Първа голяма любов.

[CoockieMonster]

Първата голяма любов е нещо много специално. Тя носи много спомени и много разочарования. Но и тя има своя край. Вие как я забравихте? Как я преодоляхте? Как продължихте без нея? Как спрятхе да мислите за нея.. за него/нея.

[AnarchyBoy]

Мисля, че правилния отговор е..

"Не се забравя, просто се свиква с това, че вече я няма.. "

[XTREMEFREERIDE]

Пък аз не мисля, че Цецо е прав.

Идва момент в живота ти, когато едно нещо вече не ти е нужно, няма какво да ти даде. И тогава то просто си тръгва. Това, което трябва да направиш е да повярваш, че ти е време за следващ етап. Аз почти не помня дори как изглежда първата ми голяма любов. Да, беше истинска. Да, продължи 4 години. Да, боля ме много на моменти и бях адски щастлива по същото време. При все, че нямам снимки, нито комуникирам с този човек от уважение към настоящия ми приятел, наистина просто избледнява. Но това не се случва, защото е бил първата ми любов. Случва се, защото от 3 години не съм го виждала.

"Времето лекува" е много правилна сентенция. След известно време се убеждаваш, че всичко, което ти се е случило е било за добро. Това, което можеш да направиш за себе си е да не си позволяваш да изпадаш в деструктивни за личността ти състояния. Винаги трябва да гледаме напред, неазвисимо за какво става дума.

Не съм забравила първата си любов. Спомням си за всичките преживявания с усмивка. Това е нещо, което адски много влия, нещо, което те изгражда като човек. Не бива да мразим първата си любов, не бива да се стараем да я забравим. Но не бива и да се вглъбяваме в нея сякаш никога нищо повече няма да ни донесе такава радост.

[xXxPETYAxXx]

Преодолява се с времето, забравя се(е, не буквално, но спираш да се сещаш за нея) с втората. И така нататък...

[YoungBloodZ]

няма такова нещо като любов :lol:

[bobib94]

няма такова нещо като любов :lol:

подкрепям

[XTREMEFREERIDE]

Съжалявам ви.

[YoungBloodZ]

Съжалявам ви.

bish please

[HollyGolightly]

Надявам се, че няма да ми се налага да я превъзмогвам тази първа голяма любов

[Hilary_]

"Не се забравя, просто се свиква с това, че вече я няма.. "
Съгласна.

[anonymous708973]

нито комуникирам с този човек от уважение към настоящия ми приятел

Не бива да мразим първата си любов, не бива да се стараем да я забравим. Но не бива и да се вглъбяваме в нея сякаш никога нищо повече няма да ни донесе такава радост.

Това първото нещо не ме кефи като идея. Неуважение ли е да общуваш с бивш?

С второто съм напълно съгласна.
Хм, първа любов... трудно ми е да определя кой ми е бил всъщност първата любов, защото едната беше доста детска, но си беше любов, а другата - вече като по-голяма, доста по-всеобхватна.
За когото и от двамата да тръгна да обяснявам, ще е горе-долу едно и също - не общувам с никого от тях, но пазя много хубави спомени. Преодолява се със следваща любов - вероятно много от вас отричат тази практика, но на мен лично само това ми е помагало до момента. Просто... когато откриеш някого, който заслужава инвестицията във време и усилия, някак липсата от предишен човек избледнява.
Не мразя никого, не мисля и не говоря лошо за бивши, оценявам това, на което са ме научили. Иска ми се да вярвам, че при тях е същото.

[SisiStrange]

Продължи година и половина. Много сладко влюбване беше, съвсем по детски. Приключи по моя инициатива и реално не съм страдала. Просто пораснах и се промених. Той също. Вече ни най-малко не се чувствахме комфортно един с друг. Не контактуваме отдавна, и аз вече почти не го помня, но нямам лоши чувства.

[XTREMEFREERIDE]

Това първото нещо не ме кефи като идея. Неуважение ли е да общуваш с бивш?

Мф, не ми обръщай внимание. Искам да кажа, не се опитвай да го разбереш, защото най-вероятно няма да можеш. Не генерализирам нещата така - "неуважение е да общуваш с бивш", просто в моя случай е така и единствената причина да съм настроена по този начин съм си самата аз и моето отношение към "бившите" като цяло. Аз лично така го приемам и съм окей с това. (:


Продължи година и половина. Много сладко влюбване беше, съвсем по детски. Приключи по моя инициатива и реално не съм страдала. Просто пораснах и се промених. Той също. Вече ни най-малко не се чувствахме комфортно един с друг. Не контактуваме отдавна, и аз вече почти не го помня, но нямам лоши чувства.

Общо взето точно това имах предвид.

[DarknessAngel]

С времето всичко се преодолява.

[nepowtorima]

Всеки преживява различно нещата.
Точно при мен първата ми любов ми носи все още много спомени и адски много разочарования. При мен нямаше нито начало, нито все още има край. Първата ми любов, при която ми е все още несподелена. Не ме е спряло да съм с други момчета, но просто до ден днешен е човека за който се сещам почти през цялото време.. не съм продължила без него и не знам дали скоро време ще се случи...

[bobib94]

Съжалявам ви.

какво да правим отчаяни сме

[XTREMEFREERIDE]

какво да правим отчаяни сме

За начало спрете да се отчайвате и пренавивате нарочно, щото не е много модерно да се вярва в любовта.

[Tsukuda_Hiroshi]

Помня си моментите, помня си готините случки и скапаните преживявания. Просто вече не ми пука от това...!

[bloodyF]

Голяма любов съм имала само една и то дори не сме били заедно.
За момента не го преодолявам , защото не съм срещнала следващия. Или поне си мисля, че не съм, може и да съм, ама още да не съм разбрала ,че е Той хаха
Но определено и при мен тръпка /любов, страст, каквото искате го наречете/ се преодолява със следващ.

[tori]

Надявам се, че няма да ми се налага да я превъзмогвам тази първа голяма любов
Същото. Толкова много го обичам, че боли само при мисълта да не сме заедно. Не искам ни най-малко да го преживявам.

[RiB]

Изобщо не мисля за нея, даже ми е противно понякога :D Лесно я забравих и ми е все тая. Ако имах избор дали да я има в миналото - бих я изтрил. Аз по принцип не живея в миналото и много ме дразни някой, който почне да се оплаква за миналото и за минали любови. :)

[urlittlelady]

още не мога да я преодолея.. все там се връщам :D ама и той е същата работата, така че да.. :D
да се чудиш - да се смееш ли, да плачеш ли :lol:
още си ми трепери всичко от него, спомням си даже най-малките подробности :D ще кажете, че твърде много го мисля и т.н., еми може и така да е :D опитах се да го превъзмогна - не стана.. все ни се пресичат пътищата, пък на всичкото отгоре сме и в един клас :D

[CoockieMonster]

Аз ако можех да върна времето, не бих изтрила този човек, защото му израснах в ръцете. Научих се на много неща и много работи разбрах и запомних. :)

[RapExotic]

Вие как я забравихте? Как я преодоляхте? Как продължихте без нея? Как спрятхе да мислите за нея.. за него/нея.

С друга.

[marilyn]

Моят опит с влюбванията е много малък. Само два пъти съм се влюбвала, преди 2 години и сега в приятеля ми.
Всъщност аз не съм страдала първия път.. беше една много красива любов, която беше ясно, че няма как да просъществува. Този човек ми даде много, научи ме на много неща, пораснах покрай него, развих се.. това беше смисъла на тази любов. А че нямаше как да имаме връзка, това си го знаехме и двамата, а и не сме го искали... просто си се обичахме. После любовта ми се изроди в приятелска. Още го обичам, но по друг начин... по един такъв по-възвишен. Поддържаме приятелски отношения, съвсем нормални.

[Remember Me]

Е моята голяма любов беше несподелена и все още е, просто така се случиха нещата и обстоятелствата около нас, но това дълга тема. Просто в момента, когато всичко щеше да започне, приключи. Но това не означава, че съм го забравила този човек. Надявам се да е щастлив. Просто той винаги ще ми остане тръпка. :)