View Full Version : Да се обичаме с отворени очи
DisappointedDreamer
12-11-2013, 12:29
„И така, това е новото ни предложение: да погледнем двойката под друг ъгъл — ъгъла на възможното, а не на идеалното.
Затова ще се опитаме да разгледаме конфликтите не само като път към преодоляването на собствените ни ограничения и възможност да се доближим до другия, но и като начин за среща с партньора и — след всичко казано дотук — като начин да срещнем самите себе си и да постигнем собственото си преобразяване.
Връзката с любим човек помага да израснем като личности, да станем по-добри хора, да се опознаем по-добре.
Връзката ни прави завършени хора.
Затова си струва да съществува.
Струва си… УСИЛИЕТО (тоест, струва си да се стараем и да работим върху нея).
Струва си страданието, което поражда.
Струва си болката, с която трябва да се сблъскаме.
И всичко това е ценно, защото, когато преминаваме през него, вече не сме същите: израснали сме, станали сме по-съзнателни, чувстваме се по-пълноценни."
/ Хорхе Букай
DisappointedDreamer
12-11-2013, 12:31
Много хора търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението им, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата у тях.
Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Идеята е да намеря разрешение за собствения си живот, без да очаквам някой да го направи вместо мен.
Идеята е също така да не се опитвам да разреша живота на другия, а да намеря човек, с когото да осъществим общ проект, за да сме щастливи, да израснем, да се забавляваме, но не и за да разреши проблемите в живота ми.
Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.
Нищо не ни носи по-голямо просветление от това да бъдем с друг, приемайки нещата от тази гледна точка. Нищо не е по-необикновено от това да чувстваме собствената си промяна редом до любимия човек."
DisappointedDreamer
12-11-2013, 12:31
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро — срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.“
DisappointedDreamer
12-11-2013, 12:33
Някакви рандом мисли, които биха били полезни за раздела.
DisappointedDreamer
12-11-2013, 12:41
Най-доброто, най-точното и жестоко огледало са отношенията с партньора: това е единствената връзка, в която, отразени отблизо, се виждат моите най-лоши и най-добри черти.
Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.
Like.
Интересни неща учите в час по история.
Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.
Нищо не ни носи по-голямо просветление от това да бъдем с друг, приемайки нещата от тази гледна точка. Нищо не е по-необикновено от това да чувстваме собствената си промяна редом до любимия човек."
Me like too :cool:
Това е особена философия, която няма да се хареса на много хора, а още по-малко биха дори опитали да я разберат.
Промяната.
Само че не в името на "него/нея", а в името на "нас".
DisappointedDreamer
12-11-2013, 14:01
Интересни неща учите в час по история.
Не учим това :Д Просто чета въпросната книга и реших да споделя.
Ще добавям още :)
DisappointedDreamer
12-11-2013, 14:07
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО:
«Да си влюбен — означава да обичаш сходствата, а да обичаш — да се влюбиш в различията.»
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО:
«Да си влюбен — означава да обичаш сходствата, а да обичаш — да се влюбиш в различията.»
Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията.
fix'd
DisappointedDreamer
12-11-2013, 14:12
«Проектирам върху другия чертите, които най-силно отхвърлям в себе си».
Ето това ми харесва в живота: да опознавам себе си и другите; предизвикателството не се състои в това да очакваме, че няма да има конфликти, а да гледаме на тях като възможност за израстване.
anonymous708973
12-11-2013, 14:15
Нищо не е по-необикновено от това да чувстваме собствената си промяна редом до любимия човек."
Да, да, да!
Променяй се, ставай по-добър, върви напред със зъби и нокти, за да се чувстваш пълноценен човек!
Мисъл на майка ми, която не си спомням точно, но беше нещо от сорта на: "Истинските връзки не са отношения между половинки. Истински пълноценният човек няма нужда от половинка, той си е едно цяло, следователно самодостатъчен."
Много ми допада... не съм измислила как се съчетава с моята теория, че ми се иска човекът до мен да има силни страни, които да са отражение на моите слаби.
Хм.
DisappointedDreamer
12-11-2013, 14:17
«Да се научим да използваме всяка трудност, която срещаме по пътя си, за да видим нещата в дълбочина, за да установим по-силна връзка не само с партньора си, но и със собствената ни същност на човешки същества»
DisappointedDreamer
12-11-2013, 14:24
Силата на страстта е много тясно свързана с отсъствието на другия, с изненадата и непредвиденото. Ако тези отношения се превърнат в конвенционална връзка, страстта неизбежно ще си отиде.
//радвам се, че не само аз разсъждавам върху тези линиии :с
anonymous708973
12-11-2013, 14:24
Това е от книгата на Хорхе Букай, нали?
Заминава ми в to-read-list-а.
DisappointedDreamer
12-11-2013, 14:26
В традиционните общества уговореният от родителите брак е бил правило и се е основавал на съображения, свързани със семейството, статуса, здравето и прочее. Бракът е бил по-скоро съюз на цели фамилии, отколкото на отделни личности. Служел е за запазване на рода и на семейното имущество, както и за социализиране на децата в полагащото им се място в обществената йерархия. Никое традиционно общество не е разглеждало спонтанно възникналата любов между двама души като приемлива основа за трайни отношения между мъжа и жената.
Нещо повече, никое ранно общество не се е опитало, а още по-малко успяло, да свърже романтичната любов, секса и брака в една институция.
Гръцката култура е свързвала секса и брака, но е запазвала романтичната любов за отношенията между мъже и младежи.
При куртоазната любов през XII в., от която водят началото си нашите романтични представи, любовта между мъжа и жената е била формално отделена от брака.
Едва през XIX в. викторианците формулирали понятието за брак, основано на романтични идеали. Сексът обаче оставал изключен: жената била смятана за болна, ако изпитвала желание или наслада от него. Сексуалното удоволствие било отредено на публичните домове.
Концепцията, че любов, секс и брак трябва да бъдат въплътени в един и същи човек, е сравнително нова. Ние сме първите, които се стремят да свържат романтичната любов, сексуалната страст и моногамния брачен съюз в един-единствен договор. Според Маргарет Мийд6 това е една от най-трудните форми на брак, създадени от човешката раса.
//Кажете ми да спра, ако не щете да четете 8-)
DisappointedDreamer
12-11-2013, 14:26
Това е от книгата на Хорхе Букай, нали?
Заминава ми в to-read-list-а.
Да. Книгата сама по себе си е много скучна, но тези размисли са прекрасни. :)
anonymous708973
12-11-2013, 14:30
Малко очевиднички са ми тия неща...
DisappointedDreamer
12-11-2013, 14:31
Малко очевиднички са ми тия неща...
Понякога пропускаш точно очевидното. Понякога се нуждаеш от точно очевидното.
Пък и ти си човекът, който трудно формулира мислите си. Ето ти ги - черно на бяло.
baby_baby
12-11-2013, 14:36
В традиционните общества уговореният от родителите брак е бил правило и се е основавал на съображения, свързани със семейството, статуса, здравето и прочее. Бракът е бил по-скоро съюз на цели фамилии, отколкото на отделни личности. Служел е за запазване на рода и на семейното имущество, както и за социализиране на децата в полагащото им се място в обществената йерархия. Никое традиционно общество не е разглеждало спонтанно възникналата любов между двама души като приемлива основа за трайни отношения между мъжа и жената.
Нещо повече, никое ранно общество не се е опитало, а още по-малко успяло, да свърже романтичната любов, секса и брака в една институция.
Гръцката култура е свързвала секса и брака, но е запазвала романтичната любов за отношенията между мъже и младежи.
При куртоазната любов през XII в., от която водят началото си нашите романтични представи, любовта между мъжа и жената е била формално отделена от брака.
Едва през XIX в. викторианците формулирали понятието за брак, основано на романтични идеали. Сексът обаче оставал изключен: жената била смятана за болна, ако изпитвала желание или наслада от него. Сексуалното удоволствие било отредено на публичните домове.
Концепцията, че любов, секс и брак трябва да бъдат въплътени в един и същи човек, е сравнително нова. Ние сме първите, които се стремят да свържат романтичната любов, сексуалната страст и моногамния брачен съюз в един-единствен договор. Според Маргарет Мийд6 това е една от най-трудните форми на брак, създадени от човешката раса.
//Кажете ми да спра, ако не щете да четете 8-)
Интересни работи :)
DisappointedDreamer
12-11-2013, 14:46
Амброуз Биърс:
„Ако искаш сънищата ти да се превърнат в действителност, събуди се“.
DisappointedDreamer
12-11-2013, 14:57
„Колкото по-дълбока е любовта, която свързва двама души, толкова по-голям е интересът им към света, в който живеят."
Много е болезнено да се нуждаем и да не получаваме онова, от което имаме нужда, и това е основният проблем. Никой не иска да изпита болката от това да се нуждае от нещо и да го няма. И все пак тази болка е единственият изход, който би ни отвел към откриването на истинските ни потребности. Само ако ги открия, ще мога след това (след това!) да ги удовлетворя. Защото, ако се съпротивляваме срещу чувството на уязвимост, ставаме все по-закоравели и се отдалечаваме от възможността да открием от какво се нуждаем.
Двойките се разделят заради същото, заради което се събират.
Да ревнувам - означава да поддържам вярата, че моят възлюбен дава на друг човек това, което само аз имам право да получавам от него. Или както казва Амброуз Биърс в своята книга ,,Речник на дявола'' - ,,Да ревнуваш - означава да се страхуваш да загубиш някого, когото ако загубиш заради това, поради което си се страхувал да го загубиш - не си е заслужавало труда да запазиш".
Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества,к оито се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почустват пълноценни.
^ Цитати от същата книга.
Една от малкото книги, които държа при себе си и често прелиствам.
Амброуз Биърс:
„Ако искаш сънищата ти да се превърнат в действителност, събуди се“.
Да, харесвам.
В традиционните общества уговореният от родителите брак е бил правило и се е основавал на съображения, свързани със семейството, статуса, здравето и прочее. Бракът е бил по-скоро съюз на цели фамилии, отколкото на отделни личности. Служел е за запазване на рода и на семейното имущество, както и за социализиране на децата в полагащото им се място в обществената йерархия. Никое традиционно общество не е разглеждало спонтанно възникналата любов между двама души като приемлива основа за трайни отношения между мъжа и жената.
Нещо повече, никое ранно общество не се е опитало, а още по-малко успяло, да свърже романтичната любов, секса и брака в една институция.
Гръцката култура е свързвала секса и брака, но е запазвала романтичната любов за отношенията между мъже и младежи.
При куртоазната любов през XII в., от която водят началото си нашите романтични представи, любовта между мъжа и жената е била формално отделена от брака.
Едва през XIX в. викторианците формулирали понятието за брак, основано на романтични идеали. Сексът обаче оставал изключен: жената била смятана за болна, ако изпитвала желание или наслада от него. Сексуалното удоволствие било отредено на публичните домове.
Концепцията, че любов, секс и брак трябва да бъдат въплътени в един и същи човек, е сравнително нова. Ние сме първите, които се стремят да свържат романтичната любов, сексуалната страст и моногамния брачен съюз в един-единствен договор. Според Маргарет Мийд6 това е една от най-трудните форми на брак, създадени от човешката раса.
//Кажете ми да спра, ако не щете да четете 8-)
Интересно, този цитат ме кара да се страхувам от брака триста пъти повече, отколкото до сега.
Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества,к оито се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почустват пълноценни.
Същото мнение по темата.
DarkTemplar
12-11-2013, 18:25
Според мен клишето с половинките, показва допълването между хората. Или както каза Ина "моята теория е, че ми се иска човекът до мен да има силни страни, които да са отражение на моите слаби".
Което разбира се не означава, че не подкрепям теорията за "целите същества".
Хубава тема. Ще чета с интерес!
DisappointedDreamer
12-11-2013, 18:54
Аз започнах и прочетох книгата днес. 8-) Ако има още нещо, бих го добавила утре.
Просто, преосмислям си някакви нещица; чета други и имах нужда да споделя, пък и някои от очеизвадните съвети биха били доста полезни на едно 90% от потребителите пуснали тема в този раздел.
едит: ако имате нещо за пускане - пускайте. Ако имате въпроси - питайте. Сформирайте дискусия :с
Оф, коя от всичките му книги беше това?
Любимото ми от него (не знам колко общо има с досега дискутираното):
Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет. Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен. Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен. Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш без да ме насилваш. Искам да ме подкрепяш без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи. Искам да си близо без да ме завземаш. Искам да познаваш моите черти, които най - силно те отвращават. Искам да ме приемаш без да се опитваш да ме промениш. Искам да знаеш... че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно.
DisappointedDreamer
12-11-2013, 19:29
Цитатите са му от книгата със заглавието на темата.
И твоят цитат е хубав. Откъде е?
Нека ти разкажа. (май) Книгата, от която е цитатът ми седя сума ти и време на нощното шкафче. Първият разказ беше... <3
За малкият Панчо, 'дето бавачката му го затворила сам в стаята му с братчето му, обаче станал пожар и детенцето по улука с братчето си в една раница успяло да се измъкне. И как накрая пожарникарите се чудели как е успял малкия Панчо да го направи т'ва невъзможно нещо да се спаси със братчето си и някой им казал, че единствената причина да успее е т'ва, че не е имало кой да му каже, че е невъзможно. <333
Толкова е сладникав Хорхето. Чак ме е срам, че някои неща ме жегват кат' ги прочета...
DarkTemplar
12-11-2013, 19:53
Мда, от Нека ти разкажа е. Любимият ми негов разказ се нарича Търсачът и е от Приказки за размисъл.
DisappointedDreamer
12-11-2013, 22:33
Нека ти разкажа и Приказки за размисъл са следващите две с списъкът ми :Д
heartshapedbox
12-11-2013, 22:36
Нека ти разкажа и Приказки за размисъл са следващите две с списъкът ми :Д
Те двете ми харесаха най-много.
След това си взех Писма до Клаудия и Трите въпроса, но не останах чак толкова впечатлена.
DisappointedDreamer
12-11-2013, 22:41
Доверявам ви се! :) Ще споделям.
anonymous708973
12-11-2013, 23:07
Пък и ти си човекът, който трудно формулира мислите си.
Бидейки човек с богат речник вярвам, че нямам такива проблеми, ама знам ли...
Цитатът на babity e уникален, ех, да беше възможно...
Обожавам Хорхе Букай.Обожавам притчите му и как с толкова малко казва толкова много и най-вече те кара да се замислиш,а не да четеш машинално.Той много ми помогна да осъзная че ужасът,в който преди две години бях попаднала,е временен и винаги има изход.Това,което също много ми помага и до днес е "Как се запознах с майка ви4.Не го гледам само като комедия.Обожавам последователността, това че е разказ в минало време,това че толкова истински и откровен.Главните герои търсят любовта отчаяно,искат да имат човек до себе си за да са щастливи,но с времето се научиха да са щастливи и без този човек.И тогава срещнаха Човекът.
Бидейки човек с богат речник вярвам, че нямам такива проблеми, ама знам ли...
Бидейки човек(?) с богат речник употребяваш думата "уникален" по-често и от запетайка.
Niakoitam
12-12-2013, 09:30
Оф, коя от всичките му книги беше това?
Любимото ми от него (не знам колко общо има с досега дискутираното):
Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет. Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен. Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен. Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш без да ме насилваш. Искам да ме подкрепяш без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи. Искам да си близо без да ме завземаш. Искам да познаваш моите черти, които най - силно те отвращават. Искам да ме приемаш без да се опитваш да ме промениш. Искам да знаеш... че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно.
Наистина много добро, но и изключително трудно дори и почти невъзможно да се направи.Когато го изискваш за теб е лесно,но когато го изискват от теб вече става почти напълно невъзможно.
girlwithblueeyes
12-12-2013, 14:10
Оф, коя от всичките му книги беше това?
Любимото ми от него (не знам колко общо има с досега дискутираното):
Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет. Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен. Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен. Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш без да ме насилваш. Искам да ме подкрепяш без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи. Искам да си близо без да ме завземаш. Искам да познаваш моите черти, които най - силно те отвращават. Искам да ме приемаш без да се опитваш да ме промениш. Искам да знаеш... че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно.
Прекрасно е <3 и смятам че е напълно възможно .
Абе и аз си мисля, че е възможно. Ако говорим за връзката като за цялостно отношение, без да се вземат предвид битовизмите и съвсем ежедневните неща. Но не всеки може да го направи, а и не мисля, че всеки може да го понесе като поведение на партньора си.
SonataArctica
12-29-2013, 10:24
Гледах едно филмче и този цитат ми допадна доста. Знам, че не е от книжката на Хорхе Букай, но реших да споделя все пак. :)
Leslie: Love is not negotiable.
Christopher: Oh, baby, everything is negotiable!
Leslie: Love is not negotiable. No, not love. Love is a guessing game. And that's the beauty of it, there's no guarantees. It's like diving into a pool of water without knowing if it's shallow or deep. Sure, right, if it's shallow you end up hurt and paralyzed from the neck down. But if it's deep... it's a leap of faith. It's like throwing yourself out there without any guarantees. And that's what life's about!
Christopher: Sure.
Leslie: Okay, you know those carnival games? And you know how some of them are really hard to win and some of them are super easy and everyone wins? Well, that's the difference between love and sex. Sex is the game where everyone wins a little prize, and no one goes home a loser. And love is the game that's really hard to win. But if you do, and you get to take home that life size stuffed rhinoceros, it feels a whole lot better than taking home a shitty little plastic key chain.
DisappointedDreamer
12-29-2013, 10:45
^http://media.tumblr.com/057693ff6dd669fe19ebfced4a87ce53/tumblr_mhqa5oftGj1rkfeyuo1_500.gif
Прекрасно е!
SonataArctica
12-29-2013, 12:18
Нещо ми става напоследък... Ето още едно цитатче.
Booth: I lost my appetite because you made me think about all those people parading around pretending to be something they aren’t just so they could have crappy sex.
Brennan: How do you know it’s crappy?
Booth: Gotta be, Bones. Come on, it’s gotta be.
Brennan: Why?
Booth: Why? I’ll tell you why. Here we are, all of us, basically alone, separate creatures, just circling each other, all searching for that slightest hint of a real connection. Some look in the wrong places. Some — they just give up hope because, in their mind, they’re thinking, ‘Oh, there’s nobody out there for me,’ but all of us we keep trying over and over again. Why? Because every once in a while…every once in a while, two people meet and there’s that spark, and, yes, Bones, he’s handsome and she’s beautiful and maybe that’s all they see at first, but making love…making love…that’s when two people become one.
Brennan: It is scientifically impossible for two objects to occupy the same space.
Booth: Yeah, but what’s important is we try, and when we do it right, we get close.
Brennan: To what? Breaking the laws of physics?
Booth: Yeah, Bones — a miracle. Those people with their role-playing and their fetishes and their little sex games, it’s crappy sex, well, you know, at least compared to the real thing.
Brennan: (staring at him, faintly smiling) You’re right.
Momicheto:)
12-29-2013, 12:46
"Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка."
"Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти - за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз
и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи..."
- Фриц Пърлс
Momicheto:)
12-29-2013, 12:51
"Има 3 категории хора. В първата са тези, които стане ли им студено, подаряват всичките си топли дрехи на някой друг. Хората от втората група, почувстват ли студ, обличат топлите си дрехи. В третата група са онези, които ще запалят огън, за да стоплят себе си, както и всички останали, които искат да се сгреят. Първият тип хора умират от студ, те са самоубийци. Вторите са клетници, защото умират сами. Третите са нормални човешки същества с присъщата им зрялост и егоизъм (палят огън, защото не тях самите им е студено)."
"Любовта и свободата вървят ръка за ръка. Не е възможно да обичаме някой, който се чувства заробен от връзката си. Абсолютно ненужно е да налагаме забрани на партньора си, защото той винаги може да отиде при някой друг. Нещата са елементарни - ако го стори, той просто не е подходящият човек. Въпросът е да е напълно свободен и въпреки това да е с нас."
Един от любимите ми автори. Наистина те кара да се замислиш, а не да четеш механично. Говори на много прост и разбираем език, казва неща, които са общовалидни, но в същото време не толкова прости за разбиране. Един от най-мъдрите автори, лично за мен, с огромен житейски опит и знания, които анализира, синтезира и ни представя по възможно най-достъпен начин - чрез приказки, с които те кара неусетно да достигнеш до някакви прозрения за същността си(те са ми любими ;д), и според мен, човек, преминал през даден момент от живота, поставен като проблем в книгата му, би бил способен да се замисли над това, най-малкото, някак си твърде очевидни са нещата, които казва, но в същото време събуждат дълбок размисъл. :)
П.С. - Надявам се скоро да мога да прочета и "Да се обичаме с отворени очи", която от доста време е в to-read списъка ми, ама все я забравям.
П.С2 - Една от малкото хубави теми напоследък. Ще следя.
Momicheto:)
12-29-2013, 13:15
Абе и аз си мисля, че е възможно. Ако говорим за връзката като за цялостно отношение, без да се вземат предвид битовизмите и съвсем ежедневните неща. Но не всеки може да го направи, а и не мисля, че всеки може да го понесе като поведение на партньора си.
+1 Леко идеализирано.
DisappointedDreamer
12-29-2013, 13:22
Радвам се, че ти допада.
Споделяйте! ^^