Roni10
01-06-2014, 13:47
Здравейте колеги сАфорумници. Не влизам често, ама сега реших малко да си разтоваря душата. Съвет не ми трябва, не вярвам някой да може да ми помогне, просто искам да си го кажа, защото от това не мога да спя вече..
Та,от вече седмица не мога да спя...За това реших да споделя това което ме мъчи. Тъй като няма с кой, реших да си го излея тук и да се надявам, че ще ми олекне малко. От малък имам мечта. Мечтата ми е да стана актьор. Тъпа работа, но не си избираме ние мечтите, те сами ни сполетяват, истинските ни мечти са тези който не ние ги решаваме, а те сами идват при нас. Та от малък имам тази мечта, през времето не е била толкова силна и съм си мечтаел и за други работа, футболист ала бала, ама съм си спънат и... Преди около 2 години обаче, осъзнах че това е моята мечта и от тогава не мога да си представя живота си по друг начин. Вече абсолютно не мога да си представя живота си след 10-20 години в който аз не съм актьор...Но да се върнем на темата. Като бях малък нашите ме подкрепяха. Участвал съм на някоя друга сцена, но театъра не ме влече, не е за мен. Влече ме киното. Сега осъзнавам, че съм бил тъп да се откажа от театъра, защото участието в театър щеше да ми помогне сега,но...Сега обаче нещата се промениха. Пораснах и се оказа, че никой не ме подкрепя. Да кажем, че има един човек, една добра моя приятелка която винаги ме е подкрепяла, която сега не е в България и не искам сега да и го обяснявам пак това...Тя винаги ме е разбирала, защото и двамата сме си еднакво не добре с главите. Та, през последните 2 години се оказа, че никой не ме подкрепя и аз постоянно си го скатавах в себе си. За това и сега вече не мога да спя...Майка ми се опитва да ми окаже някаква подкрепа, но аз не съм тъп и усещам, че тя пред мен казва, че ме подкрепя, но не вярва някога да успея. Баща ми не ме подкрепя много, защото той се е опитвал да стане актьор, но не е успял и сега логично смята, че трябва да уча и да не си правя илюзии, че мога да успея в това. За това и аз сега уча в тъп университет, нещо което хич не ми е интересно, но се правя, че ме интересува...То имах едно нещо което ми беше малко интересно, но не ме приеха естествено и влязох в това което ме приеха... Е има неща който биха ми помогнали в бизнес плановете. Останалото обаче...Уча неща който все още никой не ми е отговорил за какво мога да ги ползвам...Но да оставим тая простутия и да се върна на темата. Та нашите що годе се правят, че не знаят какво искам, като кажа нещо промълват нещо от сорта на "да да, може и да успееш", но аз не им се сърдя, нямам лоши отношения с тях заради това, аз съм им син и те искат да уча за да имам нещо сигурно в живота, да имам работа и т.н. Разбирам ги за това, не съм се карал с тях заради това, но те не разбират, че на мен ми трябва малко подкрепа, истинска подкрепа. Да видя на лицата им, че вярват че мога в нещо което много малко успяват. Бях на снимките на един филм и се шматках да гледам какво правят благодарение на майка ми, което беше супер от нейна страна, разбрах че все пак прави каквото може, но все още не вярва в мен и ми го е казвала де, че трябва това да ми е на 2ра линия, а да уча на 1ва. От роднините ми още да знаят за това баба ми и дядо ми. Баба ми беше един от хората от който очаквах, че ще получа подкрепа и бях го споделил една коледа или на някакво събиране на село и реакцията и беше просто шокираща за мен...Това май беше точно преди да вляза в университета и тя буквално каза "Ти нормален ли си, каква е тая тъпня да искаш да станеш актьор, те нищо не печелят, пропиват се и се друсат." Като и казах, че аз не искам да ставам актьор в България, тя така ме отряза, че се почуствах като пълен непрокопсаник...След това обясняваше на наще как може да допуснат да имам подобна мечта, което още повече ме накара да се почуствам като пълен тъпак. Беше ми доста гадно, но да кажем, че го преживях. Дядо ми нищо не ми е казвал, но той ако разбере колко съм сериозен, сигурно и той ще реагира така. Щом бабето, дето винаги ни е подкрепяла с братовчедите ми, ме отряза така...Та общо взето майка ми е човека който поне се опитва да ми окаже някаква подкрепа, но не веднъж ми е казвала, че няма как да стане и че едва ли ще успея. Опитите ми за актьор не са много, пробвах се в НАТФИЗ, но от къде пари за семестър и за живот в София... А като ми казаха, че изпитите ми за влизане са да танцувам и да пея, ми стана малко смешно...При конкуренцията последните години, шанса да ме вземат, без да съм се бил в театъра сериозно или да съм се подготвял при някоя от подготвителните им групи е...нулев. Пътувах наляво надясно за да кандидатствам за роля в някой бг сериал или филм, но в повечето ме режеха в момента в който казвах, че нямам изяви пред камера...За някой кастинги ме разбираха направо, 20 лева ще ми плащат на ден да мина 2 пъти като фон и искат и опит да имам пред камера...Обадиха ми се за един филм, ама като ми казаха, че трябва сам да си плащам пътя, храната и спането там...Аз трябва да карам до София и 5 дена да спя на хотел, че да имам роля без реплики да се правя на бодигард зад някой или нещо такова....Ама се тая, сега има някакви кастинги пак, ще се пробвам. И към всичко това като добавим и проблемите ми в любовния живот или по скоро вече липсата на такъв, допълнително ми тежат на главата...Ако бях се запознал поне веднъж с нормално момиче, може би щеше да ми е малко по леко на главата, ама не, всичките ми са... Сега мисля да заминавам от тука, знам испански и мисля да замина за Испания. Там снимат бая нискобюджетни испански филми и може да се пробвам. Имам един познат там, може да живея при него малко, но ще продам сигурно всичко що имам...и пак няма да стигне и ще трябва да бачкам като мияч...което просто ще ме направи поредния там и заради това и се чудя още. Щото тука нямам шанс, дори и да отида в София, пак шанса не е много голям да направя нещо. Та мисля го сега...ще видим...
Излях си го, дано сега ми е по-леко на главата и се наспя, от месец и отгоре не съм спал вече...Знам, че едва ли някой от тук може да ми помогне, ако ще давате съвет или нещо, нема проблеми, ама едва ли ще ми кажете нещо което не знам :Д
Та,от вече седмица не мога да спя...За това реших да споделя това което ме мъчи. Тъй като няма с кой, реших да си го излея тук и да се надявам, че ще ми олекне малко. От малък имам мечта. Мечтата ми е да стана актьор. Тъпа работа, но не си избираме ние мечтите, те сами ни сполетяват, истинските ни мечти са тези който не ние ги решаваме, а те сами идват при нас. Та от малък имам тази мечта, през времето не е била толкова силна и съм си мечтаел и за други работа, футболист ала бала, ама съм си спънат и... Преди около 2 години обаче, осъзнах че това е моята мечта и от тогава не мога да си представя живота си по друг начин. Вече абсолютно не мога да си представя живота си след 10-20 години в който аз не съм актьор...Но да се върнем на темата. Като бях малък нашите ме подкрепяха. Участвал съм на някоя друга сцена, но театъра не ме влече, не е за мен. Влече ме киното. Сега осъзнавам, че съм бил тъп да се откажа от театъра, защото участието в театър щеше да ми помогне сега,но...Сега обаче нещата се промениха. Пораснах и се оказа, че никой не ме подкрепя. Да кажем, че има един човек, една добра моя приятелка която винаги ме е подкрепяла, която сега не е в България и не искам сега да и го обяснявам пак това...Тя винаги ме е разбирала, защото и двамата сме си еднакво не добре с главите. Та, през последните 2 години се оказа, че никой не ме подкрепя и аз постоянно си го скатавах в себе си. За това и сега вече не мога да спя...Майка ми се опитва да ми окаже някаква подкрепа, но аз не съм тъп и усещам, че тя пред мен казва, че ме подкрепя, но не вярва някога да успея. Баща ми не ме подкрепя много, защото той се е опитвал да стане актьор, но не е успял и сега логично смята, че трябва да уча и да не си правя илюзии, че мога да успея в това. За това и аз сега уча в тъп университет, нещо което хич не ми е интересно, но се правя, че ме интересува...То имах едно нещо което ми беше малко интересно, но не ме приеха естествено и влязох в това което ме приеха... Е има неща който биха ми помогнали в бизнес плановете. Останалото обаче...Уча неща който все още никой не ми е отговорил за какво мога да ги ползвам...Но да оставим тая простутия и да се върна на темата. Та нашите що годе се правят, че не знаят какво искам, като кажа нещо промълват нещо от сорта на "да да, може и да успееш", но аз не им се сърдя, нямам лоши отношения с тях заради това, аз съм им син и те искат да уча за да имам нещо сигурно в живота, да имам работа и т.н. Разбирам ги за това, не съм се карал с тях заради това, но те не разбират, че на мен ми трябва малко подкрепа, истинска подкрепа. Да видя на лицата им, че вярват че мога в нещо което много малко успяват. Бях на снимките на един филм и се шматках да гледам какво правят благодарение на майка ми, което беше супер от нейна страна, разбрах че все пак прави каквото може, но все още не вярва в мен и ми го е казвала де, че трябва това да ми е на 2ра линия, а да уча на 1ва. От роднините ми още да знаят за това баба ми и дядо ми. Баба ми беше един от хората от който очаквах, че ще получа подкрепа и бях го споделил една коледа или на някакво събиране на село и реакцията и беше просто шокираща за мен...Това май беше точно преди да вляза в университета и тя буквално каза "Ти нормален ли си, каква е тая тъпня да искаш да станеш актьор, те нищо не печелят, пропиват се и се друсат." Като и казах, че аз не искам да ставам актьор в България, тя така ме отряза, че се почуствах като пълен непрокопсаник...След това обясняваше на наще как може да допуснат да имам подобна мечта, което още повече ме накара да се почуствам като пълен тъпак. Беше ми доста гадно, но да кажем, че го преживях. Дядо ми нищо не ми е казвал, но той ако разбере колко съм сериозен, сигурно и той ще реагира така. Щом бабето, дето винаги ни е подкрепяла с братовчедите ми, ме отряза така...Та общо взето майка ми е човека който поне се опитва да ми окаже някаква подкрепа, но не веднъж ми е казвала, че няма как да стане и че едва ли ще успея. Опитите ми за актьор не са много, пробвах се в НАТФИЗ, но от къде пари за семестър и за живот в София... А като ми казаха, че изпитите ми за влизане са да танцувам и да пея, ми стана малко смешно...При конкуренцията последните години, шанса да ме вземат, без да съм се бил в театъра сериозно или да съм се подготвял при някоя от подготвителните им групи е...нулев. Пътувах наляво надясно за да кандидатствам за роля в някой бг сериал или филм, но в повечето ме режеха в момента в който казвах, че нямам изяви пред камера...За някой кастинги ме разбираха направо, 20 лева ще ми плащат на ден да мина 2 пъти като фон и искат и опит да имам пред камера...Обадиха ми се за един филм, ама като ми казаха, че трябва сам да си плащам пътя, храната и спането там...Аз трябва да карам до София и 5 дена да спя на хотел, че да имам роля без реплики да се правя на бодигард зад някой или нещо такова....Ама се тая, сега има някакви кастинги пак, ще се пробвам. И към всичко това като добавим и проблемите ми в любовния живот или по скоро вече липсата на такъв, допълнително ми тежат на главата...Ако бях се запознал поне веднъж с нормално момиче, може би щеше да ми е малко по леко на главата, ама не, всичките ми са... Сега мисля да заминавам от тука, знам испански и мисля да замина за Испания. Там снимат бая нискобюджетни испански филми и може да се пробвам. Имам един познат там, може да живея при него малко, но ще продам сигурно всичко що имам...и пак няма да стигне и ще трябва да бачкам като мияч...което просто ще ме направи поредния там и заради това и се чудя още. Щото тука нямам шанс, дори и да отида в София, пак шанса не е много голям да направя нещо. Та мисля го сега...ще видим...
Излях си го, дано сега ми е по-леко на главата и се наспя, от месец и отгоре не съм спал вече...Знам, че едва ли някой от тук може да ми помогне, ако ще давате съвет или нещо, нема проблеми, ама едва ли ще ми кажете нещо което не знам :Д