steinov
12-12-2013, 19:31
Здравейте! Много дълго време четох множество истории тук, и ето че най-накрая реших да споделя и моята кратка история. Никога не съм си мислил, че някога и на мен ще ми се наложи да се жалвам по този начин, очаквайки от някой друг едва ли не да намери решение на проблемите ми. Разбира се, няма да ви карам да правите точно това, но просто накратко ще ви споделя, защото вече не знам какво друго да направя. Искам предварително да подчертая, че пиша тук с надеждата, че това ще го прочетат хора, които настина поне донякъде могат да ме разберат или поне най-малкото да получа солидарност (нека това не се бърка със съжаление!).
И вече трябва да продължа по същество. Аз съм едно нормално 19-годишно момче от гр. Ловеч. Откакто се помня винаги съм бил амбициозен, винаги съм имал мечти. Мечтата ми винаги е била, и сега също е, да бъда известен музикант и певец - с една дума да направя нещо велико в живота си. Но тук идва големият, както и за много други, проблем - ПАРИТЕ!
Израснал съм в бедно семейство (ако може да се нарече дори семейство). Отгледан съм при баба ми и дядо ми. Майка ми също преди живееше тук при нас, но след известно време заживя с друг мъж - така останах при баба ми и дядо ми. Винаги отношението на майка ми към мен е било някак странно, в смисъл, сякаш винаги грижите за мен откакто се помня са падали върху плещите на баба ми и дядо ми. Не че мама изобщо не ме е обичала, но сякаш някак си по- безотговорно се отнасяше към това си задължение. Сега ще ме попитате: " Ама защо не си се преместил при майка си?" - е, сега ще ви кажа защо. Семейството на мъжа, с когото тя живее, са също толкова бедни като нас, а може би и по-зле. Винаги когато отида там съм забелязвал, че трябва да се лишиш почти от всичко, за да преживееш някак си. Този проблем се засили особено през последните години. Заклевам се, че веднъж дори майка ми ми показа 1-та си стотинка в портмонето, която имаше. Нещата са толкова сложни, че сигурно някои просто ще забравя да ги напиша! Знам, има сакати хора, за които най-голямото щастие е да станат утре на крака, а аз съм едно жалко мрънкало на фона на това - така е!!! Но търсих какви ли не начини да си намеря работа, къде ли не обикалях!? - вече ми писна. Години наред живея в лишения и ме боли ужасно много когато виждам как много други си осъществяват мечтите, а аз не мога! В момента съм студент, а дори не знам как ще си платя всичките семестри! Имам леля във Франция, за която не бих казал, че е богата, но изкарва добри пари. Обичам я страшно много, защото винаги е била изпълнена с много любов към мен и от детството ми не си спомням рожден ден или Коледа, в които тя да не ми е пратила подарък с картичка! Ще кажете: "Но защо не я молиш да ти изпраща пари?" - E, ще ви кажа, че тя не ми е длъжна, защото първо, тя си има свой собствен живот, и второ, тя загуби мъжа и детето си. А аз как да й увисна на врата!? Освен това хората, които са около нея, включително и баща ми, (който не го е*е с извинение за мен), са й увиснали също на врата! Сърце не ми дава да я ангажирам по този начин! Вярно, някога може и да се наложи да я помоля за някаква услуга, било то парична или друг вид услуга, но не мога просто така винаги да й бъда в тежест; да бъда още едно допълнително бреме!! Нещата са толкова много, че дори главата ми в момента блокира, но няма на кого другиго да ги споделя - остава ми само тук пред вас, непознати хора и други объркани като мен души. Както споменах по-горе, не бих могъл дори да си представя как ще живеЕМ, ако съм при майка си, а за баща ми явно не съществувам! Единствено съм благодарен за това, че имам подслон, не съм съвсем гладен, тук е топло (да, жалко мрънкало съм!!!), но ме боли страшно когато много неща не мога да си позволя! Не искам милиони, а просто поне необходимите приходи, с които да стана самостоятелен човек, за да не завися постоянно от други и да се ядосвам. Ще си призная, че политически все още не съм съвсем грамотен, но доколкото мога се опитвам да навлизам в обстановката. Въпреки това, и аз като много други млади хора бих възкликнал: "ДЪРЖАВО, КЪДЕ СИ!?!" Подкрепям с двете си ръце и с двата си крака протестите на моите колеги и връстници, защото виждам какво е постоянно въжето да е затегнато около врата ти. Изпитвам нуждата да имам приятелка до себе си, а дори това не мога да си позволя отново заради ш****ите пари, защото ще е нужно поне някакво колие да й купя за спомен от първата ни среща, както и за много други неща свързани с нея! Знам, че изпаднах в оплаквания, но тук искам да излея всичко, което в мен напираше досега толкова години, защото иначе просто ще се побъркам! Вече усещам как съм тежест дори за баба ми и дядо ми, как не могат и вече не са длъжни да удовлетворяват нуждите ми, а не мога да се измъкна от тази пропаст! Вече и приятели нямам, те заживяха своите собствени животи. Чувствам се абсолютно неоценен, нещастен, сам и объркан жестоко! И пак казвам, не искам от никого да реши всичките проблеми на живота ми, но ако някой смята, че НАИСТИНА ме разбира и може да ми бъде по някакъв начин полезен, ще му бъда благодарен за отделеното време!
И вече трябва да продължа по същество. Аз съм едно нормално 19-годишно момче от гр. Ловеч. Откакто се помня винаги съм бил амбициозен, винаги съм имал мечти. Мечтата ми винаги е била, и сега също е, да бъда известен музикант и певец - с една дума да направя нещо велико в живота си. Но тук идва големият, както и за много други, проблем - ПАРИТЕ!
Израснал съм в бедно семейство (ако може да се нарече дори семейство). Отгледан съм при баба ми и дядо ми. Майка ми също преди живееше тук при нас, но след известно време заживя с друг мъж - така останах при баба ми и дядо ми. Винаги отношението на майка ми към мен е било някак странно, в смисъл, сякаш винаги грижите за мен откакто се помня са падали върху плещите на баба ми и дядо ми. Не че мама изобщо не ме е обичала, но сякаш някак си по- безотговорно се отнасяше към това си задължение. Сега ще ме попитате: " Ама защо не си се преместил при майка си?" - е, сега ще ви кажа защо. Семейството на мъжа, с когото тя живее, са също толкова бедни като нас, а може би и по-зле. Винаги когато отида там съм забелязвал, че трябва да се лишиш почти от всичко, за да преживееш някак си. Този проблем се засили особено през последните години. Заклевам се, че веднъж дори майка ми ми показа 1-та си стотинка в портмонето, която имаше. Нещата са толкова сложни, че сигурно някои просто ще забравя да ги напиша! Знам, има сакати хора, за които най-голямото щастие е да станат утре на крака, а аз съм едно жалко мрънкало на фона на това - така е!!! Но търсих какви ли не начини да си намеря работа, къде ли не обикалях!? - вече ми писна. Години наред живея в лишения и ме боли ужасно много когато виждам как много други си осъществяват мечтите, а аз не мога! В момента съм студент, а дори не знам как ще си платя всичките семестри! Имам леля във Франция, за която не бих казал, че е богата, но изкарва добри пари. Обичам я страшно много, защото винаги е била изпълнена с много любов към мен и от детството ми не си спомням рожден ден или Коледа, в които тя да не ми е пратила подарък с картичка! Ще кажете: "Но защо не я молиш да ти изпраща пари?" - E, ще ви кажа, че тя не ми е длъжна, защото първо, тя си има свой собствен живот, и второ, тя загуби мъжа и детето си. А аз как да й увисна на врата!? Освен това хората, които са около нея, включително и баща ми, (който не го е*е с извинение за мен), са й увиснали също на врата! Сърце не ми дава да я ангажирам по този начин! Вярно, някога може и да се наложи да я помоля за някаква услуга, било то парична или друг вид услуга, но не мога просто така винаги да й бъда в тежест; да бъда още едно допълнително бреме!! Нещата са толкова много, че дори главата ми в момента блокира, но няма на кого другиго да ги споделя - остава ми само тук пред вас, непознати хора и други объркани като мен души. Както споменах по-горе, не бих могъл дори да си представя как ще живеЕМ, ако съм при майка си, а за баща ми явно не съществувам! Единствено съм благодарен за това, че имам подслон, не съм съвсем гладен, тук е топло (да, жалко мрънкало съм!!!), но ме боли страшно когато много неща не мога да си позволя! Не искам милиони, а просто поне необходимите приходи, с които да стана самостоятелен човек, за да не завися постоянно от други и да се ядосвам. Ще си призная, че политически все още не съм съвсем грамотен, но доколкото мога се опитвам да навлизам в обстановката. Въпреки това, и аз като много други млади хора бих възкликнал: "ДЪРЖАВО, КЪДЕ СИ!?!" Подкрепям с двете си ръце и с двата си крака протестите на моите колеги и връстници, защото виждам какво е постоянно въжето да е затегнато около врата ти. Изпитвам нуждата да имам приятелка до себе си, а дори това не мога да си позволя отново заради ш****ите пари, защото ще е нужно поне някакво колие да й купя за спомен от първата ни среща, както и за много други неща свързани с нея! Знам, че изпаднах в оплаквания, но тук искам да излея всичко, което в мен напираше досега толкова години, защото иначе просто ще се побъркам! Вече усещам как съм тежест дори за баба ми и дядо ми, как не могат и вече не са длъжни да удовлетворяват нуждите ми, а не мога да се измъкна от тази пропаст! Вече и приятели нямам, те заживяха своите собствени животи. Чувствам се абсолютно неоценен, нещастен, сам и объркан жестоко! И пак казвам, не искам от никого да реши всичките проблеми на живота ми, но ако някой смята, че НАИСТИНА ме разбира и може да ми бъде по някакъв начин полезен, ще му бъда благодарен за отделеното време!