andjiangl
12-23-2013, 15:00
Пиша от абсолютно нов профил, защото така предпочетох.
Историята ми е следната- влюбих се в едно момче и исках да споделя целия си свят с него. Беше от онези наивни влюбвания и за мен друг освен него не съществуваше в рамките на една година, просто всички ми бяха безразлични. Започнах да прекарвам почти цялото си време с него, имах големи проблеми с родителите си за това кога се прибирах, приятелите ми ми се сърдеха, че почти не се виждахме, но тогава за мен най-важното нещо беше той. Всичко беше перфектно, но имаше много момичета в живота му. Аз никога нищо не му казвах, защото уважавамм свободата му и му вярвах, обаче имаше негови 'приятелки', които се опитваха да ни разделят, сваляха му се и какво ли още не правеха. Аз не мога да преброя колко пъти плаках, заради такива ситуации, не искам да навлизам в подробности, но наистина имаше причина да се ядосвам. Но аз нищо не му казвах, вярвах му. Мина време, той винаги 'не знаеше какво е направил и какво не е наред' и аз започнах да се уморявам да съм тъжна, но тогава се случи нещо като чудо. Аз спрях да обръщам внимание на страничните неща и всичко стана прекрасно. В началото той беше забавен, самоуверен и като цяло- мечтаният характер. След това обаче, той започна да ревнува от всичко и всички, не ми даваше да имам приятели, за всеки един се ядосваше, не дай Боже, ако излеза сама с мой приятел момче, тогава ставаше цирк. Беше нечестно, аз да съм толкова толерантна, а да не получавам същото. Той започна да ми се ядосва, че не прекарвам достатъчно време с него, а тогава другите ми близки хора ми бяха залипсвали, поради факта, че покрай него аз не прекарвах достатъчно време с тях. Един ден се замислих и осъзнах, че това не е правилно. Той когато ми се обаждаше, беше за да ми съобщи нещо лошо. Вече не беше весел, винаги имаше проблеми и аз започнах да се чувствам сякаш и аз не мога да му помогна вече. Казваше ми как аз съм единствената му причина да живее.. Аз вече бях сложила стена между нас двамата след всичко, защото не исках да страдам повече. Усещах как чувствата ми утихват и знаех, че вече нищо не е както преди. През цялото време до мен беше един мой стар приятел, който винаги ме подкрепяше. Той ми направи света по-добър, заради позитивното си отношение към всичко и аз без изобщо да го искам започнах да изпитвам повече от приятелски чувства към него. Опитах всичко, за да не гледам на него по такъв начин, но не се получаваше. Не беше фаталано, докато той не ми каза, че иска да е с мен, но не би направил нищо докато аз си имам приятел. И аз не бих направила нищо, но момчето ме познава и знае, че и той на мен не ми е безразличен и се чувствам ужасно. Ограничих си контактите с него, докато си изясня нещата с гаджето ми, но с него всякаш потъвам повече и повече в тази загубена връзка и става все по-зле. Момчето, за което споменах .. чувствам, че той се побърква заради ситуацията, но не знам как да постъпя.. Не искам да го мотая, нито на гаджето си бих изневерила, но се опитах да скъсам с него и той полудя и пак ми каза, че без мен няма смисъл да съществува. Той толкова ме нарани, а сега винаги ме кара да се чувствам сякаш аз го наранявам. Най-лошото е може би, че той отново се заиграва с разни момичета и се прави на разсеян. А другото момче ме прави толкова щастлива... Замислих се дали не трябва да опитам да си върна любовта с момчето ми, или е наистина загубена кауза и трябва максимално най-бързо да сложа край. Не съм сигурна какъв ми е въпроса, но наистина имам нужда да споделя с непозната публика, някой да ми каже как би постъпил, ако беше на мое място . :/ Аз съм на 19, гаджето ми на 23, а другия на 21, ако има значение
Историята ми е следната- влюбих се в едно момче и исках да споделя целия си свят с него. Беше от онези наивни влюбвания и за мен друг освен него не съществуваше в рамките на една година, просто всички ми бяха безразлични. Започнах да прекарвам почти цялото си време с него, имах големи проблеми с родителите си за това кога се прибирах, приятелите ми ми се сърдеха, че почти не се виждахме, но тогава за мен най-важното нещо беше той. Всичко беше перфектно, но имаше много момичета в живота му. Аз никога нищо не му казвах, защото уважавамм свободата му и му вярвах, обаче имаше негови 'приятелки', които се опитваха да ни разделят, сваляха му се и какво ли още не правеха. Аз не мога да преброя колко пъти плаках, заради такива ситуации, не искам да навлизам в подробности, но наистина имаше причина да се ядосвам. Но аз нищо не му казвах, вярвах му. Мина време, той винаги 'не знаеше какво е направил и какво не е наред' и аз започнах да се уморявам да съм тъжна, но тогава се случи нещо като чудо. Аз спрях да обръщам внимание на страничните неща и всичко стана прекрасно. В началото той беше забавен, самоуверен и като цяло- мечтаният характер. След това обаче, той започна да ревнува от всичко и всички, не ми даваше да имам приятели, за всеки един се ядосваше, не дай Боже, ако излеза сама с мой приятел момче, тогава ставаше цирк. Беше нечестно, аз да съм толкова толерантна, а да не получавам същото. Той започна да ми се ядосва, че не прекарвам достатъчно време с него, а тогава другите ми близки хора ми бяха залипсвали, поради факта, че покрай него аз не прекарвах достатъчно време с тях. Един ден се замислих и осъзнах, че това не е правилно. Той когато ми се обаждаше, беше за да ми съобщи нещо лошо. Вече не беше весел, винаги имаше проблеми и аз започнах да се чувствам сякаш и аз не мога да му помогна вече. Казваше ми как аз съм единствената му причина да живее.. Аз вече бях сложила стена между нас двамата след всичко, защото не исках да страдам повече. Усещах как чувствата ми утихват и знаех, че вече нищо не е както преди. През цялото време до мен беше един мой стар приятел, който винаги ме подкрепяше. Той ми направи света по-добър, заради позитивното си отношение към всичко и аз без изобщо да го искам започнах да изпитвам повече от приятелски чувства към него. Опитах всичко, за да не гледам на него по такъв начин, но не се получаваше. Не беше фаталано, докато той не ми каза, че иска да е с мен, но не би направил нищо докато аз си имам приятел. И аз не бих направила нищо, но момчето ме познава и знае, че и той на мен не ми е безразличен и се чувствам ужасно. Ограничих си контактите с него, докато си изясня нещата с гаджето ми, но с него всякаш потъвам повече и повече в тази загубена връзка и става все по-зле. Момчето, за което споменах .. чувствам, че той се побърква заради ситуацията, но не знам как да постъпя.. Не искам да го мотая, нито на гаджето си бих изневерила, но се опитах да скъсам с него и той полудя и пак ми каза, че без мен няма смисъл да съществува. Той толкова ме нарани, а сега винаги ме кара да се чувствам сякаш аз го наранявам. Най-лошото е може би, че той отново се заиграва с разни момичета и се прави на разсеян. А другото момче ме прави толкова щастлива... Замислих се дали не трябва да опитам да си върна любовта с момчето ми, или е наистина загубена кауза и трябва максимално най-бързо да сложа край. Не съм сигурна какъв ми е въпроса, но наистина имам нужда да споделя с непозната публика, някой да ми каже как би постъпил, ако беше на мое място . :/ Аз съм на 19, гаджето ми на 23, а другия на 21, ако има значение