не се притеснявай от това, че си свикнала с него един ден ще ти мине. А щом другото момче не е от твоя град, по-добре не започвай връзка от разстояние.