Осъзнаване

[izka]

Най-страшното е, не когато си налагаш да забравиш,
не когато си забраняваш да споменаваш в мислите,
не когато изтриваш по малко всичко,
а когато искаш да си спомниш поне момент,
но не откриваш нищо...
Освен кратки проблясъци в неочаквани моменти,
изгубени спомени, заровени насила...
Малко нежност покрита с прах,
малко щастие изживяно отдавна
и една голяма любов в отрязъци от време...
Само безценни, но недооценени неща...

Ще се радвам, ако има коментари. (: