alexandrin4e234324
01-17-2014, 19:29
Здравейте. Аз съм момиче на 18 години от Пловдив (ако има някакво значение). Никога не съм си и помисляла, че ще дойде моето време да пиша по форуми, но ето, че май е тук. Предполагам, че темата може да се получи доста дълга, за това благодаря предварително на всеки, който отдели време да я прочете и ще гледам да разкажа историята по-сбито, но не знам дали ще успея :Д.
Бившият ми приятел е от моя клас и бяхме заедно почти 3 години, а преди това 2 години бяхме най-добри приятели. Той ме хареса още от деня, в който се запознахме, но тогава аз не го възприемах по този начин. Въпреки това дори с времето неговите чувства не спряха, а даже това да бъде с мен едва ли не му се превърна като цел... и с течение на обстоятелствата, преодолявайки някои трудности, ние се събрахме и аз бях най-щастливото момиче на света. С него се сближихме страшно много, познавахме се по-добре от всеки друг. Не ме беше срам да правя или да говоря каквото и да е пред него, разкрих му се изцяло, той на мен също. Прекарвахме по цели дни заедно и не си омръзвахме. Винаги имаше какво да правим... готвихме си, играхме видео игри, гледахме филми, ходихме къде ли не... ходихме на море заедно... Живях в тях буквално... Беше ми първата любов и първият в секса, аз на него също. Запозна ме с цялото си семейство, дори по селата... Отделях му абсолютно цялото си внимание, нямах време за приятели даже... гледах да направя всичко възможно за да е щастлив, да се усмихва и да му е добре с мен и той беше по същия начин. Не го притисках, ревнувах си го, но не му го натяквах и не му правих проблем да излиза с когото си поиска... Споделяхме всичките си емоции заедно - смяхме се заедно, плакахме заедно, бяхме като едно цяло...
И тогава в един момент всичко се срина. Той някак се отдръпна от мен, спря да ме търси толкова често, направо ми би игнора на моменти. В продължение на около половин година имах чувството, че само аз се опитам да запазя тази връзка. Опитвах се да говоря с него, но всичко завършваше само с това той да ми каже нещо, с което страшно много да ме нарани, аз да не издържам и да се разплаквам пред него, а той просто да стои и да ме гледа безразлично... просто останах с впечатлението, че чувствата му вече бяха изчезнали... Пренебрегваше ме, обиждаше ме с някои думи... Буквално се бях сринала, тъпках се с валериани и не можах да спя. Промени се страшно много... За това прекратихме всичко. Малко след като се разделихме, той започна отново да ме търси, да казва, че съжалява и, че иска да опитаме пак... но аз просто не бях готова за подобно нещо, не го чувствах след всичките тези месеци... не бях сигурна дали връзката ни не се е изчерпала, дали няма да ме нарани пак... въпреки всичко, той не ми излизаше от главата... пробвах да излизам с друго момче, но с него не се получиха нещата. А бившият ми беше обсебен от това да си ме върне... писа на няколко момчета, с които знаеше, че общувам и си мислеше, че имат нещо към мен, страхуваше се да не започна нещо с тях и им обясняваше историята ни, молеше ги да не правят нищо... и ги молеше да не ми казват. Аз го намерих за отблъскващо... опитвах се да го забравя просто, бях направо травмирана от онова време и не исках да се повтарят същите неща. Той ми казваше, че дори и да започне нещо с друга, да съм го била потърсила, щял веднага да се върне при мен, всякакви такива неща, които ми звучат доста глупаво.. По едно време обаче не издържах и реших да му кажа, че бих искала да пробваме да възстановим връзката ни. Тогава разбрах, че той вече се занимава с друго момиче... не исках да им прецаквам отношенията, преди дори да са се развили... Аз също си говорих с едно много мило момче, което ми допадна, но той знаеше абсолютно всичко каквото се случва между мен и бившия ми, защото просто ми беше гузно да не му спомена...
Та въпреки другото момиче, той ми обясняваше как още ме обича, иска да е с мен, но харесва нея. Покани ме в тях да си разменим подаръците за Коледа... мда, изневери и, но не дадох да се стигне до секс, въпреки че той настояваше... беше ми гадно за момичето... обаче си прекарахме страхотно, точно както в онези дни... след което той през ден си променяше мнението... ту иска да е с мен, ту иска да е с нея... намери си нова компания, излиза с нея и с момичето. На Нова година бяхме заедно. Видяхме се по-рано за да отидем заедно към мястото, където щяхме да се събираме. Преди това той буквално ме режеше, не знаел как сега можем да се съберем, не искал да я нарани... но след като се напи, почна да ми обяснява колко много ме обича и как изобщо не харесва другото момиче. Целуна ме пак, обсипа ме с комплименти, пускаше някакви песни, които преди сме слушали... обаче аз му казах "Не, имаш си приятелка, каза, че не искаш да скъсаш с нея.. просто си пиян"... и си говорих с някакви хора по телефона, с момчето, което споменах по-горе, от което на него му стана гадно... след което той започна още по-често да излиза с нея, режеше ме, не се виждахме... после почнахме училище пак. Той ми каза, че ще зареже другото момиче, защото още имал чувства към мен... един ден ми каза "ела в нас, аз ще и напиша, че не искам да съм с нея"... щял да скъса с нея, първо, че по интернет, обаче щял да си измисли причината, не искал да и казва, че е заради мен... това е толкова глупава и не мъжка постъпка... Казах му да излезе с нея и да и го каже на живо, не я ли уважава поне малко... И прекарахме няколко дена заедно, излизахме... след това дойде време да излезе с нея и да и каже как стоят нещата... и когато се прибра ми каза, че не е могъл да го направи, не искал да я нарани. Отряза ме, а на следващия ден ми каза, че ще изчака момичето да сгафи някъде, за да може да скъса с нея и да се върне при мен... и така ден след ден си сменяше мнението... докато на мен не ми омръзна да си играе и с двете ни и реших просто да го оставя на мира... сега го гледам, обяснява колко е щастлив, постоянно си прекарва времето с нея... А тя не знае за абсолютно нищо от това, което се е случило... сигурно си мисли, че ме е отрязал заради нея. Криво ми е, защото като си представя колко хубави моменти сме имали наистина много ми липсва и ми е гадно като си представя, че ще ги има с някоя друга. Трудно ми е, защото бившия ми го виждам всеки ден и въпреки, че се води, че не сме в лоши отношения той буквално демонстрира колко му е добре и как може и без мен. Другото момче, което споменах е страшно мило и знае цялата история до най-малкия детайл, защото просто както казах се чувствах гузно да не му кажа, дори и тогава да не се развиваха още нещата между нас... излизаме с него, харесвам го и се чувствам страхотно, но за съжаление е от друг град и няма как да се виждаме по-често, поне в следващите няколко месеца. Той ме разбира перфектно и си приличаме много. Чудя се как просто най-сетне окончателно да преодолея цялата история с бившия ми... ще ми е малко трудно след като го виждам всеки ден... какво бихте ме посъветвали вие? Благодаря... съжалявам за изгубеното време...
Бившият ми приятел е от моя клас и бяхме заедно почти 3 години, а преди това 2 години бяхме най-добри приятели. Той ме хареса още от деня, в който се запознахме, но тогава аз не го възприемах по този начин. Въпреки това дори с времето неговите чувства не спряха, а даже това да бъде с мен едва ли не му се превърна като цел... и с течение на обстоятелствата, преодолявайки някои трудности, ние се събрахме и аз бях най-щастливото момиче на света. С него се сближихме страшно много, познавахме се по-добре от всеки друг. Не ме беше срам да правя или да говоря каквото и да е пред него, разкрих му се изцяло, той на мен също. Прекарвахме по цели дни заедно и не си омръзвахме. Винаги имаше какво да правим... готвихме си, играхме видео игри, гледахме филми, ходихме къде ли не... ходихме на море заедно... Живях в тях буквално... Беше ми първата любов и първият в секса, аз на него също. Запозна ме с цялото си семейство, дори по селата... Отделях му абсолютно цялото си внимание, нямах време за приятели даже... гледах да направя всичко възможно за да е щастлив, да се усмихва и да му е добре с мен и той беше по същия начин. Не го притисках, ревнувах си го, но не му го натяквах и не му правих проблем да излиза с когото си поиска... Споделяхме всичките си емоции заедно - смяхме се заедно, плакахме заедно, бяхме като едно цяло...
И тогава в един момент всичко се срина. Той някак се отдръпна от мен, спря да ме търси толкова често, направо ми би игнора на моменти. В продължение на около половин година имах чувството, че само аз се опитам да запазя тази връзка. Опитвах се да говоря с него, но всичко завършваше само с това той да ми каже нещо, с което страшно много да ме нарани, аз да не издържам и да се разплаквам пред него, а той просто да стои и да ме гледа безразлично... просто останах с впечатлението, че чувствата му вече бяха изчезнали... Пренебрегваше ме, обиждаше ме с някои думи... Буквално се бях сринала, тъпках се с валериани и не можах да спя. Промени се страшно много... За това прекратихме всичко. Малко след като се разделихме, той започна отново да ме търси, да казва, че съжалява и, че иска да опитаме пак... но аз просто не бях готова за подобно нещо, не го чувствах след всичките тези месеци... не бях сигурна дали връзката ни не се е изчерпала, дали няма да ме нарани пак... въпреки всичко, той не ми излизаше от главата... пробвах да излизам с друго момче, но с него не се получиха нещата. А бившият ми беше обсебен от това да си ме върне... писа на няколко момчета, с които знаеше, че общувам и си мислеше, че имат нещо към мен, страхуваше се да не започна нещо с тях и им обясняваше историята ни, молеше ги да не правят нищо... и ги молеше да не ми казват. Аз го намерих за отблъскващо... опитвах се да го забравя просто, бях направо травмирана от онова време и не исках да се повтарят същите неща. Той ми казваше, че дори и да започне нещо с друга, да съм го била потърсила, щял веднага да се върне при мен, всякакви такива неща, които ми звучат доста глупаво.. По едно време обаче не издържах и реших да му кажа, че бих искала да пробваме да възстановим връзката ни. Тогава разбрах, че той вече се занимава с друго момиче... не исках да им прецаквам отношенията, преди дори да са се развили... Аз също си говорих с едно много мило момче, което ми допадна, но той знаеше абсолютно всичко каквото се случва между мен и бившия ми, защото просто ми беше гузно да не му спомена...
Та въпреки другото момиче, той ми обясняваше как още ме обича, иска да е с мен, но харесва нея. Покани ме в тях да си разменим подаръците за Коледа... мда, изневери и, но не дадох да се стигне до секс, въпреки че той настояваше... беше ми гадно за момичето... обаче си прекарахме страхотно, точно както в онези дни... след което той през ден си променяше мнението... ту иска да е с мен, ту иска да е с нея... намери си нова компания, излиза с нея и с момичето. На Нова година бяхме заедно. Видяхме се по-рано за да отидем заедно към мястото, където щяхме да се събираме. Преди това той буквално ме режеше, не знаел как сега можем да се съберем, не искал да я нарани... но след като се напи, почна да ми обяснява колко много ме обича и как изобщо не харесва другото момиче. Целуна ме пак, обсипа ме с комплименти, пускаше някакви песни, които преди сме слушали... обаче аз му казах "Не, имаш си приятелка, каза, че не искаш да скъсаш с нея.. просто си пиян"... и си говорих с някакви хора по телефона, с момчето, което споменах по-горе, от което на него му стана гадно... след което той започна още по-често да излиза с нея, режеше ме, не се виждахме... после почнахме училище пак. Той ми каза, че ще зареже другото момиче, защото още имал чувства към мен... един ден ми каза "ела в нас, аз ще и напиша, че не искам да съм с нея"... щял да скъса с нея, първо, че по интернет, обаче щял да си измисли причината, не искал да и казва, че е заради мен... това е толкова глупава и не мъжка постъпка... Казах му да излезе с нея и да и го каже на живо, не я ли уважава поне малко... И прекарахме няколко дена заедно, излизахме... след това дойде време да излезе с нея и да и каже как стоят нещата... и когато се прибра ми каза, че не е могъл да го направи, не искал да я нарани. Отряза ме, а на следващия ден ми каза, че ще изчака момичето да сгафи някъде, за да може да скъса с нея и да се върне при мен... и така ден след ден си сменяше мнението... докато на мен не ми омръзна да си играе и с двете ни и реших просто да го оставя на мира... сега го гледам, обяснява колко е щастлив, постоянно си прекарва времето с нея... А тя не знае за абсолютно нищо от това, което се е случило... сигурно си мисли, че ме е отрязал заради нея. Криво ми е, защото като си представя колко хубави моменти сме имали наистина много ми липсва и ми е гадно като си представя, че ще ги има с някоя друга. Трудно ми е, защото бившия ми го виждам всеки ден и въпреки, че се води, че не сме в лоши отношения той буквално демонстрира колко му е добре и как може и без мен. Другото момче, което споменах е страшно мило и знае цялата история до най-малкия детайл, защото просто както казах се чувствах гузно да не му кажа, дори и тогава да не се развиваха още нещата между нас... излизаме с него, харесвам го и се чувствам страхотно, но за съжаление е от друг град и няма как да се виждаме по-често, поне в следващите няколко месеца. Той ме разбира перфектно и си приличаме много. Чудя се как просто най-сетне окончателно да преодолея цялата история с бившия ми... ще ми е малко трудно след като го виждам всеки ден... какво бихте ме посъветвали вие? Благодаря... съжалявам за изгубеното време...