Извинявам се ако не е тук мястото на темата , моля ако може да я преместите където трябва . Та въпроса ми е -
Под Игото "Разяснения"
1. Кои елементи на романтическата поетика откривате в нея ?
2. какво ни разяснява за Oгнянов и Cоколов тази глава ?
ако може да помогнете някак си , че искам да ми пишат четворка за срока :D :D
Появата на Бойчо Огнянов бележи нов момент, отваря нова страница, защото
носи идеята за бунта и е свързан с подготовката на въстанието, с
прелюдията на една величава борба, обречена на провал.
Героят до такава степен се вписва в живота на Бяла черква, че
първоначално Хаджи Ровоама не успява да съзре в неговото поведение и
начин на живот нищо за отбелязване и пуска неприятния слух, че той е
турски шпионин.
Името на този герой издава неговата енергия, жертвоготовност и
революционен дух. С него се появява и тъмното начало. Героят се явява
подбудител на революционните процеси и в голяма степен техен двигател.
Той е странникът, чужденецът, който нарушава спокойствието на града.
Неговата мисия е да спечели сърцата и умовете на новите си съграждани.
Под обаянието на Огнянов е и чорбаджи Марко, който подменя писмото, и
дякон Викентии, който посяга на чуждите пари, и скромната Рада, поела
пътя на революцията.
Бойчо Огнянов спечелва искрените симпатии на всички присъстващи на
годишния изпит, защото с поведението си, в което има много човечност и
отзивчивост, се противопоставя на официалната власт в лицето на Стефчов.
Огнянов се заема с опасна и смъртоносна дейност. За по-голямата част от
населението неговите дела са мрачни, разбойнически и неясни, но героят
се заема да отвори очите на народа. Скоро Бойчо намира поддръжници на
своята идея. Макар че тази идея е тъмна и рискована, тя привлича все
повече привърженици, защото отговаря на тайните надежди на всеки
истински българин и се базира на чисти, светли, патриотични идеи.
Всичките му постъпки са продиктувани от пламенния му патриотизъм. Така
той не може да приеме турци да се гаврят с честта на една българска
девойка и затова убива кръвожадните тирани във воденицата на дядо Стоян,
а по-късно организира отмъщението над убийците на стария баща на Петър
Овчаров.
Aецът и Боримечката са готови да дадат и живота си за него. Той
притежава висока човешка и революционна съвест. Готов е да се предаде на
турските власти, за да спаси заподозрения невинен Соколов. Честно и
доблестно разкрива пред любимата си Рада кой е, какъв е, от къде идва и
с какво дело се е захванал, а след поражението, с риск за живота си,
макар че се смята измамен от нея, се хвърля сред пламъците на Клисура,
за да я спаси. Своето благородство и великодушие той показва дори и към
явен враг на народа като Кириак Стефчов. Той никога не се отчайва и след
поражението веднага започва да мисли за нова борба.
Образът на Рада Госпожина е пленителен и обаятелен. Тази нежна девойка,
унижавана и обиждана от чуждите хора, крие в себе си изключителна
морална сила. Рада възприема идеята за въстанието под въздействието на
любовта си към Бойчо и като резултат от високо нравствените народни
принципи, които носи в себе си. Тя открива сърцето си с чувство на
възхищение и уважение както към човека, така и към революцията.
Обрисуван с любов и романтика, Огнянов е носител на най-хубавите
нравствени черти на българина. В цялата творба той властно доминира не с
присъствието си, а със своите действия, с романтичното си обаяние и с
властта си над душите на хората. Неговият характер е чудно съчетание на
твърдост и нежност, на гореща любов и безгранична омраза, на смелост и
беззаветна преданост към делото. Фантастичната му влюбеност в Родината,
готовността му за саможертва поразява всички. След убийството на двамата
турски разбойници, той изрича за пръв път голямата идея на своя живот:
"Ние убихме двама, а такива зверове са хиляди и хиляди”. Чрез неговия
образ Вазов показва величието и героизма на истинските борци за свобода.
На своите идеи остава верен до героичния край на живота си. Бойчо
защитава своята революционна и национална чест, показвайки как умира
истинският българин.
Героичен е и жизненият финал на Бойчо Огнянов. Тримата с Рада и Соколов
са обградени от многоброен враг във воденицата край Бяла черква, но те
нито за миг не мислият да се предават живи в ръцете им.