Никой не ме разбира..

[jujabg]

Здравейте,аз съм момиче на 16. От 3год.
съм в чужбина и не мога да свикна и не искам!!
Всичко ми е толкова чуждо и противно..
Искам да се върна в България,но никой не разбира даже не ме и изслушват в нас..просто на никой не му пука как се чувствам и какво ме прави щастлива.всеки гледа и мисли само за себе си..
Не знам как да им го кажа на наще по така , за да ме ислушат и разберат,че не издържам тук !! Знам че в момента БГ не е много добре ,но аз се измъчвам :( Станах много нервна ,нищо не ме радва. Някой от вас ще кажат да си стоя тук или поне до 18г. И тем подобни ,но не мога повече.. Живея в постоянен стрес и не издържам мисля да се нагълтам с някви хапчета или нещо да умра и това е! Но и за това нямам сили не знам какво да правя как да постъпя , как да поговоря с наще пак ;(
Дайте съвети моля !
Благодаря предварително :)

[Dam Yeo Wool]

Никакви хапчета! Като умреш,като че ли ще е по-хубаво..
Защо не опиташ да погледнеш от хубавата страна на нещата? Всяка страна има своята история..

Научи историята на страната,посети забележителностите,сприят� �ли се с хора и така нататък,
милиони хора искат да заминат,да се махнат от България и да видят света,да опознаят чуждите култури.
Да,в България не е розово,никъде не е,затова се опитай да бъдеш положително настроена.

В коя страна си? Защо си толкова неспокойна?

[HollyGolightly]

Погледни начина, по който говориш и ще разбереш защо у вас не те приемат на сериозно. Повярвай ми, останала си с някакви детски спомени от България, но ще бъдеш много разочарована, когато се прибереш. Хората, с които си общувала са се променили, не са същите, местата по които си ходила няма да са същите, 3 години са си доста време както за теб, така и за околните. Родителите ти са ти дали шанс, да пробваш нещо ново. След като те са отговорни за теб, те решават кое е по-добре за теб и за твоето бъдеще и поне за сега трябва да ги слушаш. В стрес си, понеже сама си набиваш глупости в главата и живееш в миналото. Самоубийството не е решение, само ще докараш проблеми на родителите си, а да не мислиш, че на тях всичко им е на ред.
За 3 години толкова ли не си се запознала с хора там? Запиши се на някои след училищни дейности, опитай се да завързваш нови познати, изградиш ли си собствен кръг от хора, нещата ще се пооправят.
Казвам ти го като човек, който живее извън България.

бтв в коя страна си?

[Dam Yeo Wool]

Погледни начина, по който говориш и ще разбереш защо у вас не те приемат на сериозно. Повярвай ми, останала си с някакви детски спомени от България, но ще бъдеш много разочарована, когато се прибереш. Хората, с които си общувала са се променили, не са същите, местата по които си ходила няма да са същите, 3 години са си доста време както за теб, така и за околните. Родителите ти са ти дали шанс, да пробваш нещо ново. След като те са отговорни за теб, те решават кое е по-добре за теб и за твоето бъдеще и поне за сега трябва да ги слушаш. В стрес си, понеже сама си набиваш глупости в главата и живееш в миналото. Самоубийството не е решение, само ще докараш проблеми на родителите си, а да не мислиш, че на тях всичко им е на ред. За 3 години толкова ли не си се запознала с хора там? Запиши се на някои след училищни дейности, опитай се да завързваш нови познати, изградиш ли си собствен кръг от хора, нещата ще се пооправят. Казвам ти го като човек, който живее извън България.

Точно,точно,точно! На 100% си прав!

[jujabg]

За 3 години толкова ли не си се запознала с хора там? Запиши се на някои след училищни дейности, опитай се да завързваш нови познати, изградиш ли си собствен кръг от хора, нещата ще се пооправят.
Казвам ти го като човек, който живее извън България.

бтв в коя страна си?[/QUOTE]
- В Канада съм.Запознах се с доста хора все пак от 3г. съм тук ,но не ми се и излиза безинтерестни са ми всички и всичко
в таква дълбока депресия съм и не знам.. :/
Прав си,че има неща които са се променили знам ,че България не е както преди,но не мога да свикна не си представям да стоя още няма да мога да издържа даже и на ваканция не ме пускат нямат ми доверие защото може би ще си остана там :д

[HollyGolightly]

правА!

Такава ти е нагласата просто. Решила си, че няма да свикнеш и не искаш да дадеш никакъв шанс на хората около себе си. Ако ги опознаеш, което означава не просто да им знаеш името, а да им отделиш малко време, ще видиш, че не са чак толкова по-различни от нас. Вярно, сигурно не запиват по баровете, излизат рядко заради големите разстояния (може би, не знам в какъв тип град си) но това не означава, че не можеш да положиш малко усилия и да използваш тази възможност.
Вместо да мислиш за България като цел, опитай се да се адаптираш там където си. Има едно филмче "Американска Рапсодия" мисля че се казваше, момичето в него е в почти същата ситуация като теб, препоръчвам ти го ако не си го гледала. Колкото повече се затваряш в себе си и отказваш да излизаш, толкова по-лошо за теб. Тази депресия сама няма да си тръгне, в това положение си именно заради себе си и начина ти на мислене. И честно казано ако аз ти бях родител, също не бих те пуснала сама в България.

[Violenza]

Повярвай ми, останала си с някакви детски спомени от България, но ще бъдеш много разочарована, когато се прибереш.
Глупости.
Говориш все едно на всички, видиш ли, мечтата им е да живеят зад граница, където всичко е розово. Е да, ама не.

Авторке, нямаш избор в случая, ще трябва да стискаш зъби и да чакаш да станеш самостоятелна, за да се прибереш и без тяхното разрешение. А дотогава пък е възможно да си се адаптирала, колкото и невероятно да ти се вижда.

[BlackEyedPeas]

Добре, разбирам те, но не, че нещо, ама това си е твоето е лек егоизъм. Да искаш да преместиш цялото си семейство само и само защото на теб не ти харесва. Може да те върнат с баба ти и дядо ти в България (което едва ли ще стане), но не може да накараш цялото си семейство да се върнете, те са се реализирали там, а и сигурно сте богати щом сте в чужбина, което е добре за тях. Щом не искат да чуват за България - там им е добре и това е да искаш да ги откъснеш от тяхната среда. Все пак до колкото разбирам в семейството ти сте 1<2 или 3ма. Така че няма как да се съгласят всички с теб.

[~LadyCrawley~]

Всичко ми звучеше нормално, докато не прочетох за тези хапчета...дафуя. Донякъде те разбирам-завършвам догодина и родителите ми също искат да замина в чужбина, а аз не искам, понеже целият ми живот е тук /осъзнавам, че там е по-добро положението и тн, но при мен е сложно/. Обаче ти вече живееш там, малко или много си посвикнала със стандартите в тази страна, семейството ти е там...трябва да мислиш и за тях. И тези простотии с хапчетата-на бас, че няма да го направиш, не се лигави. 2 години и сама ще си решаваш какво да правиш, но за момента си наложи да свикнеш.

[HollyGolightly]

Глупости.
Говориш все едно на всички, видиш ли, мечтата им е да живеят зад граница, където всичко е розово. Е да, ама не.

Авторке, нямаш избор в случая, ще трябва да стискаш зъби и да чакаш да станеш самостоятелна, за да се прибереш и без тяхното разрешение. А дотогава пък е възможно да си се адаптирала, колкото и невероятно да ти се вижда.
Говорим за момиче, напуснало България на възраст 13, от тогава доколкото разбирам не се е прибирала. Колко точни мислиш са спомените и?
И не говорим да и е мечта, та тя дори отказва да се опита, от къде знае, че няма да и хареса. Седи и се самосъжалява през цялото време, вместо да се стегне и поне да направи някакви опити да се внедри. Скучни и били, нямала желание, ами ок ама докато не направи 18, не решава тя, така че най-добре да се възползва от ситуацията, я която е. Нито е първата, няма и да е последната, но колко реално от тези мрънкащите зад граница си остават постоянно в България, след като се приберат?

[girlwithblueeyes]

Опознай културата и хората там където си
Намери си приятели . Стига си мислила за хапчета докато сама не решиш да се адаптираш никога няма да го направиш . Нито пък някой ще ти помогне да го направиш .

[supersonic0]

Много ясно, че няма да гледат насериозно на прищявките на една лигла. Хората са отишли във въпросната държава, защото са преценили, че там ще е по-добре, че ще се справят по-лесно, а това, че ти от скука започваш да хленчиш е друг въпрос.

[baby_baby]

И като умреш какво ще постигнеш

Поговори с ваще хубаво и ще свикнеш нормално е да ти е трудно в началото

[NeutralMilkHotel]

Аз мисля, че ти си тази, която не разбира... Какво очакваш? Мама и татко да напуснат удовлетворяващите си работи, да продадат имотът за който толкова са работили и да дойдат в България (от където са избягали)? И тогава какво? Няма да си намерят работа или добро жилище...Твоето образование отива на вятъра - ще завършиш някое квартално СОУ и после ще отидеш в Софийският (смях).
И к'во ще си беднеете и мизерувате, едвам ще си плащате сметките за гадната панелка...И защо? За да може да висиш по кафетата ли?
Преди три години си била на 13 - лапенце. Животът ти никога няма да е същият като тогава, където и да отидеш.
Сега можеш да се докажеш като разумен и зрял човек - без да хленчиш, и мрънкаш да бъдеш благодарна на родителите си за всички саможертви...Да ги улесниш поне като не ги натоварваш...
Аз съм сигурна, че искат да си щастлива и те разбират, но ти не разбираш, че това не е толкова лесно...