Пренебрегването на личния живот или кое е по-важно.

[bubeto1984]

Здравейте, скоро попаднах в една ситуация, която ме накара да публикувам тази тема. Няма да се задълбочавам в това което ми се случи, даже въобще няма да го направя. Интересно ми е да разбера мнението ви и дали ,и вие бихте постъпили така и дали постъпвате. Бихте ли пренебрегнали личния си живот, като роднини, приятели, гадже заради ангажименти свързани с работа или училище? Кое е по-важното в живота ви? Предварително благодаря за мнението ви :)

[RapExotic]

Задължително и двете нища трябва да вървят ръка за ръка. В противен случай няма да си успешна нито в личния си живот, нито в училище/работа.

[bubeto1984]

Да и моето мнение е такова, но някои хора мислят по-различен начин за жалост :(

[RapExotic]

Не знам точно каква е ситуацията, но това е твоят живот. Живей го така, както смяташ за правилно, а не както другите те карат.
:)

[bubeto1984]

Аз живея както смята за добре, но просто с мен постъпиха така...

[fUcKsMiLe]

То си е тяхна работа как ще постъпят. Очевидно не си била толкова важна в този момент, когато се е случило, каквото е станало. Понякога едните имат предимство пред другите неща, ако е наложително, разбира се. Също така няма нужда да садваш заради хора, на които очевидно не им е пукало достатъчно за теб. Просто е излишно. Фокусирай се върху, това, което ти харесва и остави негативните неща на страна. :)

[crazy_wolf_92]

За всяко нещо трябва да има време !

["g0oD"_glrL]

Семейство, приятели, те са най-важни. С тяхната подкрепа ще се мобилизираш. Не е хубаво да се пренебрегват, за да не ги загубиш един ден, без да разбереш как се е случило това...

[psychopath]

Никога, но гледам да съчетавам нещата и да не ми пречат едно на друго.

[CoockieMonster]

Сега.. няма да си крива душата. Няма да излезна с гаджето ми, и да не уча за класното. Е няма как просто да стане. Приятели като много мнгоо близки хоря нямам, защото не вярвам в приятелството. Но за любовта-след училището.
А за родителите: никога няма да ме накарат да избирам м/у тях и даскалото ми.

[anonymous708973]

Сега.. няма да си крива душата. Няма да излезна с гаджето ми, и да не уча за класното. Е няма как просто да стане. Приятели като много мнгоо близки хоря нямам, защото не вярвам в приятелството. Но за любовта-след училището.
А за родителите: никога няма да ме накарат да избирам м/у тях и даскалото ми.

Хахахах, кога? В университета ли? :D

Ако имате проблеми да съчетаете едната смешна гимназийка и социалния си живот, направо не ви виждам. Защото кариерата ви няма да чака да намерите перфектния мъж, нито перфектният мъж ще чака да си развивате кариерата.

[CoockieMonster]

Хахахах, кога? В университета ли? :D

Ако имате проблеми да съчетаете едната смешна гимназийка и социалния си живот, направо не ви виждам. Защото кариерата ви няма да чака да намерите перфектния мъж, нито перфектният мъж ще чака да си развивате кариерата.

Много обичаш да се заяждаш май, а?

[Wimpy_Kid]

Много обичаш да се заяждаш май, а?

Не се заяжда.Казва самата истина.

[DarkTemplar]

Стига човек да умее да си разпределя добре времето и приоритетите, ще намери време и за едното, и за другото.

[anonymous708973]

Много обичаш да се заяждаш май, а?

Не бе, задавам въпроса, ама в тоя форум половината имате навика да се изхвърляте като... айде да не правя груби сравнения, и като ви зададат нормален въпрос, нямате отговор.
Нормално, been there, done that.

Само казвам да го имаш/имате предвид, че е добре отрано да се научите да съчетавате нещата... щото ако в гимназията социалния ви живот страда, в университета ще е... жална майка.

[girlwithblueeyes]

А да питам как ще се оправяте и с университет и с тренировки по 3 пъти на ден ?

Смешно е деца по на 14-15 години и то с ангажименти опиращи само до учебният процес да мрънкате че нямате време .
Учете се от сега да си разпраделяте и училището и личният живот защото после въобще няма да се научите

[yakuza_]

По принцип нямам проблеми да ги съчетавам, но ако е примерно да не изляза тая вечер, че утре съм на изпит, естествено че ще си остана в нас. Макар че ми се е обратното :D

[bloodyF]

Стига човек да умее да си разпределя добре времето и приоритетите, ще намери време и за едното, и за другото.

Това.
Аз обаче съм човек, който си губи времето и обикновено университета ми куца заради това, но ще свикна.

[choparkopar]

На мен ми е много лесно да пренебрегвам личния живот, особено частта с родители/роднини, защото винаги, когато имам идея и желание да направя нещо по-различно, нещо, което ще ми даде опит в избраната бъдеща професия (или по принцип в живота) срещам само неразбиране, нулева подкрепа, реплики "Не си губи времето", "Това е тъпо." Особено майка ми е много странна в това отношение- от една страна иска да се скъсвам от учене, даже, ако завърша 5 висши ще е най-добре, дори да са неприложими, дипломите били най-важни, а от друга все ми мрънка, че не мога да се сприятелявам със съученички, по-късно и колежки. С бившия ми приятел до голяма степен се разделихме и заради времето, понеже професията му е свободна, сам си е шеф и можехме да се виждаме за по-дълги периоди, което на мен ми досади, така че предпочетох да наблегна на ученето. Но, все пак всичко си зависи от близките ти хора, ако ги обичаш и те подкрепят все ще намериш време за тях.
И един сладък поздрав по темата:
http://www.youtube.com/watch?v=0rbMHLDY1pA

[sunrisee6]

Мисля, че могат да се съчетават и двете. Семейството и истинските приятели винаги ще са там, докато ти преследваш кариера, мечти...
Лично за себе си, не бих зарязала целите и мечтите си заради някого, както и не бих очаквала някой да го направи заради мен.

[Auriss]

Абсолютно и твърдо 'да' е отговорът от моя страна, стига да става въпрос за хора извън семейството ми.

[xXxPETYAxXx]

Въпросът ти е прекалено общ. В общия смисъл - все се намира време и за двете.

Обаче, тоя пример "Бихте ли пренебрегнали личния си живот, като роднини, приятели, гадже заради ангажименти свързани с работа или училище?" - Ако ми се обади шефа да ме извика по спешност за нещо си, разбира се, че ще отида, ако приятели или гадже ми се нацупят това ще е много незряло от тяхна страна.

Много зависи от самата ситуация - има такива, в които по-важно е да се явиш на работа/в университета, има и такива, в които е по-важно да си с близките. И всъщност не е уместно да сравняваш равота и университет, защото при едно неподчинение могат да те уволнят, а в университета няма к'во да стане.

[~LadyCrawley~]

Не напълно да пренебрегна, но често ми се налага да правя нещо свързано с училище, преди да отделя време за друго. Въпреки всичко, гледам така да си разпределя времето, че да ми остане такова и за важните за мен хора.

[baby_baby]

И двете неща трябва да вървят ръка за ръка но ми се е случвало да пренебрегвам родителите си заради работата

[marilyn]

НЕ знам за какво пренебрегване говорите, когато става дума за училище? Тогава има време за всичко.

В университета е по-различно, но ако си разпределяте времето, ще успявате и с двете.

Аз лично не пренебрегвам нищо, намирам време за лекции, работа, гадже и приятели. Случва се да пропускам някои излизания, например, но рядко. Социалният ми живот не страда от това, че работя и уча.

[Auriss]

Сигурно си завършила с диплома 6.00 и нямаш и една петица в университета, та затова не знаеш какво означава да пренебрегнеш ученето в полза на нещо друго. Браво ;) !

[marilyn]

Сигурно си завършила с диплома 6.00 и нямаш и една петица в университета, та затова не знаеш какво означава да пренебрегнеш ученето в полза на нещо друго. Браво ;) !


Към мен ли беше това?
Всъщност, съм завършила диплома над 5.50, в университета имам успех над 5. И намирам време за забавления, за приятелите си, гаджето ми и работа.