maria_96
01-10-2014, 22:37
Здравейте.
На седемнадесет години съм,имам чудесни родители,с които се разбирам добре,но не понасям приятеля на майка ми.От известно време той живее у нас и ние меко казано не се разбираме.В началото,когато дойде беше различно,тогава се държеше така,че да ми се хареса.Добричък,забавен,гл даше да ми угоди.После обаче нещо се промени...Вярно,че си има много положителни страни,че прави много неща,че много държи на майка ми,но все пак не мисля,че един чужд човек има право да ми държи тон.опитвах се да се разбера с него,но безуспешно.Не мога да го приема като близък,по-точно не мога да го приема като човек,който може да ми прави забележки,да ми се кара или да ми налага някакви правила.Мисля,че това,че живее у нас не е причина да се прави на шеф,още повече на мен,все пак не ми е никакъв.Той често е избухлив и груб.На няколко пъти след наши караници много ми се е извинявал,след което известно време се разбираме добре,после пак става нещо...Неприятно е как се разминаваме в къщи като напълно непознати, но се чудя има ли смисъл и да се сдобряваме като със сигурност отново ще се скараме.Не мога да преглътна чужд човек да се меси във възпитанието ми,не може човек,който е тук от не повече от година и половина да ми налага неща,които майка ми и баща ми толкова години не са изисквали от мен,не изискват и сега...Та след последния ни скандал не си говорим,но и честно казано се чудя има ли смисъл изобщо да разговаряме или да се сдобряваме,след като отново ще се получи така...
На седемнадесет години съм,имам чудесни родители,с които се разбирам добре,но не понасям приятеля на майка ми.От известно време той живее у нас и ние меко казано не се разбираме.В началото,когато дойде беше различно,тогава се държеше така,че да ми се хареса.Добричък,забавен,гл даше да ми угоди.После обаче нещо се промени...Вярно,че си има много положителни страни,че прави много неща,че много държи на майка ми,но все пак не мисля,че един чужд човек има право да ми държи тон.опитвах се да се разбера с него,но безуспешно.Не мога да го приема като близък,по-точно не мога да го приема като човек,който може да ми прави забележки,да ми се кара или да ми налага някакви правила.Мисля,че това,че живее у нас не е причина да се прави на шеф,още повече на мен,все пак не ми е никакъв.Той често е избухлив и груб.На няколко пъти след наши караници много ми се е извинявал,след което известно време се разбираме добре,после пак става нещо...Неприятно е как се разминаваме в къщи като напълно непознати, но се чудя има ли смисъл и да се сдобряваме като със сигурност отново ще се скараме.Не мога да преглътна чужд човек да се меси във възпитанието ми,не може човек,който е тук от не повече от година и половина да ми налага неща,които майка ми и баща ми толкова години не са изисквали от мен,не изискват и сега...Та след последния ни скандал не си говорим,но и честно казано се чудя има ли смисъл изобщо да разговаряме или да се сдобряваме,след като отново ще се получи така...