likeadinosaur
01-04-2014, 04:22
Хора.Ще бъда кратък,искам съвет как се справяте в подобна ситуация.
Имам си приятелка вече година и половина.Всичко е перфектно.Нямаме проблеми.Връзката си върви като мед и масло.Секса е хубав,компромиси си правим дори за малки неща,не сме имали сериозни караници или проблеми.Дори делим обща компания.Не се ревнуваме,защото няма от какво.Отношенията са ни не просто страхотни,а перфектни.
Но какво става с мен... От месец някъде непрекъснато си набивам филми в главата.Набивам си филми непрекъснато и то като не сме заедно.Искам да допълня,че се виждаме всеки ден и като се видим всичко е наред.Но после като се разделим непрекъснато се присещам за моментите ни заедно и си повтарям в главата всички хубави моменти,пътите в които ме е прегръщала и целувала,пътите в които ми е показвала,че ме обича.По няколко пъти така на вечер преди да си легна и по няколко пъти на другия ден преди да се видим.Въобще не мисля,че може да има друг,така че със сигурност не ми минава,че има трети.Не знам даже какви мисли ми минават през главата... Никакви.Просто полудявам и си мисля за хубавите момент,но не както преди с усмивка на лицето,а с някаква загриженост.И за какво при положение,че всичко ни е минало перфектно през деня?Полудявам ли?Да,наистина съм много влюбен,но и преди месец също съм бил на същото ниво,но не съм си мислил тея простотии...Когато е излязла някъде на дискотека с приятелки(с приятелките даже от компанията ми,което е още по-сигурно,че не се притеснявам),аз не спирам да я мисля.И то не от ревност,не.Примерно знам,че ще ми звънне като се прибира/прибере,но като стане 4 часа и не ми е звъннала и започвам да си обсъждам в главата как на другия ден ще я нахокам за това,че е несъобразителна и безотговорна.И така половин час се измъчвам и нервя.Обмислям целия разговор и цялото каране,което ще проведа на другия ден,но то не се случва,защото тя в крайна сметка ми звъни и до такива караници не се и стига,защото няма смисъл.Сам се самонавивам и сам се карам със себе си.Какво ми става за бога?Полудявам ли?Някой път обмислям как се караме за нещо,което даже не е станало.Въображението ми ли е прекалено много развито,фантазията ми ли е развинтена.Със всичкия съм си,търпелив съм по принцип и самото ми държане е нормално,когато съм с нея,за това сме толкова време заедно.СУпер много доверие си имаме един на друг?
Имам няколко въпроса:
1. Какво мислите по въпроса?
2. Как да процедирам според вас,за да избегна тези вътрешни разправии със самия мене?
3. Случвало ли му се е на някой и как се е справял?
Тази тема по-скоро не е за тема любов,а психология.
Имам си приятелка вече година и половина.Всичко е перфектно.Нямаме проблеми.Връзката си върви като мед и масло.Секса е хубав,компромиси си правим дори за малки неща,не сме имали сериозни караници или проблеми.Дори делим обща компания.Не се ревнуваме,защото няма от какво.Отношенията са ни не просто страхотни,а перфектни.
Но какво става с мен... От месец някъде непрекъснато си набивам филми в главата.Набивам си филми непрекъснато и то като не сме заедно.Искам да допълня,че се виждаме всеки ден и като се видим всичко е наред.Но после като се разделим непрекъснато се присещам за моментите ни заедно и си повтарям в главата всички хубави моменти,пътите в които ме е прегръщала и целувала,пътите в които ми е показвала,че ме обича.По няколко пъти така на вечер преди да си легна и по няколко пъти на другия ден преди да се видим.Въобще не мисля,че може да има друг,така че със сигурност не ми минава,че има трети.Не знам даже какви мисли ми минават през главата... Никакви.Просто полудявам и си мисля за хубавите момент,но не както преди с усмивка на лицето,а с някаква загриженост.И за какво при положение,че всичко ни е минало перфектно през деня?Полудявам ли?Да,наистина съм много влюбен,но и преди месец също съм бил на същото ниво,но не съм си мислил тея простотии...Когато е излязла някъде на дискотека с приятелки(с приятелките даже от компанията ми,което е още по-сигурно,че не се притеснявам),аз не спирам да я мисля.И то не от ревност,не.Примерно знам,че ще ми звънне като се прибира/прибере,но като стане 4 часа и не ми е звъннала и започвам да си обсъждам в главата как на другия ден ще я нахокам за това,че е несъобразителна и безотговорна.И така половин час се измъчвам и нервя.Обмислям целия разговор и цялото каране,което ще проведа на другия ден,но то не се случва,защото тя в крайна сметка ми звъни и до такива караници не се и стига,защото няма смисъл.Сам се самонавивам и сам се карам със себе си.Какво ми става за бога?Полудявам ли?Някой път обмислям как се караме за нещо,което даже не е станало.Въображението ми ли е прекалено много развито,фантазията ми ли е развинтена.Със всичкия съм си,търпелив съм по принцип и самото ми държане е нормално,когато съм с нея,за това сме толкова време заедно.СУпер много доверие си имаме един на друг?
Имам няколко въпроса:
1. Какво мислите по въпроса?
2. Как да процедирам според вас,за да избегна тези вътрешни разправии със самия мене?
3. Случвало ли му се е на някой и как се е справял?
Тази тема по-скоро не е за тема любов,а психология.